Часът е 8.20ч., мястото е стадион „Васил Левски“.

Товарим куфари и раници, бинокли задължително, че даже помъкнахме и принтер с нас – накъде?

Към Североизтока!

 

След един вкусен обяд по пътя и още едни… 5 часа и половина, село Сребърна ни посрещна с жарко слънце, което още с отварянето на вратите на автобуса усетихме, като че ли бяхме отворили вратата на сауна.

Домът ни представляваше уютна къща с шест спални и прекрасна подземна механа, в която се криехме от яростните комари и непоносимите горещини на ранния следобед.

Деси запретна ръкави да ни сготви тематична, цветна, вкусна манджа, а през това време ние научихме с игри всички си имена и разни интересни факти за всеки от шарената и група.

Избистрихме спомени от минали лета и създадохме приятелската атмосфера.

Не след дълго, всички бяхме готови за едно невероятно североизточно приключение !

 

Нощта беше приятно прохладна, но утро бързо настъпи, заедно с горещината – закусихме, подготвихме сандвичите си за обяд и с бърза крачка се отправихме към първото ни приключение за седмицата – биосферен резерват „Сребърна.

 

“ Знаете ли, че в с. Сребърна има много красиво лунно отражение, при което езерните води създават впечатление на разтопено сребро, може би от незапомнени времена хората са наблюдавали това и така се е появило името – Сребърна. “ (Стефчо)

 

В музея се запознахме с отзивчива дама, която беше нашият гид и тя ни предостави подробна информация за особеностите и обитателите на резервата – например, за подвижните, водни острови тръстика, наречени „кочки“ и отговорът на въпроса защо когато десет, петнадесет пеликани (всеки тежащ около 20кг!)  кацнат върху тези острови не потъват, но човек стъпи ли върху такъв остров потъва мигновено?!

 

„Къдроглавият пеликан се смята за краля на птичия свят, обитаващ езерото Сребърна.

От този вид, в резервата има около 100-110 двойки, без малките“.

 

Тези птици са моногамни. Това означава че, когато създадат семейство, птиците не се отделят един от друг. Когато имат яйца, освен женската, мъти и мъжкият екземпляр. А когато и двамата ги няма, защото търсят храна, някой друг пеликан от ятото мъти.

Те са много интелигентни животни“ (Ивет). 😊

 

Друг любопитен факт, за пеликаните е, цвета на тяхната торба на човката.

В размножителен период, цветът на торбата на мъжките пеликани е червен, на женските оранжев, а на младите пеликани е жълто-сив!

По- късно разбрахме, че резерватът далеч не е обитаван само от розови и бели пеликани, но и е дом на много застрашени от изчезване, бозайници, птици и други влечуги.

С помощта на мощни далекогледни тръби и  бинокли, успяхме да се докоснем до ежедневието на пеликаните, скрити сред недокоснатата, от човешка ръка, природа на резервата.

Легнахме си развълнувани от наученото и видяното, и любопитни за още, и още срещи, с дивия и непознат свят на Добруджа.

Следващият ден го посветихме на село Малък Преславец.

Ще кажете, „защо това село“?

Отидохме да търсим една от последните влажни зони в България, където се намира гигантското царството на водните, бели лилии.

Кметския наместник ни посрещна пред кметството и първо ни заведе в малък, но изключително интересен музей, който хората от селото бяха създали собственоръчно, като бяха донесли лични вещи и снимки от миналото на селото.

Запознахме се с различните обичаи и уникалните кукерски маски, с които местните озвучават района на Сирни заговезни, с връзката на селото с старата ни столица  – Преслав, с уникалната си находка на човешки скелет, който се смята за най-стария в България – цели 5000 г.пр. Хр..

 

Над езерото с водните лилии, видяхме бързолети, които ни зарадваха с висшия си пилотаж. Наситено червени водни кончета, красяха района и се боричкаха с множеството водни бълхи по повърхността на водата.

Популацията на водната бяла лилия се разпростира на цели 154,94 хектара. Има над 147 вида птици, влечуги, насекоми, които могат да бъдат наблюдавани в района.

Мястото е приказно.

На метри от тази красота, се люшка и носи свежест, величествения Дунав, който тази година е изключително пълноводен и известния му син цвят, бе заменен с лек кафеникав оттенък.

