Приключението да се озовеш на обучение за помощник-тренери в Тренелариум

Когато се заемеш с нелеката задача да твориш приключения, е много важно някой да седи наблизо и да проверява дали посоката на поредното такова – сътворено, е необходимата, за да се получи истинско вълшебство.
Когато вълшебствата станат достатъчно, че почувстваш леко загубване, е време да си намериш други „приключениетворци“, които да помогнат на твоите приключения да заблестят още по-силно. Те от своя страна също би следвало да имат своите помощници, които да поръсват идеите със слънце и да внасят много смях и радост.
Тази година, точно тези млади души, които са на кръстопътя на детството и порастването, се притекоха на помощ и се озоваха в един водовъртеж от емоции, чрез които бе необходимо да преминат, за да се научат да предават това, което истински обичат. А то е: планината, приятелството, споделените трудности, подкрепата в трудните моменти. Всичко онова, което прави от човека – човек и му помага да изпълва сърцето си с доволство, щастие и смисъл.
Имахме само четири дни, в които потопихме нашите млади приятели в света на „фасилитирането“, „дебрифинга“, „определянето на цели“, „инструменти за постигането на тези цели“, начините за построяване на стабилна основа за провеждането на всяко едно, от нашите приключения.
Хвърлихме ги в дълбокото, в дебрите на споделянето на емоции и трансформирането от преживяване към учене, качихме ги нависоко, за да ги изкараме от зоната им на комфорт и да погледнат предизвикателството от всички гледни точки. Защото, когато измислят своето приключение и го дадат в ръцете на други хора е важно то, приключението, да е възможно и да носи онова, незабравящото, топлото на душата: … Спомена. 😊
Дано пътят на помощник-тренерите да бъде озарен от усмивки и да успеят да предадат приключението на следващите ги, малки крачета по пътеките на света.
върни се обратно