Ден 1
Виктор А.: „Днес пътувахме. Валя ни градушка. После играхме игри за запознаване“.
Никола: „Играхме на разплетени човешки възли, вдигни рейки, пренеси вода…“
Ден 2
Виктор А.: „Днес ходихме до с. Турия и научихме доста за Чудомир. След това търсихме „Пиростията“, което са три камъка върху които има още един. Ние тръгнахме от грешния мост и не стигнахме до никъде, обаче продължихме и намерихме верния път и стигнахме към 14.30ч. Там си намерихме посланието и сега ще го разчитаме“.
Ден 3
Лора: „ Язовир Копринка, ще гребем с каяци“.
Вики: „Днес карахме каяци. Също, докато другите гребаха, ние се возихме на военния джип на Вено“.
Елица: „ Аз много се радвам, че макар и за малко бях част от вашата банда. Видях едни весели, свежи, готини муцуни! Бъдете още повече! Прекарах чудесно!“.
Марина: „ Засега незнам как точно ще протече деня, но ще плаваме с лодки. Понеже не съм писала досега ще кажа, че предишните дни бяха много яки. Ходихме до къщата на Чудомир и на идване имаше ужасна градушка“.
Ден 4
Цвета: „Днес Тренера направи баница“.
Вико: “Не съм писал от четири дни в тоя дневник. Но през тези дни ходихме до Пиростията, плавахме с каяци и сега следва продължение…“
Вико: „Какво е „Голямата Косматка“?
Джани: „Овца“… 🙂 „Днес ходихме до гробниците на тракийските царе, после до връх Шипка и късния следобед до Бузовград, където видяхме „Портата към отвъдното“.
Вики А.: „ Тези, траките не могат ли да си сложат мегалитите на средата на село, ами са ги качили на върха на планината?“
„Кода за посланието е 112 24 314 51 и 319 23 345 – къде е книгата на Чудомир“ ?
Веско: „ С Деси ходихме на „нощен поход“. Тя ни каза да слезем един по един. Дойде моят ред. Тръгнах. Ходих, ходих. Стигнах средата. И в тъмнината ми се вижда крава. И се върнах, после пак отидих и пак се върнах. Останахме само аз и Мина. Мина тръгна, после и аз отидох. Мина се върна, а аз продължих. Стигнах пак средата и този път видях хора. Помислих, че са непълнолетни. После видях Деси.“
Ден 5
Цвета : „ Ядохме едни купи от лед“
Стамен: „ Днеска беше много забавно понеже ядохме купи от заледени плодове. Вчера ходихме до вр. Шипка и ядохме ягоди. Влязохме в музея на Шипка, аз преди не бях влизал и забелязах, че един генерал прилича на Лънбърджак. Сега всички се опитват да разгадаят посланието. Всички крещят и Мина казва: „Спрете да се карате“, Боян казва: „Аз искам да го видя“, Вико казва: „Не може!!!“ 🙂
Ден 6
Тони: „ Малко ме боли гърлото и исках да остана в къщата да си почивам, но тръгнах с другите. Не съжалявам! Отидохме на една прекрасна екопътека над гр. Калофер. Беше много красиво, имаше осем моста и невероятни вирове.“
Боян: „Тази екопътека е най-красивото нещо, което съм виждал!“
Ден 7
Боян: „Днес ще ходим на басейн.“
Марина: „Всеки ден беше много хубаво. Нямаше ден, който да не ми е интересен. Нямах възможност да пиша в дневника, но ще се опитам да разкажа. Ще запомня дните с каяците и деня, в който се катерихме по скалите и преминавахме през вировете в Енинското ждрело. Беше страхотно!“
Неда и Мина имат за всеки ден рисунка, която разказва за техните преживявания! 🙂
И за край в сърцето на този курс, децата записаха:
Марина: „За мен беше забавно и неописуемо, много яко. Ще го запомня за Винаги“. 🙂
Никола: „Този лагер беше смесица от лоши, добри, забавни и СТРАХОТНИ преживявания“.
Лора: „За мен този лагер беше най-забавният“!
Джани: „Беше много хубаво преживяване: много смешно, много ПРИКЛЮЧЕНСКО и страшно хубаво“!
Цвета: „Беше много забавно“!
Неда: „Беше супер забавно“!
Някой: „Имаше много караници, имаше много приключения, но за мен този лагер беше неповторим, прекрасен и незабравим“!
Стамен: „Беше много забавен“!
Някой: „Беше много екстремно! Беше уникално“!
Някой: „Най-забавното преживяване с много емоции и забавления“!
Остава ми да благодаря на Вико, Вики, Марина, Мина, Лора, Неда, Цвета, Стамен, Боян, Веско, Никола, Джани за усмивките, смелостта, енергията, любипитството, въображението и споделените моменти. За всичките кръгчета, в които споделяхме какво не ни харесва, как да го променим, как да взимаме решения, как да споделяме, как да се изслушваме, как да сме точни и отговорни към себе си и останалите, как да се спрявяме сами, когато се налага, как да сме смели в думите и решенията си и още много важни теми.
Благодаря на Тренера, че отново ни готвеше вкусните си храни, на Вено и Елица, че ни помагаха и подкрепяха, на Ева, че сподели къщата си с нас, на Тони, че беше усмихнатия помощник-тренер и на Ида, че направихме заедно това приключение – вълшебно!
върни се обратно