Моите планини  за мъници: Рила –  летен лагер за деца и една седмица изпълнена с чудеса.

Не знам как точно да започна, защото как описваш нещо, което по-скоро се усеща, отколкото се разказва?

Ще опитам – защото тази седмица в Рила, под Мальовица, беше едно от онези приключения, които остават в теб дълго, дълго…

Ден първи – началото на една група

„Пристигнахме в долината леко притеснени, с някои от участнице се познавахме, а с други се виждахме за първи път.

Стартирахме с любимите помощници –  игрите,  смешни, весели, понякога странни, но супер забавни и изключително полезни! Благодарение на тях научихме едни за други неща, които иначе не бихме разбрали – кой какво обича, кой се страхува от жаби, кой може да направи стойка на ръце и кой тайно мечтае да стане пътешественик. Постепенно от тълпа непознати започнахме да се усещаме като една група.

Тренерите ни разказаха за мястото, на което се намираме. Мальовица – люлката на българския алпинизъм! Говорихме си за първите смелчаци, които са се покатерили по Северната стена на Мальовица – звучеше като приказка.

После получихме и нашата първа мисия – под корените на едно прастаро дърво открихме омачкан ръкопис, изписан с древни символи. Беше трудно да ги разчетем, но в корените на дървото открихме и легенда, с помощта на която успяхме. И така започна нашето истинско приключение с посока –  хижа Мальовица.

Пътят не беше лесен, но ни водеше нагоре, към върховете. Стигнахме до хижата и научихме имената на заобикалящите ни великани – Куклата, Черната скала, Камилата, Ловница… И макар да пъшкахме и охкахме, знаехме, че трябва да се адаптираме – към височината, към природата, към това ново усещане за свобода.

А вечерта… ах, тази вечер! Запалихме огън, а залезът бавно потъваше зад върховете. Светлината на слънцето се смесваше с тази на огъня, а ние играехме на криеница сред сенките и се смеехме толкова много, че забравихме за умората.

Ден втори – мисия: Йончево езеро

Сутринта ни донесе нова мисия – преход до Йончево езеро. Този ден ни подложи на изпитания. Изкачихме се още по-високо и пред нас се откриха нови хоризонти – гледки, от които ти спира дъхът.

Когато стигнахме до една буйна река, осъзнахме, че няма друг начин да продължим – трябваше да събуем обувките и да преминем боси. Водата беше леденостудена! Спогледахме се… а после Йоана просто кимна и тръгна първа. И ние тръгнахме след нея. Подкрепяхме се, помагахме си, и го направихме! Това беше момент, който никой няма да забрави.

През клековете пътят изглеждаше вечен, но точно когато най-много се отчаяхме, пред нас изникна то – езерото. Йончевото езеро. Сякаш вълшебно. Огромно, спокойно и толкова синьо. Говорихме си за високопланинските езера, за това колко е важно да ги пазим чисти, за рибите и най-вече за гигантските пъстърви, които видяхме! Истински гиганти!

Вечерта около огъня разказвахме преживяното на Деси и Ирина, Йоана беше с нас и само се усмихваше на развълнуваните ни разкази и леки преувеличения. 😊

Ден трети – неочакван обрат и конна мисия

По план трябваше да правим въжени елементи, но… Деси загуби ключовете от буса! Без екипировка, без въжета, без план Б. Или поне така си мислехме. Докато… Деси не измисли нова мисия – яздене на коне в долината на Бели Искър!

Пътят натам беше като приказка – зелени поляни, безброй цветя, мирис на билки и гора. Когато стигнахме до една сенчеста поляна, видяхме пред нас, вече оседлани, няколко огромни коня. Малко ни беше страх, няма да лъжа. Но всеки избра своя кон, а и конете – нас. Бяхме истински ездачи.

Яздихме около час, по пътеки, които криволичеха сред дървета и реки, и сякаш светът стана по-тих. Трудно се описва връзката между коня, човека и природата – тя просто се усеща.

След ездата сресахме конете, разседлахме ги, а водача ни показа как се сменя подкова на кон – истински конски педикюр.

След това Деси ни показа как да си построим въжени мостове. Направихме няколко въжени елемента и ги преминахме заедно, като се подкрепяхме и надъхвахме. Ядохме диви ягоди, ароматът им ни караше да искаме още и още – и от тях, и от гората.

Ден четвърти – катерене със сърце

Това беше денят, в който се появи Тренера. Вече знаехме – днес ще катерим истински скали! Избрахме си маршрути над хижа Мальовица – страхотни, предизвикателни и за всекиго по нещо. Лина и Калата се справиха с по-трудните линии, а за нас, начинаещите, като Анди, имаше маршрути, които ни дадоха усещането за победа над самите себе си.

Катеренето е нещо магично – няма значение на колко си години, как се казваш, или откъде си. Всички говорим един език – езика на доверието, на смелостта, на общото усилие.

Ден пети – опит за връх и една важна стъпка

Петък – денят за изкачване на връх Мальовица. Станахме рано, взехме си подготвената храна, намазахме се с крем против слънце, коригирахме вещите в раниците си, нахлупихме шапките си. Темпото ни беше страхотно, стигнахме хижата бързо и поехме към първа тераса. Видяхме диви коне! А после – камъни, преспи сняг, малки поточета, силно слънце, вятър, небето – толкова синьо…

На втора тераса спряхме до камъка с плочите. Там говорихме за амбициите – за онова, което ни кара да вървим напред, дори когато е трудно. Все още се чувствахме страхотно докато…

Тръгнахме към Еленино езеро. Започнахме първото изкачване и … малко преди да стигнем, умората ни настигна. Знаете как е: учестено дишане, чисто червени лица, коленете треперят и се спъваш на всяка крачка и…

…И взехме решение – да се върнем. Защото сме заедно, защото върхът няма да избяга, защото приятелството и сигурността ни бяха по-важни от това да стигнем „до края“. И знаете ли какво? Това също беше победа.

Ден шести – финал със смях и топла вода

Последният ден. Поглеждаме към върха и си обещаваме, че още това лято ще направим нов опит за изкачване. А ако не стане това лято – догодина, на същото място, по същото време.

Приключението ни завърши с минерална вода и много смях в Белчин бани. Басейн, пързалки, топла вода, сладолед… и щастие. Просто щастие“.

Една седмица, една група, много сърца, безброй спомени!

Благодаря на всички – за смеха, за куража, за това, че бяхме заедно. Благодаря за нашето – Тренелариумското приключение в любимата долина.

Поздрави и до следващата ни среща!

 

 

 

върни се обратно