По следите на приказката. Заплетени главоблъсканици, изискващи бързи и смели решения, творчество и въображение. Ще разчитаме стари текстове, ако можем да четем, ако не, ще направим наша си азбука, която всички да разбират, ще премерим сили с тайни уреди, сочещи посоките на света и ще ги вкараме в действие, че да можем да следваме следите на сестрите. Ще се запознаем с горските обитатели, които ще ни помогнат да опознаем различните билки и храни в планината. Защото, когато човек приключенства много огладнява. Вечерта можем да си сготвим сами храна, от неща, които сме намерили в гората. Супата от коприва давала страхотни сили, казват, а пък горските плодове в киселото мляко, карат душата да запее. Вечерта ще си запалим огън и ще си разкажем какво сме постигнали до момента, какво ни очаква още и какво ни е нужно за следващия ден и да, дано тази вечер спим спокойно. 😊

Приключенията продължават. Този ден ще потърсим съвет от птиците. За тази цел с въжета, ще се изкатерим до върха на една скала, където царя на небето – Орелът, ще ни даде съвет, как да продължим в търсенето си. Ще са ни нужни решимост, любопитство, сила и приятелство, но съм сигурна, че ще се справим, защото приказките винаги са много завладяващи и силно мотивиращи, а пък полезните знания които ще натрупаме, ехеее, ще са цял куп.

Кисело мляко с боровинки или бисквитена торта с диви ягоди, сложен избор. След като решим какво да закусваме и го направим, мятаме раниците на гръб, намерените до момента следи и изчезваме към върха на планината. Дълъг път ни чака, но стискаме палци, волята да ни е по-силна от умората. Пък и на върха май ще ни очакват най-вкусните палачинки на земята. И така, до трите остри камъка, три стъпки на север и пет подскока в дясно, би трябвало да се натъкнем на мъхестото джудже. Мъхесто, защото е съвсем зелено и покрито с мек мъх. Много е хитро то и ще трябва да играем с него на гатанки, така че подгответе се от рано. Ако го победим и отговорим на всичките му въпроси, само тогава то ще ни даде указания за по-нататък. Вече знаем какво е съкровището и вече ни е изключително важно да го открием. Важно ни е и да позволим на сестрите да разберат колко са важни за хората и да се върнат при нас.

Последният ни ден и последна възможност да открием сестрите и тяхното съкровище.

Бързо стягаме багажа и натъпкваме раниците с вкусни мекици. Разделяме се с нашите стопани с обещания за скорошно виждане.

Нямаме много време. Отправяме се към един стар заслон. Пътят ни дотам е изпълнен с множество препятствия, които ще преминем с помощта на своята изобретателност и добити знания. Ще си направим истинска въжена градина, за да стигнем до своята цел. Там някъде е нашата последна следа. Там всичко ще се изясни и може би приказката ни ще свърши, а може и да продължи и да се наложи втори опит да направим. Стискайте ни палци.