(разказ от Киреца)

Миналата година осъществихме едно предизвикателство – експеримент: за 2 седмици преминахме по Трансродопския маршрут с велосипеди. Прекосихме планината от запад на изток и се получи супер. Тази година си поставихме ново предизвикателство – отново да се потопим в магията на Родопите, но по изцяло нов, съставен от нас маршрут, преминавайки през магични места, отново с деца на колела – този път от юг на север.

Групата е готова за старт на приключението пред ТКЗС – Митница в с. Арда

За начална точка избрахме притихналото село Арда – на един хвърлей разстояние от границата с Гърция.

Ден 1: с. Арда – границата – с. Арда, 8 км / 150 м Д+

Бусът ни стоварва в село Арда точно за обяд. Любезните ни домакини от ТКЗС – Митница ни посрещат със Смилянски боб (който в момента е обагрил градинките наоколо в бели и червени цветове) и диня. Вече спокойни и с пълни стомаси, в шеги и закачки се запознаваме, говорим си за това какво ни предстои, споделяме нагласи и очаквания, определяме си правила. Точно преглеждаме колелата и се изсипва освежаващ следобеден дъжд. След дъжда, решаваме да загреем с кратко каране до гръцката граница и Гераница. Дъждът е окъпал планината, блика свежест и мирише на билки… Асфалтът свършва и започваме да се каляме прилично, но пък кефът е пълен. Минаваме на метър в Гърция нелегално, снимаме се с граничните знаци и се кефим на приятно, скоростно и кално спускане към селото.

село Арда – нацъфтял Смилянски боб и загрявка в двора на училището

След вечеря, потъваме в тишината и заспиваме в очакване на предстоящото приключение.

Ден 2: с. Арда – с. Турян, 25 км / 900 м Д+

Цял ден се наслаждаваме на чуден терен за планинско колоездене. Минаваме през селата Гудевица, Буките, Могилица и Кошница. Стаяваме се от обедната жега сред красотите и прохладата на пещерата Ухловица. Финално качване към с. Турян и се настаняваме в уютна къща само за нас.

Над с. Гудевица

Спускане към Буките

 Ден 3: с. Турян – х. Студенец, 26 км / 1300 м Д+

Сутрешен, прегракнал лай на млад сръндак, току до палатката ми, ме пробужда. Слънчеви лъчи над хълма на Стара махала. Миризма на мащерка и мента, гъделичкат ноздрите. Да, време е за протягане, че идва следващият етап – а той ще се окаже най-трудният за цялото ни пътешествие.

Смолянски езера

Дълъг ден изпълнен с екшън и много „най-“:

За начало шеметно спускане към Смолян – за много от нас се запечатва като едно от най-яките спускания. После дълго изкачване по асфалт, отмора и наслада край Смолянските езера.

Дългото и стръмно изкачване към вр. Снежанка постави всички участници пред изпитание, но всеки намери повече сили в себе си, за да успее: усещането и гледката от кулата на върха ще се помнят 🙂 Това си остана най-трудното ни изкачване с най-яката гледка за награда.

Стръмното изкачване към вр. Снежанка

Кулата е вече съвсем близо

За десерт се спуснахме по едно игриво трасе от байк парка и предоволни слязохме директно за най-вкусните таратор и мусака в Пампорово.

Прекрасно технично спускане към Пампорово

Ден 4: х. Студенец – с. Гела, 23 км / 400 м Д+

Денят започва с дълго и приятно каране по равния Панорамен път и продължава с дълго спускане към с. Стикъл. Въпреки, че на входа на селото към нас се втурна глутница разярени овчарски кучета, то се запечата в съзнанието на децата като едно от селата с най-красиви гледки. Нощуваме на палатки до параклис Св. Георги край село Гела.

Почивка за обяд край параклиса св. Константин и Елена над с. Стикъл

Лагер край параклиса св. Георги до село Гела

Ден 5: с. Гела – х. Изгрев, 25 км / 900 м Д+

Дълго, скоростно и много забавно спускане към Широка лъка. Минаваме през китното градче към 10:00 сутринта и не се бавим много, защото ни очаква дълго изкачване към с. Кукувица. На Мечо гробе малко се лутаме, оказва се, че пътеката към хижата е заличена от паднали дървета. После леко объркваме пътя, после се връщаме за забравена бутилка, но все пак хващаме приятен за каране черен път. А за финал чудна пътека (макар и малко понаакана от кравите) за каране към х. Изгрев, където ни посреща кучето Аркан, което няма и година, а тежи 70 кг, но пък е много игриво.

Към хижа Изгрев

Ден 6: х. Изгрев – х. Скални мостове, 19 км / 400 м Д+

Този етап може да бъде оценен с 10 от 10 точки за планинско колоездене. Дълго караме в прохладата на горист равен черен път на ок. 1900 м.н.в. Минаваме покрай Глухите камъни и спираме за кратка почивка на прекрасна поляна под Персенк. Продължаваме с изкачване по Античен път сред красива гора, а за финал невероятно спускане по невероятно красива и технична пътека към Скалните мостове. За мен това ще остане най-якото спускане за цялото приключение.

Почивка на прекрасна поляна под Персенк

Километрите се изнизаха неусетно и за обяд пристигаме на хижата.

