Новината е, че „Къщата с клюкарника“ си има вече басейн. Ще речете: какво от това?

Ами не е малко, защото, когато се прибереш изморен, прашен, изтормозен от умора, преживявания и информация, е огромно блаженство да се размажеш в хладните води на басейна и лястовиците да прелитат над главата ти с бясна скорост!

Та, този басейн бе нашата, възстановяваща ниша през тази седмица, защото…

Стоп, започвам отначало!

Пътешествие през непознатото…

Какво е пътешествие?

Според учените глави, то е „придвижване от едно място на друго с цел изследователска, научна, общообразователна, познавателна, спортна или други цели“!

Като се замисля за нашето тракийско пътешествие, горното определение, доста скучновато ми се вижда.

… защото нашето пътешествие включваше приключения! И то не просто някакви си там приключения, ами от тези дето „стоплят душата и извисяват духа“!

Ето на, примери ще дам:

• Еволюирахме от „пиле“ до „супермен“.
• Промъквахме се под себе си.
• Държахме се над главите си.
• Казвахме истини за себе си.
• Споделяхме очаквания и нагласи.
• Разчитахме древни писмена.
• Събирахме стари свитъци с послания.
• Влизахме в тъмните недра на пещера.
• Изкачихме се по стълба към небето и стигнахме почти до небето.
• Прекосихме влажни и задушни гори.
• Посетихме място изпълнено със спомени за геройски битки.
• Напълнихме сърцата си със гордост от предците ни.
• Плавахме над отдавна потънал тракийски град, представяйки си, възхода на този град.
• Борихме се с вятъра.
• Изследвахме село.
• Научихме тайните му, гозбите му, открихме историята му, запознахме се с хората му.
• Участвахме в археологически разкопки.
• Открихме портата на слънцето.
• Шмугнахме се в сенчестия и тайнствен каньон.
• Издрахме всичко, което можахме от телата си, докато прекосявахме алпийски парапет, над ледените води на планинска река.
• Плувахме в тези води, защото нямаше път назад.
• Изкачихме скала 200м висока, която взе много от нас.
• Плакахме, протрихме си кожата на ръцете, имахме синини навсякъде, усетихме нечувана умора.
• Изгубихме себе си, но и открихме себе си, по-пораснали, по-разбиращи, по-добри и грижовни към другите.
• Изпитахме чувства, които бихме могли да разкажем единствено през сълзи, защото удоволствието от общия успех, от оцеляването, не могат да се разкажат ей така.
• Плакахме, докато споделяме преживяванията си, защото знаехме, какво е.
• Смяхме се от сърце на безбройни смешни ситуации.
• Станахме приятели завинаги.
• Ядохме крем карамел от щраусови яйца. 🙂

Виждате ли? Няма как това да е обикновенно пътешествие. Това са Тракийски преживелици!

А те станаха съвсем необикновени заради: Неда, Мина, Лора, Стефан, Димана, Макси, Йордан, Марти, Лора, Виктор, Марти, Филип, Джани, Тияна, Киреца, Косьо, Тренера и Деси!

Благодаря! 🙂

 

върни се обратно