(разказано от Ида)
Над язовира се стеле полупрозрачна мъгла. Първите слънчеви лъчи осветяват водните изпарения и те започват своя танц от сушата към водата. Постепенно мъглата над язовира става златна, а водата – черна. Този спектакъл трае няколко минути, докато слънцето напълно се покаже над върховете на боровете от съседния хълм. Денят започва.
В лагера кипи оживление – огромната тенджера с вода за чай е на котлона, закуската е почти готова, мият се съдове от снощи, търси се една обувка, раница или бутилка, разказват се сънища…
С всеки изминал ден децата все по-лесно се справят със задачата да се сдобият със закуска и чай, и да успеят да ги изядат, преди да се излеят на земята. Миенето на съдовете също е малко приключение, а събирането около чешмата напомня на някогашните срещи около кладенеца за вода.
Веднага след миенето на чинии идва следващото предизвикателство – да си направим обяд, достатъчно, вкусен и добре опакован. Сипваме си вода в бутилките и сме готови за приключения!
А приключенията тук са най-разнообразни! Няколко дни посветихме на каране на колела и откриване на необятни поляни с боровинки. Имаше стръмни черни пътища, които бяха изпитание за силите, на всички ни. Последвани от приятни спускания с красиви гледки. Верен спътник във велопътешествията ни беше кучето Балто. Той тичаше с нас, сядаше в боровинките, чакаше ни, играеше си.
Запознахме се с гребането с двуместен каяк, научихме как да използваме греблата, за да се движат лодките в желаната от нас посока.
А брегът, гледан от водата е още по-красив! Боровете са още по-високи и зелени, отразяват се във водата и рисуват неописуема картина.
Премерихме сили и с въжената градина, като всеки от нас се изправи пред собственото си преживяване.
На вечерния огън имахме много теми за разговор.
Кой през какви трудности е преминал, с какво се е справил и с какво не е успял, къде е било тъжно, кое е било смешно, кое е било красиво, запомнящо се, какво ще запазим завинаги, като спомен.
В края на приключението ни, всички бяха много щастливи и бяха готови да опитат пак, дори и нещата, които най-много им се бяха опънали! „Махалото“ със своето люлеене във въздуха над дълбоката вода ще остави траен отпечатък в спомените ни!
С толкова много приключения, приятели, боровинки, ягоди, приказки и какво ли още не, времето минава неусетно и ето, че се събудихме една сутрин и трябваше да съберем багажа…
Определено бяхме преживяли приключенията и те ни бяха направили по-самостоятелни, по-разбиращи, по-спокойни, пораснали. 😊
Благодарим от сърце на всички участници за прекрасните емоции и до нови приключенски срещи!
върни се обратно