Легендата за Чатъмджи – Тренелариум

31 юли, 2023 г. (понеделник)

Днес е първият ден от вело-пътешествието ни на язовир Голям Беглик за малките.

Всичко вървеше съвсем нормално, до момента, в който стигнахме до стената на язовир Голям Беглик.

Разбрахме, че тук някъде, без да забележим, сме преминали през времеви портал и сме се озовали в играта „Чатъмджи“. 😊

Правилата на играта светеха пред нас и ние, естественосе включихме активно в това приключение.

1. Всеки ден, играчите ще преминават определено ниво/предизвикателство, като при звършено успешно ниво, всеки участник поучава „ъпдейт“ на способностите си.
2. Необходимо е участниците да изградят свой тотем. По залез слънце на последната вечер от престоя в играта, всички трябва да поставят амулетите си, с придобитите супер сили, на тотема, за да го заредят и да завършат успешно играта.

Стартовото ни ниво включваше изграждане на селище, където да живеем, докато сме в играта.

Нарекохме го Чатъмджи сити.

Имахме нужда от топлина и светлина и затова беше важно  да съберем достатъчно дърва за огън. Това включваше освен добиването от гората на нужното, но и цепенето и реженето, за да са подходящи клоните за удобно горене.

Всеки се запозна се с всеки от останалите играчи, за да можем да преодоляваме заедно предстоящите изпитания.

Създадохме си Конституция на селището, за да можем да съжителстваме в мир и разбирателство.

Решихме да водим подробен днвник на нащето приключения, за да бъде в помощ на следващите играчи.

Вечерта беше важно всеки от играчите да сподели своето най-силно качество, на което се уповава в трудни моменти и което ми помага да се справи с тях. Всеки от нас получи един камък, който съхраняваше това, най-силно качество и така… влязохме в Чатъмджи

1 август, 2023г. (вторник)

10:30

Без много шум разбрахме, че успешно сме завършили Първо ниво.

Това включваше построяване на селището ни и изграждането на всички необходими удобства за живот, които успяхме да сътворим.

Отключихме Второ ниво.

То представляваше предизвикателство с каране с колелета.

Разделени на две групи,направихме кръгов маршрут, за да разберем кой, как се справя с техничните моменти, падналите дървета, дълбоките локви, лепкавата кал. Срещнахме се в средата на избрания трак, разменихме опит и всяка група продължи по пътя си.

Беше много трудно за всички ни – сблъскваха се горещината и умората. По маршрута имаше различни препятствия, които трябваше да преодолеем – имаше много пясък, който лесно отслабваше контрола на колоездача върху велосипеда, имаше и лепкава кал, в която всички спирахме на едно място, имаше паднали дървета и трябваше да пренасяме колелата си, естествено имахме и технически проблеми, паднали вериги, пукнати гуми, но се справихме бързо с всичко това и се върнахме успешно в нашето селище.

Вечерта, около бумтящия огън, разказвахме своите преживявания, говорихме си за това, какво е индивидът в едно общество и с какво е полезен той за останалите. Всеки един успя да открие по още едно силно качество у себе си и научи нещо ново, за собствените си възможности. И всичко това, още на първия ден!!!

2 август, 2023 г. (сряда)

Тази сутрин дори и след като се наспахме и закусихме, още чувствахме приятна умора от Второ ниво.

Решихме да поиграем малко игри по групи, които да ни помогнат да сме повече приятели, да си говорим по-свободно, по-смело да се изразяваме и доверяваме и да се сплотим още повече. Забавлявахме се много!

Когато приключихме тази част, всеки получи камъче, но този път, всяко камъче представляваше ново качество, което човекът бе проявил по време на Второто ниво. Прибавихме го към ценния си амулет.

С това завършихме Второ ниво и отворихме Трето – въжена градина.

Трето ниво беше лесно за някои от нас.

Тези на които първото им качество беше сила и смелост, демонстрираха бързина, чудесен баланс и силна мотивация. За други обаче беше истинско изпитание, защото се сблъскаха със съмнението и страха. Прекрасно беше да се наблюдава, как едните помагаха на другите да се справят, да се преборят, да пропукат своето „Не мога“.

Беше невероятен следобед. Изморени, но удовлетворени се отпуснахме около огъна на вкусна вечеря.

Подготвихме се за обичайната ни дискусия, но, явно че днешните изпитания не бяха приключили. Нивото още не беше свършило…

След като се стъмни и луната изгря, играта ни зададе нови инструкции, които изискваха от нас да отидем в гората, до определено място,  без никаква светлина.

След, като открихме мястото, предизвикателството към нас беше да се приберем обратно до Чатъмджи сити в пълно мълчание и самостоятелно.

Олеле, не е лесна тази работа, защото колко често му се случва на човек, да се шляе из горите в пълен мрак и то сам.

Но играта си имаше свои правила и както разбрахме, не бяха случайни. От всяко, успявахме да развием в себе си нещо ново, което първоначално ни стряскаше, но после се чувствахме горди от себе си, че сме успели.

