Всеки един човек има вътрешна съвест, едно духче, което му помага да взима добрите и лошите решения, едно гласче, което го напътства. Такова духче съм и аз, аз съм гласчето в главата на едно момиче, което скоро беше на лагер в Родопите. А сега ще ви разкажа, как беше там и какво преживя тя…

„Леле, май не познаваше никого! Въпреки че, я чакай,  ето тези четири деца изглеждаха познати, но дали и те я помнеха?! Не изглеждаше, като че да я помнят.

Пътуването към мястото за  лагера започна. Тя се  заслуша в разказите и историите на другите деца от миналата година. Може би, наистина ще е забавно…

Когато пристигнаха в лагера, си избраха място за палатките и започнаха  да ги разпъват. Обаче тя никога не беше разпъвала сама палатка! Дали сега щеше да се справи, без да моли никого за помощ?

Започна! Извади колчетата, рейките и платнището. Всичко започна добре, рейките бяха сглобени и тя започна да ги слага в тунелчетата им, след това започна да изправя палатката но… Опааааа. Рейката се беше разглобила!  Всичко наново трябваше да прави! Накрая успя да си опъне палатката, да забие колчета, да си набута тежкия 100 кила куфар в палатката и да си оправи шалтето и спалния чувал.

НАКРАЯ БЕШЕ ДОВОЛНА !!! Защото Успя да се справи. След малко,  извикаха всички на кръгче. Ооо, не-е-е-е ! Ще трябва да говорим пред останалите! Идва и нейният ред и всичко, което е намислила да каже,  мигновено се изтрива от ума ѝ! За щастие успя да се сети какво да каже. Всички я гледат, а за да не ги гледа и тя, поглежда към Деси. Усеща погледите на останалите върху себе си! Ужасно е, има чувството, че след малко някой ще ѝ се засмее.

За щастие през това време Тренера беше приготвил вечерята и всички отидоха да си вземат купите и приборите. Всички се наредиха край огнището и  започнаха да ядат и да си разказват разни неща. По едно време Деси изпрати всички деца да се облекат. 🙂

Всички заслизаха надолу да си измият чиниите, след това си говориха още малко и стана време за лягане. А в палатката беше студено, но уютно. Тя влезе в спалния чувал и там й бе топло, обаче палатката й бе под наклон и само се изхлузваше надолу.

Само неволи!

В крайна сметка тя заспа и ѝ беше добре, но сутринта пак ѝ стана студено. Стана, облече се набързо, взе си пастата и четката за зъби и отиде да се измие. Когато се върна всички бяха станали и пиеха чай. След закуската се подготвиха за велопрехода и пътешествието  ЗАПОЧНА!

Постепенно се запозна с нови приятели, научи нови неща и изживя нови приключения. В края на седмицата изобщо не й се тръгваше, защото всички, които бяха там заедно бяха карали общо 104 км. с колелета, бяха воювали с водорасли и с шишарки, бяха карали канута и каяци в язовир Голям Беглик, бяха се спускали в необлагородена пещера и бяха търсили проходи в нея, бяха се катерили по въжена градина, в края на която с въжен тролей минаха над част от язовира и бяха скочили от приблизително 10 метра. БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО!!!

БЛАГОРЯ ВИ НА ВСИЧКИ ЗА ТОВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕЖИВЯВЯНЕ!“

Е, това е Ради, един участник в тазгодишното издание на „Родопско велопътешествие“!

Истински вдъхновяващо е да нaблюдавам, как порастват и как се променят.

Благодарна съм и безкрайно щастлива за тези прекрасни хора, с които ме среща приключението всяка година!

 

 

 

върни се обратно