ДЕН 1

Тази година отново ни събра любовта към карането на планински байкове из Родопската шир и желанието да се предизвикаме и потопим в свежите и игриви, горски пътеки с колелата си.

17 участника, 4 тренера и Андро, който тази година пое тежката задача на логистик и готвач по време на  цялото приключение.

Първата ни спирка бе Еко-къмпинг Батак, където запознахме участниците с цялата програма, с трудните моменти, с необходимите ни вещи, прегледахме колелата, запознахме се помежду си, нагласихме очакванията си и направихме едно леко и загряващо каране около язовир Батак.

Програмата ни включваше едно спане на „диво“, докъдето трябваше да стигнем с колелата си и бе важно да разучим внимателно трасето, да вземем само най-необходимото, тъй като Андро с буса бе възможно да не успее да се качи до точката за нощувка, а именно местността „Пашино бърдо“. Трасето не бе дълго, но бе с интересна положителна денивелация  – 19 км, 1046 Д+ и всички бяхме леко притеснени как ще се справим.

Приказна вечер, вкусна вечеря и не след дълго умората от деня си каза думата. 😊

 ДЕН 2

Събудихме се рано сутрин, за да хванем първите лъчи на слънцето, закусихме филийки със сладко за енергия, сгънахме си палатките и се отправихме на първото ни по-дълго каране до местността Пашино Бърдо.

 Беше голямо предизвикателство да стигнем до там, тъй като преминахме през множество перипетии- в началото всичко беше нормално, нямаше толкова сериозни изкачвания, но не след дълго излезнахме на асфалта след град Ракитово, където слънцето печеше жарко. Толкова жарко, че някои от нас почнахме да прегряваме.

За щастие, имахме достатъчно вода и успявахме да се охладим. След дълго каране по шарената сянка, стигнахме до поляна, където обядвахме. Всеки от нас си бе приготвил предварително сандвич, който хапна с наслада от изминатото разстояние. Понеже водата беше на свършване, част от групата тръгна напред в издирване на чешмичка. За наше щастие недалеч от поляната имаше къща с изключително дружелюбен стопанин, оказа се професионален борец MMA, който ни позволи да си налеем вода, даде ни домашен сироп от бъз и месо в буркан за  вечеря, и ни разказа интересни истории за себе си. Тук е моментът да му благодарим за оказана помощ и да се учим от неговия пример, че хората трябва да си помагаме в такива ситуации, да не бъдем егоисти, защото един ден всичко ни се връща- както  доброто, така и не чак толкова доброто, което сме направили.

След като отново се събрахме с останалата част от групата, всички заедно се отправихме към бивака за нощта. Мислехме си, че не остава много каране, тъй като по карта ни го даваше приблизително 5 км, но за наше най-голямо нещастие тези 5 км се усещаха като 50 и то не заради друго, а просто положителната денивелация беше доста голяма. Минахме през почти 90- градусово дере, мушичките и комарите ни „изядоха“, имаше пот и сълзи по лицата, но в крайна сметка с общи усилия, хъс и желание, достигнахме до крайната ни точка за деня- Пашино бърдо!

На пръв поглед съвсем обикновена полянка, но ние я възприехме като отрупан със злато дворец, който ни посрещна с вкусно хапване, приготвено от Андро, който бе успял да се качи до горе с буса, лагерен огън и топла атмосфера. Опънахме палатките и се подготвихме за вечеря. След като хапнахме, споделихме емоциите си от деня, посмяхме се и отбелязахме важни пунктове в това, как и с какво трябва да се движим в планината- а именно повече вода, храна  и подходящи дрехи. Също така преговорихме техниките за изкачване и спускане по баирите! Стана сравнително късно, бяхме изтощени, но все още имахме малко сили. Влади откри, че наблизо има древно, тракийско светилище и решихме да се разходим. Взехме челниците и след 20-минутно ходене стигнахме до него.

Беше толкова красиво. Виждаха се светлинките на гр. Ракитово, когато загасихме челниците видяхме звездите и Млечният път. Седяхме в мълчание и се наслаждавахме на гледките и звуците на планината. Върнахме се обратно на поляната, влезнахме в палатките и неусетно заспахме с усмивки на лицата и в очакване на следващия ден.

