Родопско велопътешествие 2018

„Виждаш ли ей там, онзи мравуняк? Е, това са нашите колела“… 🙂

Едно ремарке, натъпкано с колела на два реда и половина, един бус, натъпкан с 18 участници и една кола, натъпкана със всичко останало: две тенти, множество палатки, шалтета, каски, куфари, найлони, тенджери, черпаци, буркани, кисели млека, всякаква храна, картофи, плодове и какво ли още не.

Раз, два и буса не запали… защото ни го продадоха с лош акумулатор. Не пожелаха да го сменят, когато открихме грешката и затова буса не запали. Последва инфрачервено почервеняване в главите на всички замесени, сменено от трескави дейности по разкачане на акумулатор, смяна на място с друг и половин час по-късно, щастливо пътуващи към язовир Голям Беглик, който щеше да приюти нашите приключения. Пътувахме както обикновено, спряхме в Пазарджик за набавяне на хранителни ресурси, загубихме се там и накрая по пътя след гр. Батак скъсах жило на педала на газта на Пежото. Оправихме го, както обикновено ни се случва на път, посредством предвидливо подготвените подръчни средства и продължихме напред.

нощен палатков лагерИ ето ни, на това прекрасно място, на нашата си поляна, сред свежия въздух, заобиколени от високи борове, стъпващи по меката трева, търсещи малките, горски плодове, останали точно за нас.

Стартирахме с  едни 7 км за велозагрявка. После с общи усилия построихме лагера си, определихме място за събиране на компост, разделихме събирането на боклуците, сътворихме си нашите правила, запознахме се, поиграхме и запалихме огън. Гледахме звездите, а те както винаги, бяха безкрайни. Проследявахме изгарящия полет на Персеидите и тайно си пожелавахме по нещо. Пяхме, споделяхме, припомняхме си…

Първата велодестинация беше лека: Чатъм – Горанов чарк – Чаушев чарк – Стамболова ливада -Чатъм: 27км с 1000м Д+ (което означава 1000 м положителна денивелация или по-просто казано- изкачване).

Отзивите бяха уклончиви: много стръмно, много трудно, много изкачване, много спускане, много пясък, много трева, много камъни… „А хареса ли ви?“ – попитах аз. А те отговориха – „Много…“Велопоход

Втория велоден се понапънахме малко. Чатъм – Герджикова поляна – ДГС Беглик – яз. Тошков чарк – Чатъм: 36 км с 1000м Д+.

Тук вече всички говореха един през друг: „Беше много яко“, „Видя ли как се пребих“, „Това спускане беше велико“, „Видя ли гората, видя ли колко е красиво“, „Не беше толкова трудно, колкото вчера“, „Днес карахме повече, пък се изморихме по-малко“.

Каяци по Голям БегликВзехме си един ден почивка. Влязохме с каяци в язовира. Отидохме на разузнаване до един остров, за който се говори, че крие пещера. Изгребахме 5 км за доста часове. Много е важно да се знаят цифрите, затова ги цитирам. Стигнахме до острова, разделихме се на групи да търсим пещерата и я намерихме. Малка дупка в земята, прикрита от зелен, мек мъх. Пуснахме Тренера с въже, да изследва. Имахме известни съмнения, дали ще мине през тясната пукнатина в земята, но той се оказа изненадващо гъвкав и се справи. След около 15 мин си подаде муцуната от друго място, доста по широко и заяви, че е супер. Влизаме. Един по един. Сложихме каски с челници на тях, оправихме въженото съоръжение и се впуснахме в едно съвсем различно приключение. Да се спуснеш в необлагородена пещера с въже, да се докоснеш до тъмнината и студенината под земята, да наблюдаваш скалните образуванията да пропълзиш по тесен скален коридор, това е незабравимо.

Напъхахме се отново в каяците, проведохме морска битка и се прибрахме, че да си починем малко, защото на следващия ден ни очакваше  дълъг велопреход.

Станахме рано, приготвихме сандвичи, напълнихме вода, смазахме веригите, напомпахме спадналите гуми и стартирахме: Чатъм – Лонгурлии – яз. Широка поляна – Чатъм: 50 км с 1500м Д+.

Много бутане нагоре, много технични изкачвания и спускания, няколко леки пребивания, невероятни гледки, гъсти гори, тесни пътеки, песни, подвиквания, надъхвания, спомени за цял живот!тролей

Предпоследния ден го посветихме на катерене. Елементът „Махало“ сътвори безброй, гъделичкащи присвивания на стомаха. Еуфорията от успеха на всеки един бе неописуема. Друго си е да пребориш някой и друг страх, загнездил се у теб, че и да можеш да го споделиш с приятели. Безценно!

банда с колелаАми да, не ни се тръгваше. С триста зора сгънахме палатките и натъпкахме багажа отново по колите. Метнахме се на колелата и изминахме 7-те км до стената на язовира. Подредихме колелата на ремаркето в далеч по-спретнат мравуняк и се завърнахме. И когато затворим очи, защото вече ни е докривяло от нещо, ще виждаме слънцето, водата и гората, огъня и звездите, ще чуваме песните, смеха и смешките, защото ще ги има пак!

Благодаря ви!