Странджа е магия!

Само това да напиша ще е достатъчно, но все пак малко ще разкажа за нашите морски приключения. 🙂

Пътувахме дълго и горещо. В буса имахме време да се запознаем и да си изберем, кой с кого ще дели палатка. Пристигнахме на къмпинг Силистар към 16.00 ч. и веднага се заехме да подготвяме палатковия стан, който щеше да е наш дом в следващите няколко дни. Можете да си представите суматохата на разпилените рейки, шалтета, спални чували и други подобни. На всичкото отгоре бяха и еднакви. Отне ни към два часа обилно пръхтене докато сглобим всички тенти, палатки и подредим багажа си вътре. Напалихме си огън, хапнахме, написахме си кодекс с правила за спазване и поговорихме за рисковете и опасностите, странностите и нещата, които ни очакваха да преживеем. Първи ден на морето! Бяхме изпуснали времето за плаж, но пък вечерта бе една така, топла… И се запътихме към морето. Имаше безброй звезди. Всички разговаряхме тихо, все едно правехме нещо, не съвсем редно. Седнахме на брега да слушаме вълните, да зяпаме звездите…

„Може ли да си потопя краката?“ – „Да“ – рекох веднага.

Та първо бяха палците на краката. След 5 мин до бедрата. След 2 мин тичахме и се пръскахме и след 1 мин всички плувахме с все дрехите. Писъци, крясъци, смях! Беше прекрасно. Набързо се преоблякохме и се бухнахме в чувалите. Лека нощ!

На следващата сутрин взехме решение, че целия ден ще го оползотворим, като се наситим на пясъка и водата. Цял ден играхме, плувахме, скачахме и какво ли още не. Вечерта направихме план за следващите дни.

Следващия ден отидохме до Синеморец, до базата на нашите приятели от ветроходна база „Вятър и вода“. Нарамихме всичките им каяци и спасителни жилетки, и след кратък, но безкомпромисен инструктаж поехме на естествоизпитателско приключение по р. Велека.

Шумяща тръстика, множество риби, чапли, корморани, шипоопашати костенурки, лонгозна растителност, разноцветни жаби, пъстри птици, овце и кози, приказни дървета, естествени пещери от лиани и клони, и даже един ливаден дърдавец! Няма как да опиша това. Тази година измнахме към 9 км общо по реката. Имахме амбиции да стигнем възможно най-далеч, но трябваше да спасяваме едната лодка и бе необходимо да обърнем. Все пак открихме нови хоризонти на тази тайнствена река… Пълни с впечатления, не спирахме да разказваме преживяванията си един на друг.

Сутринта на следващия ден ни посрещна с блестящо слънце, но с прогноза за дъжд. Затова решихме, че ще е най-подходящо този ден да го преживеем в плътната зеленина на горите, в резерват „Силкосия“. Решихме да покажем на тазгодишните участници красотата на „Райков вир“, който се намира недалеч от с. Кости. Запътихме се по пътя и почти веднага се натъкнахме на дървено „манастирче“ (има си цяла история, защо местните наричат така параклисите). Намокрихме си разните крайници, които ни понаболяваха и продължихме напред. След няма и 50 м Тренера се втурна да гони шипоопашата костенурка, за да я покаже отблизо на децата, но…

Точно до крака му, голяма водна змия тъкмо бе захапала дневната си дажба, която бе голяма/кафява крастава жаба! Стояхме като омагьосани да гледаме действието. Всички виждахме за първи път подобно нещо, на живо. Сигурно измина час, когато накрая решихме да оставим животинките да се справят с ежедневието си. Тренера хвана все пак костенурката и я разгледахме с любопитство. После внимателно я оставихме да продължи пътя си, пък и ние нашия.