 ДЕН 3

Сутринта беше студена, подухваше ветрец, а ние, едни след други заизлизахме от палатките. Бяхме сънени, но желанието да преживеем нови неща надделяваше. Затова закусихме набързо, стегнахме багажите, сложихме ги в буса, наляхме си вода и с песен потеглихме към неочакваното. Карането започна с  продължително изкачване, което бе последвано от дълго и стръмно спускане. Не липсваха падания, но както знаем, точно чрез преодоляване на подобни ситуации се учим и ставаме по-добри. Постепенно отвесните пътечки, по които се движехме се превръщаха в черни пътища, а черните пътища в асфалт. Успяхме да се насладим на едно 5 километрово спускане, което ни отведе до няколко къщурки, покрай които си устроихме пикник. Хапнахме под дебелата сянка на дърветата, пошегувахме се, че в реката покрай нас има акули и продължихме нашето приключение напред. Настроението бе високо, смях се чуваше все по-често в групата ни. Сближавахме се. Не след дълго се озовахме по поречието на язовир Голям Беглик. Минахме през тясно мостче и няколко големи локви и след още малко каране пред нас вече стоеше любимата местност –  Чатъма!

 Там вече ни чакаше Андро с буса и багажите, които разтоварихме бързо.  Всеки от нас си хареса част от полянката и си опъна палатката. Без да се усетим, вече беше станало към 19 часа, т.е. време за вечеря! Хапнахме, запалихме си лагерен огън и се събрахме в така любимото ни кръгче, в което споделихме емоциите от изминалия ден. Беше доста ползотворно, защото си говорихме за това що е то група и какво означава да се движим като такава. Е, стана късно и вече е време за сън…

ДЕН 4

Днес бе денят, в който решихме да дадем почивка на краката и да напрегнем други мускулни групи. 😊

Отидохме на въжена градина и минахме през елементите  не по един, два, а по цели 3 пъти! Последният елемент, а именно въженият тролей, бе също много готин, защото се движехме на 15 метра височина над язовира. Забавлявахме се до обяд там, след което стомасите ни почнаха да къркорят. Качихме се до бивака, където обядвахме и почти веднага след това слязохме до брега на Голям Беглик, където ни чакаха канута и каяци. Грабнахме спасителните жилетки и не след дълго вече се намирахме във водите на язовира. Не мога да опиша с думи колко е готино да те полъхва вятъра, вълните да плискат в лодките и сърцето ти да бие весело.

 Стремглаво движехме греблата и така след известно време акостирахме на един остров. Там имахме удоволствието да се „гмурнем“ в истинска пещера, дълбока приблизително 5 метра. Но това не е всичко… задачата ни беше освен да влезнем в пещерата, да намерим сами изхода й. Оказа се голямо предизвикателство, защото вътре бе доста тясно и тъмно и всеки трябваше да се пребори от естественото си притеснение от тъмното.

Забавлявахме се цял ден, а когато се прибрахме хапнахме най-вкусния  боб за вечеря. Последва разбор на изминалия ден, всеки изказа впечатленията си от преживяното. Гледайки втренчено звездите, очите ни започнаха да се затварят в очакване на следващия ден.

 ДЕН 5

Неусетно дните и нощите минаваха, вече бяхме натрупали опит и в колоезденето, и в катеренето, и в плаването, а и в отношенията помежду си и имахме сили за още каране. Затова, веднага след закуска яхнахме колелетата и се отправихме към най-дългата ни велосипедна обиколка до момента.

 Решихме да караме до яз. Широка поляна. Учудихме се къде е отишла водата в язовира, мястото си беше истинска поляна, без следа от вода. Още в началото разделихме групата на две, за да може всички да се насладят максимално много. Двете групи тръгнаха в противоположни посоки и се засякоха точно по средата. Минахме през различни перипетии като например почти непроходими дерета, стръмни наклони, паднали дървета, дори дъжд ни наваля. Но това нито за миг не ни разколеба да преминем успешно през предварително избраните трасето. Валя проливно за кратко, но не след дълго дъжда спря и изгряха последните лъчи на слънцето. Запалихме лагерния огън, вечеряхме вкусни гозби и на кръгчето споделихме всичко, което бяхме събрали като емоции през деня.

ДЕН 6

Ето че дойде и последният ден от нашето щуро приключение на две гуми! Тази утрин станахме по-рано от обикновено , тъй като имахме важна задача. Трябваше да приготвим багажите си за път, да сгънем подвижните си домове и да почистим полянката. На пръв поглед лесна задача, която обаче отне доста време.

Времето бе слънчево и усмивките бяха на лицата ни. От една страна, защото си прекарахме супер през изминалата седмица, а от друга, поради носталгията по  отминалото време. След закуската се събрахме за последно в кръгче, припомнихме си най- значимите моменти, взехме си поуки от различните ситуации и получихме тренелариумските фланелки.

Нали знаете, те не се подаряват, те се изживяват и носят спомена за всичките ни приключения.

 Всеки благодари на всеки за готините, общи преживявания и скочихме на колелетата за едно последно каране до „изоставения хотел“, откъдето щеше да ни вземе буса, който да ни закара в София!

Е, това беше краят на нашата незабравима седмица заедно, изпълнена с хиляди  весели моменти!

Очакваме ви догодина, приключенци!

 

 

върни се обратно