Към хижа Скални мостове

Ден 7: почивка на х. Скални мостове

Използваме почивния ден за приятна разходка, комбинирана с ориентиране в района на Чудните мостове, а следобяд си спретваме забавна проблемна задача – Строител. Приятно е да прекараме един ден, без да сме седнали върху седалките, а и се забавляваме на макс.

Разходка до Чудните мостове и „Строител“

Ден 8: х. Скални мостове – с. Орехово, 17 км / 350 м Д+

Започваме с плавно изкачване към х. Кабата, която се оказа чудно преобразена и гостоприемна. Следващият път ще нощуваме тук със сигурност. Изкачваме се до Цирикова църква за разкошна панорама и последва дъъълго и приятно спускане към с. Орехово. Тук изпращаме 3 от участниците и се сприятеляваме с новите 🙂

Спускане към с. Орехово

Ден 9: с. Орехово – Нареченски бани, 17 км / 600 м Д+

Този ден имаше екшън: след загрявка в двора на училището на с. Орехово се спускаме към с. Хвойна. След изкачването дойде интересното. Всички повишихме много уменията си за спускане по губеща се пътечка, осеяна с паднали клони и шума в гъста дъбова гора. Малко преди с. Косово се изля и очакваният дъжд. После се спускаме по асфалт към главния път. Мокри, но в прекрасно настроение, заключваме, че това е истинско уникално приключение, за което Тренерът ни говори преди около седмица 🙂

Малко преди да навлезнем в дъбовата гора

Доста е игриво в шумата

После Андро ни придружава с буса „Мирчо Кирчев“ по финалните километри до Нареченски бани. Всички сме много доволни и щастливи 🙂

Ден 10: Нареченски бани – х. Пашалийца, 17 км / 1100 м Д+

За този ден очаквахме сравнително трудна задача – 1100 вертикални метра изкачване към х. Пашалийца. Веднага след излизането от Нареченски бани  разбираме, че задачата ще е приятна. Движим се в прохладата на малка рекичка с кристална синя вода и безброй синтрови езерца. Пътят ни води плавно и неусетно нагоре. Сменят се различни горски пояси. Пристигаме към 17:30 до неработещата хижа, където ни чака Андро с багажа и студена диня. Районът на хижата е прекрасен и сме сами.

Игри край х. Пашалийца

Правим си кръгче около огъня – 1100 метра денивелация вече са нищо за нас 🙂

Ден 11: х. Пашалийца – с. Белица, 17 км / 150 м Д+

Лек ден, или по-скоро полуден: почти само надолу. Денят започва с дълго спускане към Лъки и завършва с леко изкачване по асфалт край река с водопади към с. Белица. Установяваме се на чудна поляна до реката над селото.

В реката има супер вирчета за плаж

Следобедни игри в лагера

Вечер край огъня винаги е весело

Ден 12: с. Белица – с. Мостово, 17 км / 900 м Д+

Стартираме с леко спускане по асфалт. Следва стръмно и трудно изкачване по каменист път към Кръстова гора. Край нас пробягват сърни и диви прасенца. Обядваме на Кръстова гора. След това си спретваме приключение – децата водят и леко се загубваме. Слизаме по стръмен асфалт с остри завои, после по черен път, но изведнъж пътят свършва и не намират продължение нататък. Налага се да се изкачим отново до Кръстова гора и след това слизаме към Мостово по стръмна, почти некараема пътека. Къщата ни в Мостово е прекрасна, ще останем тук 2 вечери, а ни се иска да сме повече.

Към Кръстова гора

Спускането по пътеката към с. Мостово е по-скоро некараемо в по-голямата си част

Ден 13: с. Мостово – Караджов камък – с. Мостово, 17 км / 700 м Д+

Този ден беше за почивка с пешеходна разходка. На нас обаче ни се карат колела и решаваме да се изкачим до Караджов камък. Изкачваме се по единствения път подходящ за колела. Гледката отгоре е прекрасна, лежим на скалата и се наслаждаваме. На слизане си спретваме приключение, търсим по-хубав път, който започва добре, но след това става прекалено обрасъл, че да продължим. С кратка импровизация се връщаме на пътя, по който се изкачихме и доволни се спускаме към Ряката.

На Караджов камък

Изкачването към Караджов камък и обраслото спускане

Каране в коритото на реката и супер къщата ни в Мостово

 

Ден 14: с. Мостово – с. Врата, 14 км / 450 м Д+

Започваме с плавно изкачване по каменистото корито на Ряката. Следва отвратителна пътека (може би най-неприятната за целия преход) към вилно селище Сабазий. За щастие пътеката преминава в черен път и отново сме на колелата към Белинташ. Заслужен сладолед и разходка до тракийското светилище. Умората вече се усеща, но и финалът е наблизо. Следва доста приятно спускане по черен път с бабунки и приятен асфалт за десерт до с. Врата.

Белинташ

И това е – финал и най-накрая – дългоочакваният басейн 🙂

Сметката за цялото приключение е: изминати 250 км с 8500 метра положителна денивелация, малко спукани гуми, един счупен обтегач, един флакон Цикатридина, много доволни деца, много незабравими спомени и приятни вечери в магията на Родопа. Догодина пак, с още по-яко трасе. Обещаваме 🙂

Финал край басейна в с. Врата

върни се обратно