Западни Родопи, язовир „Голям Беглик“, защитена местност „Чатъм“:

това е мястото, което от няколко години побира в себе си нашето велопътешествие!

Тази година 10 приключенци, заедно с двама планински водачи, успяхме да натрупаме в сърцата си невероятната красота на този район. Толкова див и в същото време, толкова близо до всеки от нас!

Хронология:

Тръгнахме  с известно закъснение в понеделник 14 август, от стадион „Васил Левски“.

Ремаркето натъпкано с колела и багаж, а пък ние натъпкани с очаквания. 🙂

Близо до село Варвара имахме техническо забавяне. Скъсано жило на педала на газта 🙁 Тъкмо бях започнала да се потърквам небрежно угрижена, по главата и до мен спря „пътна помощ“. След 40 мин. колата бе поправена и с чисто ново жило, продължихме по лъкатушещите завои към нашата цел.

В неделя бе валяло обилно и черният път до мястото ни за лагер бе, изненадващо напоен с гъста кал и огромни локви. За нашия миниван, обаче няма невъзможни терени и почти с лекота преминахме това предизвикателство. 🙂

Пристигнахме и се заехме с приготовления по опъване на палатки и построяване на лагер. Справихме се с учудваща лекота и бързина! От горски център „Чатъм“ имахме осигурена вечеря. Благодаря на милата баба, която ни готвеше пре-вкусни манджи всяка вечер! 🙂

От следващия ден се заехме с различни игри и симулации, които ни помогнаха във времето да се стиковаме и опознаем; да изградим доверие един към друг.

В следващите дни обиколихме язовир „Голям Беглик“, изследвахме района на Каратепе, Балинов чарк, Горанов чарк, Чаушев чарк с колела. Гребахме с каяци в доста тежко време. Бурен вятър и вълни ни попречиха да стигнем до острова, където по план трябваше да изследваме една пещера, но пък всички научихме ценни уроци и това преживяване ни сплоти още повече. Катерихме се на въжена градина и всеки успя да предизвика себе си. Всяка вечер сядахме около лагерния огън, споделяхме преживявания, разсъждавахме по различни теми и с наслада слушахме песните на Сашко, Диди и Маги и разбира се и тайничко си припявахме. А звездите над нас изгряваха все по-многобройни…

Благодаря на Пламен за всеотдайно свършената работа, на децата за всичко, което преживяхме заедно, на Тони и Стъни – усмихнатите ни домакини от „Чатъм-а“ и на всички останали, замесени волю или неволю, в нашите приключения! 🙂

 

 

върни се обратно