В края на лятото тръгваме на едно от онези пътувания, които не се запомнят с точния брой километри, а с хората, гледките и историите, които остават след това.

„Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила“ – написал е Иван Вазов и определено всеки попаднал в тази планина се чувства , като у дома си.

Затова тази година, ще ви заведем там. Ще прекосим една част от тази изключителна планина от Изток на Запад.

Ще се движим из борови и смърчови гори, по пътеки с мек мъх, ще прекосяваме ледени потоци, ще си помагаме, движейки се по каменисти  сипеи, ще се изправим пред величествени гледки, ще усетим танца на въздуха на премката между върховете, ще се насладим на 360 градусови гледки от билото на някой връх. Ще усетим удоволствието от споделеното изкачването на връх.

Прекосяването на Рила планина от Изток на Запад е истинско приключение, с постоянно менящата се среда и релеф.

Всеки ден планината ще ни показва различните си лица.

Едно такова планинско приключение е  споделено време, на надежди, на житейски неволи, на търсене на отговори и намиране на решения. По пътя има моменти, в които някой подава щека, друг носи част от багажа за малко, трети просто казва „още малко и сме там“, дори когато всички знаят, че „още малко“ е разтегливо понятие в планината. Точно в тези ситуации се ражда усещането за споделеност и спокойствието, че можеш да разчиташ на хората до себе си.

Планината предлага достатъчно предизвикателства, за да има удовлетворение за всеки по-изискващ участник, има и достатъчно красота, за да зарадва и по-романтичните души. Не можем да планираме тези моменти, но със сигурност ще ги запомним.

Сутрин излизайки от хижата с още сънливи очи, бързо ще разберем, че чая и кафето на 2000 метра имат по-различен вкус.

Хижите ще са нашите малки острови на сигурност. Там ще се събираме вечер, обувките ще си подреждаме пред вратата, а разговорите ще започват от това кой колко е изморен и завършват с това кой какво е видял по пътя. Храната ще е проста и много вкусна, а смехът ще идва лесно.

Казват, че в рилското небе звездите са толкова много и толкова големи, както никъде по света. Е, ще имаме възможност да се убедим в това със собствените си очи.

Програмата е подходяща за участници с добра физическа подготовка и желание да прекарат няколко дни в движение. В Тренелариум това означава подкрепа, споделяне и достатъчно добро настроение, за да превърнем дори по-дългия ден в приятен спомен.

Заповядайте да споделим това приключение и станете част от голямото семейство на Тренелариум!

И малко подробности:

Ще тръгнем с организиран транспорт от София, стадион Васил Левски в посока хижа Христо Смирненски.

Ще ви изпратим списък с необходимите вещи, които да сложите в раницата си, защото в един момент всеки грам се усеща, като килограм. 🙂

Всичко ще носим със себе си.

Погрижете се обувките да са ви удобни и подходящи, а дрехите леки, топли и удобни.

И така, ако всичко се развива по план, ще следваме този план:

Ден 1 хижа Христо Смирненски – хижа Белмекен

Ден 2 Хижа Белмекен – хижа Заврачица

Ден 3 хижа Заврачица – вр. Мусала – хижа Мусала

Ден 4 хижа Мусала – хижа Грънчар

Ден 5 хижа Грънчар – хижа Рибни езера / хижа Семково

Ден 6 хижа Рибни езера/ хижа Семково – хижа Македония

Ден 7 хижа Македония – хижа Бодрост

Бусчето ни, ще ни вземе от хижа Бодрост в посока София.