Страхувахме се, но тръгнахме в тъмното. Крачка, след крачка, затаили дъх в очакване, на какво…то няма нищо, освен любопитни нощни птици, някое горско животни учудено от сенките и стъпките ни в мрака, блестящите звезди, светлината на луната, шума на вятъра.

Ооо, сетивата ни работеха на 200 процента. 😊

Всички преминахме тъмния, горски път и се събрахме около огъня, отново можехме да говорим. Започнахме диво да разказваме колко ни е било страх и че никога не бихме могли да направим подобно нещо преди, но сега – след като вече сме го направили, всъщност осъзнаваме, че можем повече, отколкото си мислим.

Имаше участници, които разказаха, как са се погрижили и са придружили тези, които най-много ги е било страх. Други пък ни споделиха, как по време на разходката са останали сами със себе си, гледали са звездите и са слушали гората. Да, много емоционално ниво се оказа това. 😊

3 август, 2023 (четвъртък)

Всички се събудихме по-късно днес, заради среднощната ни разходка. Всички бяхме много вдъхновени от нея и ни се искаше пак да я направим. Имахме усещането, че не сме преминали успешно Трето ниво, защото част от нас ни беше страх на въжената градина и на среднощната разходка. Въпреки това, всички получихме камъчета. И то не какви да е, а камъчета с качеството смелост. След като го добавихме към амулетите си, всички усетихме как неговата сила ни изпълва и ни дава увереност за следващото ниво.

Четвърто ниво беше бонус ниво с велосипеди.

Имахме възможност да караме по къс, но техничен маршрут. Остана ни време да ядем горски ягоди, многократно минахме с колелетата през бистра рекичка, за да се разхладим, и се прибрахме в Чатъмджи сити много по-рано от обикновено. А там, Ива ни посрещна с диня и вафли! Остана време да влезем всички заедно в язовира, да плуваме, да се налудуваме,да играем до насита. Неусетно слънцето залезе и  дойде времето да изградим онзи Тотем, на който да окачим амулетите си, които да споделят силите си и да се заредят, всеки от всеки.

За изработването на Тотема работехме по групи: една част от нас се заеха да намерят подходящо дърво за Тотем, други направиха украсата за Тотема, трети издълбаха името на Тотема на дъска, а четвърти направиха дупка в земята, в която да поставим Тотема, за да стои изправен и стабилен.

Бонус нивото завърши със страхотна игра на криеница, която огласи нощта със смях, викове и светлинки от челници.

4 август, 2023 (петък)

Макар че Четвърто ниво беше бонус, то ни спечели още камъчета към амулетите. Вече започваме да усещаме силата на качествата, скрити в тях.

Днешното, Пето ниво, включваше плаване с каяци до остров в язовир ГолямБеглик. Освен това, обаче, тази вечер беше последната вечер от играта и също моментът, в който да задействаме Тотема си.

Първо имахме инструктаж, за това как се използва каяк и как се гребе. После, въоръжени със спасителни жилетки и гребла, отплавахме и заобиколихме острова отляво. Стигнахме до дясната му част, където акостирахме. Пътя ни водеше към скрита пешера. Входа й беше съвсем малка, обгърната от мек мъх дупка, която стръмно се спускаше надолу.

Спуснахме се с въжета. Оооо, усетихме студенината и тъмнината на подземието. Над нас пресветваше светлина. Светнахме с фенерчетата си и поехме да изследваме тези малки зали и криволичещи тунели. Ето, видяхме нещо – изхода ни беше през един засукан тунел, който ни отвеждаше на повърхността. Беше страхотно!

Когато напуснахме острова и се отправихме обратно към нашия бряг, имахме нужда да се развихрим подобаващо.  Започнахме да се гоним с лодките! Плискахме се и се пръскахме, преследвахме се и бягахме, състезавахме се и се смяхме. След като достигнахме брега на Чатъмджи сити, нямаше как да не завършим този плавателен ден със скок в язовира.

След като се преоблякохме и вечеряхме, получихме и последните си камъни, защото тази вечер, е момента в който да оставим амулетите си върху нашия Тотем.

Решихме да слезем отново на брега, където се разходихме до Големия Дървен Тотем. Това бе тотемът на предишни племена. Докато го разглеждахме, осъзнахме, че нашият Тотем трябва да бъде задействам по залез слънце. А сега слънцето залязваше….

Тръгнахме нагоре в пълна тишина. Когато стигнахме в Чатъмджи сити….Тотемът светеше.

Беше обграден от горящи факли, огънят бушуваше в огнището, което бяхме оставили празно и студено…

Явно магията на играта действаше.

Един по един, всеки един от нас постави своя, вече завършен, амулет върху тотема. После, всички седнахме около огнището. Един от нашите тренерите излезе напред и обяви, че всички официално сме завършили играта Чатъмджи.

Тази игра, ние всички, играхме заедно и заедно преминахме през най-тежките, но и през най-веселите си моменти. Вече не бяхме просто група от хора, вече бяхме едно общество. Всеки от членовете на което, носеше в себе си неповторима сила, която правеше обществото Чатъмджи – Тренелариум  толкова шарено, можещо и силно.

Още снимки от приключението ни, можете да видите тук!