Станали рано-зарана приготвяме чай и закуска, оправяме заслона, за да послужи удобно и на други пътешественици и не след дълго се отправяме с колелата си към следващата ни точка.

Заслон Велийца – село Орцево – село Кръстава.

Ще се отбием за кратко до село Орцево, за да кажем „ Здрасти“ на местните, да се подкрепим, след което продължаваме спускането си към село Кръстава.

Няма как да пропуснем село Орцево.

С неговите пасторални гледки, окъпани в светлина зелени хълмове и поглед зареян към Пирин планина, селото е  най-високо разположеното на Балканския полуостров. Ще послушаме сладкия родопски език и можем да научим интересни факти, които определено липсват в учебниците ни по История.

Ще нощуваме на палатки в района на село Кръстава, от където ще можем да се любуваме на върховете Вихрен, Мусала, Голяма и Малка Суткя.

След панорамната закуска, настройваме траковете и отново поемаме с колелата из Родопската шир.

Село Кръстава – село Медени поляни – село Побит камък.

Всяко село в този район има свой бит и култура. Все още може да се видят по улиците да се движат хора с традиционната за селото носия, която е коренно различна от тази в съседното село. Жителите на село Медени поляни са невероятни майстори в тъкането на килими и одеяла от овча вълна. След кратка разходка и запознаване с местните обичаи се отправяме към село Побит камък. Ще наминем да докоснем онова побито в земята чудо и ще потърсим удобно място за нощувка, далеч от хорските погледи и близо до дъхавите поляни с цветя.

Е няма как всичко да е само красота и спускане. Ще е необходимо леко да понапънем прасците и бедрата и от село Побит камък да се отправим към язовир Голям Беглик и ГЦ Чатъм.

Дано безкрайното количество горски плодове на объркат плановете ни за деня, защото иначе ще се наложи да бивакуваме , където ни свари нощта.

Ако все пак спазим графика си, след около 30 км  каране на колело, би трябвало да пристигнем до познатата ни поляна, да захвърлим колелата и да скочим в познатите кадифени води, които като с вълшебна пръчка да премахнат умората, да седнем до познатото огнище и споделим всички преживявания до момента.

Ооо тази сутрин ще се протягаме доволно поне до към обяд, ще си почистим и смажем колелата, а после ще отидем да си припомним въжените предизвикателства. Тролея, въжените мостчета…😊

Ще плаваме с каяци. Цял ден. Където си искаме. Ще спираме в различни заливчета, ще скачаме и ще плуваме. Може да посетим и онова тайно място, на острова, дето се влиза с въже.

Последна вечер. Тя е най – вълшебна! Имаме токова много за споделяне, разказване, пеене, мечтаене…

В този ден се прибираме, за да тръгнем съвсем скоро към следващото предизвикателство. Прекосяване на Рила планина!