Леко разтягане на схванатите мускули, закуска и следващия етап е:

Хижа Момина поляна – хижа Ехо.  25км. с +1600м. денивелация

Единот най-красивите билни етапи на западните части на Централен Балкан.

Върховете Картала, Тетевенска Баба, Братаница, Болуваня, Вежен, Юмрука, както и скалистия рид „Старопланинско конче“ ще ни предоставят гледки, които трудно можем да опишем.

А след тях, вечеря, огънче, разкази, звезди… знаете как е ! 😊

Продължаваме с един от най-красивите планински преходи в България. Гледките към Южна и Северна България спират дъха. Неусетно ще изминат краката ни това трасе, докато реем поглед към тъмнозелените хълмове на Стара планина. Ще нощуваме в „бисера на Стара планина“ хижа Добрила.

Хижа Ехо – хижа Добрила.+1500м 30км

Мекици ли казахте, добре може и домашна баница за закуска. Очаква ни най-алпийския район на Стара планина. Отправяме се към връх Амбарица и бързо набираме височина. Пред нас са върховете Купените и връх Ботев. През този ден няма да слизаме под 2000м. Върви се на открито, по гръбнака на планината през цялото време. Усещането за въздушност е изключително.

Хижа Добрила – заслон Ботев (аплийски траверс) +1500 м; 15 км.

Заредени с положителни емоции от вчерашното приключение поемаме към следващия маршрут. Невероятни, старопланински гледки ще се редуват пред очите ни. Ще нощуваме в прекрасната хижа Мазалат. Истински вълшебен дом, сред зелени хълмове😊

Заслон Ботев – хижа Мазалат +1000; 21км

Наближава момента, в който ще видим своите колела и ще поемем на пътешествието си вместо на почти четири крака, на две гуми. Боровинки в коремите, боровинки по лицата, боровинки в обувките, навсякъде боровинки.

Хижа Мазалат – хижа Бузлуджа +1300; 30 км

Вече с колела, продължаваме напред, вперили очи в неизвестните приключения, които ни очакват. Ако трасето ни се случи тежко имаме резервен вариант да нощуваме на хижа Предела. Така ще разделим предвидения маршрут на две части. Да видим дали желанието за море, ще е по-силно от умората.

х. Бузлуджа – хижа Буковец +2400; 52 км

След закуска се впускаме с колелата си из прекрасните букови гори на Еленския Балкан. Широки горски пътеки, ще се сменят с обрасли поляни. Навигацията е необходимо да работи на пълни обороти. Все пак следите от много крака и гуми, са оставили отпечатък във времето и ние ще гледаме за него. Преди Котел ни очаква чуден коларски път и възнаграждаващо спускане,

Хижа Буковец – град Котел +2500 58 км

Поемаме от град Котел в посока Върбишки проход. Редуват се гористи пътеки, малки рекички, стада от биволи и крави, качени на високопланинска паша, ще ни правят компания. Водата по пътя е почти никаква и е важно да напълним бутилките, колкото можем.

Град Котел – хижа Върбишки проход 28км +1400м

Денят ще започне с плавно изкачване и влизане във форма за каране. Ще минем през чешма, през река Елешница, през изоставеното горско стопанство Елешница и не след дълго ще се изправим пред последното сериозно изпитание по този маршрут наречено:

„Ужаса на Риш“.

Това са 2.5км. през добре обрасла пътека със сериозни изкачвания и слизания. За щастие понякога тази част от пътеката  се почиства и бихме могли да уцелим точно такъв момент. След това натоварване ни очаква леко трасе с малки изкачвания и спускания, горски пътеки и чешма. Ще нощуваме в заслона на Хазим Горския и въпреки натрупаната умора, не забравяйте да си сложите тапите за уши преди лягане. Покрива на заслона, вечерно време е любимо място за игра на малките пухкави сънливци.

Хижа Върбишки проход – заслона на Хазим горския 28км +1400м

Релефът, колкото и да се пъне, вече изглежда дост по-различен. Хълмовете са по-меки, изкачванията не толкава сериозни. Вятърът донася далечен мирис на море. Усеща се енергията на Голямото Синьо. Ще нощуваме в хижа Топчийско.

Заслона на Хазим Горския – село Топчийско +1500; 42 км

Добре е да се подготвим за жега, комари, мухички и всякакви други гадини, дето искат  да се повозят с нас до морето. Преходът е дълъг и след всеки изкачен хълм, ще ни се иска вече да видим морето. Търпението ще е основно качество, което ще използваме през този ден. Вода по трасето почти няма и отново ще е необходимо да планираме добре движението си. На залез, първо ще усетим аромата, след това ще чуем звука и най-накрая ще видим морето. Ще хвърлим дълго пазените и стискани камъчета в морската шир и се отдаден на почивка.

Село Топчийско – нос Емине +1600; 62 км

Нищо друго няма да правим, освен да ядем, да спим, да се излежаваме на плажа, да плуваме. Ще оставим пясъка, слънцето и морето да излекуват телата ни и душите ни от преживяните трудности. Следобед ще се съберем на нашето си кръгче и ще си поговорим, ще си поплачем и ще се посмеем. Защото толкова дълго изпитание няма как да мине без да споделим и тежките и прекрасните моменти.

След подобаваща порция плаж, слънце и море е време да стегнем багажите, да качим неуморните ни колела на ремаркето и да се сбогуваме с това приключение.

Със сигурност това преживяване ще ни накара да се чувстваме по- пораснали, по-можещи, по-самостоятелни, по-разбиращи, по-търпеливи, по-добри.