(Разказано от Йоана, Косьо и Котвата)

Винаги се изумявам как бусовете с ремаркета кретат из всички тези стръмни завои към Чатъма.

Колкото повече приближавахме, толкова повече се усещаше хладнината на Западни Родопи. Стигайки до лагера и неговите 1540м н.в. на сянка направо си беше студено.

Всичко започна с намираме на равни места за палатки и много смях в запознаването ни един с друг.

Лицата бяха почти същите, които сме виждали последните 5-6 години на това място, но имаше и нови, които бързо влезнаха в тона на нашето чатъмско “вкъщи”.

Всяко лято има нещо ново в тези 7 дни, нещо неочаквано, нещо разтърсващо. Успяхме да намерим некарани пътеки, успяхме да слеем небето и водата в едно, успяхме да се смеем и плачем, успяхме да видим звездопад докато бяхме в средата на язовира, успяхме да проникнем в дълбините на пещерата нощем, успяхме да бъдем още по-заедно.

Звучи готино, нали?

Сигурна съм, че това загатване за нашето приключение предизвиква много въпроси.  Имам желание да споделя, че за всичките дни колоездене и изминати близо 150 км., не спукахме нито една гума. 😊

Първия ден се впуснахме в лудешко каране, със спомен от миналогодишните си възможности. Смях, шеги, нови колела, пораснали тела… Тези 44км определено ни дойдоха леко тежички. Няколко сълзи даже блестяха по клепачите на миналогодишните „машини“.

„τὰ ὄντα ἰέναι τε πάντα καὶ μένειν οὐδέν” („Всичко съществуващо се движи и нищо не остава едно и също“), както е казал Хераклит.

След първия загряващ ден, едвам “излазихме” от палатките.  С „вдървени“ мускули  и уморени физиономии си дадохме „почивен ден“. Измихме колелата, смазахме ги, имахме проблемни задачи за решаване и тъкмо всички мислехме, че ще се шляем безцелно из поляната, когато…  О, изненада!

Свечеряваше се, небето беше леко смръщено и някак, на никого не му се вярваше съвсем, когато Косьо, Котвата и Йоана съобщиха – „Всички да са готови за плаване с каяци“.

-Ма, то е тъмно…

-И духа…

-И е студено…

-Да, и е съвсем тъмно вече..

-Абе вие съвсем полудяхте!?

-Мега! Знаех си, че готвите нещо особено!!!

Инструктаж, разпределение и докато се усетим, всички вече плавахме в язовира. Неусетно бързо стигнахме до острова с пещерата. Нощта настъпи съвсем. Едва различавахме очертанията на острова в тъмнината. Акостирахме и почти опипом се отправихме към пещерата на острова.

Всеки звук ни караше да се притискаме по-близо един до друг. Някой подхвърли, че така започвали всички филми на ужасите. 😊

Задачата ни бе да настроим сетивата си на друга честота. Да се научим да комуникираме невербално, да чуваме с ушите си, да  „виждаме“ с ръцете си, да използваме интуицията си.

Стигнахме в безлунната нощ до пещерата. Сега всеки, един по един се спуснахме на рапел в пещерата, преминахме през двете добре познати зали. Тишината беше истински оглушителна, а тъмнината можеше с „нож да се реже“.

Да останеш сам със себе си в тъмнината и тишината на пещерата, а после с грейнало лице да излезеш при малките светещи точки на челниците, на очакващите те приятели… Безценно преживяване!

Треперещи, от емоцията или от студа,  но с лица пламнали от приключението се върнахме при каяците. Не се различаваше водата от небето, всичко беше черно. Чуваше се само лекото потрепване на водата от потапянето на греблата. Звездното небе ни устрои истински спектакъл. Наблюдавахме танца на Персеидите, зяпнали небето, потънали в призрачна тъмнина, в средата на язовира. След известно време всички се разпяха и въпреки молбите за тишина, май успяхме да събудим няколко бунгала на брега. След толкова тъмнина и неприветлив полъх на вятъра най-хубавото, приказно хубавото нещо, беше огъня в лагера. Милица ни бе подготвила и запалила огромен, светъл и топъл огън 😊

А, тази седмица съдбата ни предизвика по особен начин да научим един важен, житейски урок. Имахме инцидент и се наложи да реагираме светкавично. Бе необходимо всички умения и знания за реакция по време на инцидент, да влязат в употреба. По време на спускане, тежестта на колоездача не бе пренесена назад, след което последва леко поднасяне на колелото, загуба на баланс и предно салто, с приземяване на вилката на колелото. Каската си свърши работата! Последва светкавично разпределение на задачите, преглед на пострадалия и решение за начините на действие. После транспортиране до болница, щателен лекарски преглед и съответната интервенция.

При въпроса – „Не може ли да си остана с вас и да си доизкарам лагера“, очите ти се пълнят с онова чувство на признание, доверие и взаимопознание.

Да, споделяме всичко и лошото, и прекрасното!

Благодарим на смелия, млад човек, вече съвсем възстановен и зареден с геройска история за пред дамите 😉, за нескончаемото му чувство на хумор! Благодарим и на родителите му, за спокойствието, с което приеха ситуацията и за доверието, което ни гласуват!

Та, като насън преминаха още два дни каране на колело из красивите местности, заобикалящи  язовир Голям Беглик. За поредна година се предизвикахме с въжената градина и любимото Махало. Празнувахме рожден ден, пяхме песни, които изпращахме по месинджър и стопляхме душите си около вечерния огън.

„Чатъма за големите“ – неслучайно е за големи.  Освен, че карат като зверове, „големите“ навлязоха и в света на големите. Взимаха решения сами, носиха си последствията от тях, грижиха се за лагера, готвиха, правиха списъци с храна, смятаха колко точно филии хляб има за всеки. Когато вечерята имаше свой собствен характер и излизаше от тенджерата, хапваха само салата без да мрънкат. 🙂

Когато някой не си беше легнал навреме, тайничко, сутрин, се опитваше да навакса съня си над чашата чай. Светът на големите е пълен с предизвикателства и трудности, но със спокойствие, увереност, смелост, упоритост се научихме да минаваме през тях. Трудно беше, но когато имаш приятелски гръб, на който да се облегнеш всичко страшно става по – леко.

Всеки си намери нещо уникално, нещо свое си. Всеки научи нещо ново. Всеки се предизвика и пребори страховете си. Всеки се забавлява до припадък – било плавайки в язовира, било карайки колело, било тичайки под дъжда или просто пеейки около огъня.

Благодарим ви за тази седмица, на това познато място, което има свойството всяка година да бъде неузнаваемо и изненадващо.

 

 

върни се обратно