За сетен път разнообразието на тази планина ме „втрещява“. Толкова е необикновено всичко! Приседнахме до малкия, но много красив водопад да обядваме. Не се застояхме много, защото искахме да видим развоя на събитията с жабата и змията.Нямаше голяма промяна в действието, затова оставихме фауната да се оправя някак си и продължихме напред. Следващата ни спирка бе резервата „Марина река“. Пра-стари благуни и горуни, сенчеста гора, неясни пътеки, идващи отнякъде и скриващи се между дърветата, бистра рекичка в дъното на долината, и тази невероятна зеленика, разпръсната навсякъде около нас и създаваща магическа обстановка. Стъпвахме тихо и още по-тихо приказвахме, сякаш да не нарушим заобикалящото ни. Дадохме си сметка, колко е величествена гората и в същото време, колко е крехко нейното оцеляване. И ето, че ни заваля дъжд! Обилен, проглушителен и разхлаждащ. За жалост прекратихме пътешествието си, но пък останахме любопитни за догодина. 🙂 Вечерта се наконтихме и отидохме на празника на Синерморец, за да наблюдаваме танца на нестинарите. Прекрасно е, когато ставаш свидетел на древните обичаи и традиции, и доста е угнетяващо, когато ставаш свидетел на хорската глупост. Това е друга тема, обаче!

Така, дойде дългоочакваният ден, а именно срещата ни с Иван Камбуров. Ще попитате, какво пък толкова?

Ами много, ще отвърна аз. Този човек е абсолютно отдаден на изучаването на растителните видове в Странджа. Посветил е цялото си ежедневие на бита, живота, легендите, мистериите, растенията, птиците и животните в тази планина. А там се среща от всички по много.

Както самият той каза: „Когато ви питат за Странджа просто слагайте пред всяко изречение свързано с планината „най““… 🙂

Та той ни разказа за скалите около морето, за горите, за защитените видове, за къщите, за гозбите, за обичаите, за нравите, за всичко и накрая ни поведе на разходка в района на Варвара. Още в селото на мегдана ни посочи няколко „бурена“- това е щир или българската киноа, пък това е дива бамя, пък е онова там е горски домат… Дървото на магьосниците – ясен, а защо: последва разказ. Това е Елша,  а пък това – дива маслина… Оооо, сега бъдете внимателни, защото това е много старо дърво Благун, в тях правят дом стършелите. Спокойно, нищо няма да ви сторят. Стойте спокойно и тихо. И ние стояхме и гледахме и не вярвахме. Този човек откри съвсем нови изживявания за нас, подари ни знание, което се трупа с години, накара ни да почустваме Странджа като дом. Искам да му благодаря от сърце, защото остави дълбок отпечатък у нас и децата. Определено запали любопитството им за знания, поднесе го деликатно и увлекателно.

Предпоследния ден решихме да се отдадем на плаж и геоложка разходка от Синеморец до Силистар. Да се убедим със собствените си очи за истинноста, на разказите на Иван за вулканичните скали. Видяхме „Корабите“, „Скалата  на Сизиф“, „Пещерата на гълъбите“, „Тюленовата пещера“, „ скалите Пчелна пита“. Открихме малко заливче, в което морската вода бе издълбала малки басейнчета, бъкащи от живот. Всякакви рибки, рапани, миди, водорасли и дори змия имаше там. Даже и мини водопадче (морепадче). Прекарахме там часове в изследване на мястото. Доволни и щастливи минахме през „кривите дървета“, „голямата поляна“, „гората с мухите“ и се прибрахме по залез.

Последната ни вече я прекарахме будни, за жалост не заради красотата на всичко видяно и преживяно, ами поради безобразието на хората. 🙁 През деня хотелите на Синеморец бяха пуснали на воля отходните си води в морето. В последствие разбрахме, че най-красивите заливи Листи и Липите са място, където течението е такова, че водата се завърта и нечистотиите са близо до брега. Там където ние цял ден, радостно играхме във водата. Та нощта бе прекарана в повръщане, стомашни спазми, пиене на активен въглен и почистване на спални чували. На сутринта, леко прежълтели и доста развеселени от прекарана безумна нощ, споделяхме на воля болежки и състояния. Обещахме си, че ще направим нещо по въпроса. Не искаме това невероятно място да се превърне в поредното българско бунище. Ние видяхме странджанската красота и си я искаме. За да можем да се връщаме и да се докосваме до свят, отдавна изчезнал в Европа!

Благодаря ви за всичко! За поредна година се получи прекрасно приключение.

 

 

върни се обратно