Обикновено тази програма, която е обърната към плахо, пристъпващите приключенци, на възраст над 6 години, я провеждаме в любимата ни Рила планина. Тази година решихме да прекосим Предела и да се потопим в пиринската красота… Избрахме си село Баня за наш седемдневен дом. Хем изключителни гледки хем закътано между три планини, хем минерални води, хем на село! Ми, как да не си го избереш това място. Малко „серт“ се оказаха хората там, но ако устискаш и премериш самоковски нрав с бански, то се получава по-лесно, общуването. 🙂

Сутрешната надпревара по натъпкването на багажа в буса и на колелата в ремаркето, беше на ниво. Натъпкахме се и ние, и поехме към с. Баня.

След около два часа бяхме пред нашия хотел. Избрахме си стаи, разпределихме се и дойде време за игра. Винаги  започваме със създаване на очаквания и нагласи. Пишем групов договор и след това се потапяме в симулации за изграждане на умения за комуникация, задачи изискващи изграждане на стратегия и планиране, взимане на решения и накрая игри за развиване на доверие между участниците в групата. Тази част е най-важната в нашите приключения. Така се опознаваме и се запознаваме с различията си.

Много е важно да се сприятели човек веднага с децата и те да осъзнаят, че сме просто група приятели, които са на прекрасно място с една единствена цел: да приключенстваме! Тогава, когато това се случи, всичко останало е лесно.

И така, програмата ни започна с приключенско ориентира из близките хълмове. Две групи, поставяне на точки, търсене на точки, информационен център с размяна на инструкции, въобще както си трябва, за да сме сигурни, че следващите дни, ако се наложи, децата ще се открият на картата и ще могат да си определят трасе за движение. Вечерта Марто А., който беше тренер на пешеходната група, направи един тест за оцеляване за туристи, а Пламен, който бе тренер на велосипедистите направиха преглед на колелата и след това караха по предварително подготвено трасе, за да се установи нивото и уменията на участниците.

Басейн! В края на всеки ден, всички по-най-бърз начин се отървавахме от излишните дрехи, нахлузвахме банския и се потапяхме, в освежаващите води на басейна ни.

Срядата дойде с истинско предизвикателство. Групата с колелата имаше за цел да стигне през гори, реки, теснолинейни пътища, кални локви и т.н. от с. Баня до гр. Добринище. Туристите пък имаха за цел да стигнат до „Рибното“ езеро, да научат възможно най-много за вековната гора от черни мури и да се насладят на мъдростта и дълголетието на „Байкушевата мура“.

Ами успяха, а за награда всички се почерпихме с невероятния крем сладолед в Банско.

За следващия ден взехме решение, че ще се съберем и заедно ще отидем на поход. Краката ни отведоха до х. Гоце Делчев. Качихме се на седалковия лифт до междинна станция. Оттам час и половина, даже два се дотътрихме до х. Безбог. Прекрасно място. Хапнахме кисело мляко с боровинки, полюбувахме се и решихме да продължим нагоре. Времето беше нестабилно и не смятахме да се отдалечаваме много от хижата. Прекосихме голямата снежна преспа :), преминхме премката и не след дълго се озовахме пред спираща дъха гледка. Тренера директно запя „ Ой, красив си Ирин-Пирин“. Децата го гледаха зяпнали, незнайно дали поради певческите му умения или поради липсата им. 😉

Пред нас се извисяваха вр. Дженгала,  вр. Момин двор, вр. Кралев двор, вр. Демиркапийски чуки, Каменица. Между тях се гушеше Попово езеро. Седяхме поне половин час и просто гледахме. Както каза някой: „възхищавахме се тихо“. 🙂

Да, много преживявания, много емоции. Добре, че беше басейна, че да отпускаме от време на време.

На следващия ден се запътихме към Парка за танцуващи мечки, в село Белица. Гледахме филмче за тях и истински се възмутихме от отношението на хората към животните. После поехме да видим и самите герои. Всички изглеждаха в чудесно здраве и очевидно в много добро настроение на духа. Запознахме се с Чарли – 300 кг. гигант, с Виолета – пра-стара мечка на 37 години, с Нада, Дана и още много косматковци. Научихме много за живота и навиците на мечоците и си обещахме, че нас ни интересува. Интересуват ни и животните, и природата, и всичко!

Съботата решихме да предизвикаме себе си, като отидем да се катерим по скали. Малко над Банско, сдружение „Николай Проев“, клуб по катерене НСА и БФКА са се погрижили да се екипира и обезопаси изключително интересен катерачен обект. Малък, но много интересен и удобен, той предостави истинско предизвикателство на децата.  Специфичната скала (конгломерат във варовик) предложи технични маршрути, въпреки лесната им категория. По тази причина хваля всички деца, че се пребориха и се изкатериха чудесно. На връщане от катерене, се отбихме из курортното Банско и успяхме да хапнем череши от един двор, сладки джанки и в един момент потънахме в прекрасната джелатерия, където се насладихме на истински италиански сладолед. Не подминахме и няколко магазина за сладости, където изсипахме последните дрънчащи монети от джебите си. 🙂

Ето, че дойде и неделята, а с нея и една моя хрумка. Няколко пъти ставаше дума за влакове и кой се возил, кой не. Та, в този ред на мисли предложих на тренерите и децата да им подарим едно родопско преживяване. Всички приеха с ентусиазъм и речено-сторено. Закарахме Марто, Пламен и всичките деца до гр. Якоруда и ги натоварихме на теснолинейката до гр. Септември. Направо им завиждах, че ще преминат през изключително красив район и ще видят толкова много. Който не е пътувал с теснолинейката да пътува. Дълго, но прекрасно изживяване!

Не след дълго посрещнахме децата на гарата в гр. Септември, ядохме сладолед и след още немного, бяхме в София.

Хей, всички, беше прекрасен седемдневен вихър от приключения и емоции. Марто, Пламен Тренере и деца, благодарна съм на всички за споделените дни и до скоро!

върни се обратно