Село Малък Преславец, се намира на границата, откъдето започва делтата на Дунава. А това е определено място, което събужда въображението ни и създава бъдещи планове в главата на Деси, за приключения. 😊

 

И така, пламъкът на любопитството е запален и всички с трепет очакват следващата “главоблъсканица”, която да разгадаят.

 

Отправихме се към град Силистра.

Имахме за задача да разберем, открием историята на града от античността до наши дни, да разберем особеностите на флората и фауната в района, да се научим да добиваме информация по нестандартни начини, както и да се ориентираме в градска среда.

„На всяка, втора крачка има цветарски магазин, видяхме и вековния дъб. Пазеше сянка. За нещастие падаха мравки от горе. Много мравки има в Силистра “ (Лео).

Вековния дъб, който обозначава мястото на красивия Омуртагов замък, извисявал се на брега на Дунава.

Разгледахме с интерес руините на древния град Дорусторум или Дръстър.

Посетихме изключително интересния археологически музей и подкрепяни от невероятно приказлив и начетен гид, препуснахме из вековете и историята.

Посетихме и изключителната, отбранителна крепост  Меджиди Табия.

Със сигурност историята за крепостта Меджиди Табия и нейните потайни тъмни тунели, в които Марина настъпи кости, преследвана от прилеп, ще бъде дълго разказвана:)

 

За сетен път, оставаме изключително заинтригувани от това, колко много история има, събрана на малката територия на страната ни и колко добре е прикрита тя, и е необходимо дълго ходене, обикаляне и разпитване, за да се доберем до тайните на миналото ни.

 

Допълнихме знанията си с разговори с  местните хора, успяхме да си отговорим на въпроси, пряко свързани с историята на града : защо и как се е променяло името на града през вековете, как сградата на една банка се е превърнала в археологически музей.

С интерес разбрахме, кои са любимите риби на жителите на града, а именно – „шайби сом“, сом и „тулоб“, 😊 научихме и кои са любимите места за разходка на днешните Силистранци :).

 

Събрахме цялата информация в „торбата“ ни със знания и щастливи, и доволни се завърнахме в нашето си село, където Деси отново беше сготвила вкусотии на мишленско ниво.

 

Няколко дни вече изследвахме Дунав с поглед и слушахме интересни истории за него. И ето, че дойде моментът, в който истински щяхме да усетим мощта на тази река.

Ето защо, следващият ден ни посрещна с гръмкото заглавие „По пътя на вятъра“.

След не повече от час, препускахме по водите на река Дунав с лодка, а вятърът и пръските от дунавската прохлада донесоха неповторими усещания в изследователските ни сърца.

Гледахме ококорени румънския бряг и си преразказвахме откъси от „ Немили-Недраги“ и пресичането на тази река посред зима.

Капитаните ни спряха на един от дунавските острови.

Щастие и свобода от допира на финия като брашно пясък на малкото дунавско островче, щастие от удоволствието да нашляпаш без задръжки в тинята.

Чисто нови преживявания, споделени с добри приятели.

 

И така, понесени от вятъра и въображението си, се пренесохме още по-назад в историята.

Скалните манастири край с. Оногур, смятани за най- старите в Европа.

До тях ни отведе каньона на Сухата река, потопихме се в разказите за отдавна забравен свят, разбудихме въображението си за водите на буйната река, сега оставила своите следи от фосили и прорязани в скалата водни ниши.

Възхитихме се от тракийските светилища и скитските домове.

 

Невероятно е как бързо лети времето!

Днес е последният ни ден  в Сребърна.

Стягаме багажа и се отправяме отново към София.

Всеки със своята нова история и върхов момент.

А те са много -настъпени кости и среща с прилеп, падане в банята, насладата да ядеш пет звездна храна 😊( благодарим ти Деси! ), свободата да се потопиш в финия, дунавски пясък, градската одисея, да се носиш по вълните на Дунав, да си част от спасяването на екосистема, над главата ти да прелети чапла, да разпознаеш приятелите си със завързани очи, да изпиташ палитра от емоции- страх, ярост и щастие , да успееш да намериш отговор на всички въпроси, да направиш тайното си приятелче истински щастливо!!!

 

Всичко това и още много преживявания, за които ще се сещаме с усмивка, бяха част от нашето приключение.

А за да остане спомена за дълго, се погрижиха всички участници, създавайки наша, уникална книга – “Североизточен изследовател” Сребърна!

Благодаря на всички и до скорошни приключения!

Още снимки от нашето приключение можете да видите тук!

 

върни се обратно