Не мога да си кривя душата и да не кажа, че всяка година очаквам с нетърпение седмицата, в която се отправяме на пътешествие към остров Лимнос.

Тази година, незнайно защо, в пика на пътуване до там и обратно, фериботите бяха с доста интригуващо разписание и поради тази причина, пътуването ни стана още по-приключенско. 😊

На отиване фериботът ни от Кавала отпътуваше в 20.30ч. и поради тази причина имахме на разположение много време да се разходим из сгорещения град Кавала и да разгледаме някои емблематични забележителности.

Седнахме на сянка под изключително добре запазения авквадукт и надълго и широко си разказахме неговата история, приложение и смисъл. После се качихме до крепостта, откъдето се открива прекрасна 360 градусова гледка. Определено се застоявахме в тъмните и хладни подземия повече, отколкото интересът изискваше. 😊

Настана време за вечеря и хапнахме морски деликатеси в пристанищната кръчма Немезис.

Фериботът ни закъсня с час и половина, които ние преживяхме в колите си, на гигантска опашка. Най-хубавото от всичко бе, че никой не мрънкаше повече от необходимото и стоически изчаквахме реда си, да заемем своето място в търбуха на гигантски кораб.

4 часа плаване до острова във непрогледно тъмна нощ. Всички бяха в полусънно състояние, когато слязохме от ферибота и се отправихме към нашият си, нов спот за сърф и кайт лагера ни.

Марто ни очакваше и с негова помощ опънахме палатките с главозамайваща бързина и потънахме в дълбок сън.

Още миналата година си говорихме със Стан, нашият домакин и основен уиндсърф, уингфойл и още много неща, учител, за нов спот, на който спокойно да провеждаме лагера си, без да си скачаме по главите с още един куп хора.

Не вярвах, че е възможно, но този човек успя да ни намери такова място и ето ни тук – Благодаря Стан! 😉

А мястото предлага – гигантски залив, изключително подходящ за обучения, плаж, изпъстрен с красиви миди и камъчета, навес със сянка, ток, тръстикова баня със слънчева вода и оооо, свещен порцелан – порцеланови мивки и тоалетни, насред пустощта. Винаги съм казвала, че лукса успокоява… 😊

Веднага се заехме с уроците. Разпределихме екипировката, наместихме уменията и очакванията и поехме по пътя към усъвършенстването.

Няма да влизам в подробности за onshore -a, offshore-a и други тежки термини за вятъра, важното е, че децата напредваха, всеки в своето си, ставаха все по-самостоятелни, увеличаваха все повече дистанциите на каране, позволяваха си все повече нови неща за пробване.

Като се замисля, за 6 дни на вода, нямахме нито един пропуснат ден, въпреки че силата на вятъра в два от дните бе повече от силна. Децата прогресираха невероятно бързо.

Марто, също стана уиндсърфист тази седмица. Неговата кайт ученичка усети вълненията при уинсърфистите и реши да се впусне в техния свят и да остави за следващ път уменията за каране на кайтсърф.

И така, ден след ден, Марто и Стан, даваха максимума от себе си, за да могат децата да напредват спокойно и да опитват да правят нови неща с уиндсърфовете си.

Знаете, че тренелариумския начин на провеждане на летни лагери е повече от едно преживяване. Ние вплитаме конкретни умения, с учене за себе си, за околните, за света. Помагаме си, грижим се един за друг.

Много ми беше приятно да наблюдавам процеса, как деца с различни интереси успяха да се напаснат дотолкова, че всичко протичаше леко и щастливо. Имаше много смях, много случки, които дълго ще помним и разказваме, много места, които ще ни свързват помежду ни, защото времето беше споделено.

Скачахме от скалите на Фанараки, където всеки подкрепяше всеки, да се престраши, да надскочи себе си, да се отдаде на забавлението и предизвикателството. Открихме си мини островче и го кръстихме… Тренелариум 😊

Отскочихме до соленото езеро, откъдето си взехме, като сувенир парчета кристална сол. Тук през пролетта живеят ята с фламинго, сега водата се беше изпарила и хората събираха сол.

Ходихме на парти до Керос – Стефан, собственика на Сироко имаше рожден ден. Поздравихме го, поиграхме малко плажен волейбол.

Отидохме до пустинята. Не може без нея. Отново карахме sandboard, търкаляхме се из дюните, пяхме и играхме, ядохме гироси на залез, посетихме тайнствената пещера на Филоктет и си разказахме местните легенди свързани с нея. Преплувахме мистичния тунел до пещерата, държейки се за ръце и вдъхвайки си кураж.

Празнувахме рожден ден на Калина. Имахме балони, пици, музика, торта, танци, игри, красъци, вълнуващ залез, мили пожелания и ръчно направени подаръци, подарени от сърце – всичко необходимо за прекрасен рожден ден!

Изядохме нечовешки количества сладолед. 😊

Нарисувахме си нашите си, тренелариумски фланелки, които ще ни напомнят за това безгрижно, щастливо и активно преживяно време на остров Лимнос

Разходихме се по тъмно до крепостта Мирина. Светлината на луната и мъждукащите фенери създадоха за нас истински спектакъл на красотата. Млади сръндаци, ни правеха компания по пътеките, докато изкачвахме крепостните стени. Ядохме и в популярен ресторант на пристанището, където се насладихме на готварските умения на шеф-майсторите и вкусно приготвените морски деликатеси. Спахме на плажа, на чували, тъй като ферибота за прибиране, този път беше в 02.00ч през нощта. 😊

Гледахме звездите и луната, разказвахме си истории.

Ферибота ни дойде навреме и плавахме с него 4 часа, обратно към Кавала.

Когато пристигнахме, се освежихме с вкусни закуски, на пристанището, зареяли сънливи погледи към изгряващото слънце и разбуждащия се град.

След 5 часа шофиране си бяхме в София, в прегръдките на родителите, които тайничко ни завиждаха за тези дни и открито споделяха щастието ни.

Благодаря ви отново за всички грижи и подкрепа Стан и Марто!

Благодаря Харис за вкусната храна, която ни очакваше в ресторанта ти, всеки ден!

Благодаря отново за всички невероятни дни, преживени с вас – Сава, Мая, Никола, Божо, Ния, Калина, Теди, Преси, Бо, Би, Ема!

Благодаря ти Тренере, че отново сподели с мен това приключение!

И до скоро, а това скоро е месец август, когато ще се върнем отново на това прекрасно място, за невероятните цветове на небето и морето на настъпващата есен и за силните усещания, за вятъра, за сърфа, за игрите, за приятелствата!

.

 

върни се обратно