Една история написана от Лъчи и Лора за

„По стъпките на Приключението за Мъници“ – Витоша 21-25 юни 2023г.

 

„Нашето фейско приключение започна съвсем близо до София, в хижа “Септември” на нашата любима планина Витоша.

Светлата стая за пет малчугана, детският кът, рекичката отпред и сенчестите пътеки, станаха новият ни дом за предстоящите пет дена.

Още с пристигането ни, се потопихме във вълшебна, тайнствена мъгла, чухме песента на птичките и усетихме прохладния въздух на планината.

С няколко забавни игри успяхме да запомним имената си и да се сприятелим един с друг.

След бързото ни опознаване хапнахме вкусен и топъл обяд и всички се отправихме към близките полянки, пълни с енергия за нови забавления.

Потичахме, опознахме терена и научихме как да се радваме на природата без да й вредим.

Разказахме си за сестрите Добрина, Истина и Сила, които избягали в гората, защото хората в големия град започнали да ги забравят. Сега се крият сред високите борове и разбрахме, че идват на помощ само на истински заслужилите приключенци. Говорихме си за качествата на хората и успяхме да откроим, кои са точно тези наши способности, които ни правят добри хора.

Разбрахме обаче, че дори и да има много добри хора, няма перфектни…е освен мама и тати, разбира се :).

Направихме си магазин за качества и решихме, че в в него всеки може да даде част от свое силно качество, а в замяна да получи такова, каквото още си няма или пък не е толкова силно. Това беше и първата мисия, а именно през тази седмица да научим себе си на търпение, да изслушваме приятелите си, да помагаме на хората, които имат нужда и куп други трудни неща, които понякога са препятствие, дори и за възрастните.

 

Ден втори ни изненада с множество загадки, които горските феи бяха скрили специално за нас.

Трябваше да се ориентираме по маркировка, табели, заешки стъпки, да четем писма, да разказваме приказки, да пеем песни и всичко това, за да стигнем до едно истинско ковчеже с три цифрен код. Но определено преживяването си заслужаваше!

 

Заровено в мъхестото кралство на феите, то пазеше писмо, първото парче от нашия пъзел и пет златни жълтици.

Развълнувани, бързахме да стигнем до нашата хижа и да скрием ковчежето на сигурно място, а жълтиците имахме отговорността да си ги пазим сами.

Хапнахме, нетърпеливи да открием тези мистични същества, които ни се струваха толкова близо и едновременно толкова далеч. Затова се отправихме на пътешествие да открием приветливо място, където да построим „фейско“ село.

Брахме мъх, събирахме пръчки и около нас се появяваха все повече следи, че наистина съществуват феи. Построихме шест прекрасни, уютни дома, които украсихме красиво с цветя и съобразихме с комфорта на горските обитатели, надявайки се, че през нощта там ще се подслони някоя изморена фея. Но за да разпознаят тези къщички, ние се отправихме към Златните мостове в търсене на златен прашец, който да освети пътя на феите под лунните лъчи до техните нови къщи.

 

Третият ни ден беше също толкова вълнуващ и пълен с емоции. Закусихме любимите на всички мекици със сирене и горско сладко, а после стегнахме раниците и се отправихме към хижа Средец.

В близост до нея ни посрещна Киреца, който ни отведе до скрити и малко известни, учебни скали.

Там, той ни помогна да научим как да се осигуряваме един друг, да слагаме гри-гри, да се доверяваме на приятелите си и да се подкрепяме, за да превъзмогнем страха от катеренето или слизането от скалата.

Започнахме с плахи стъпки, но бързо осъзнахме колко готино е да си истински катерач, след което с лекота изкатерихме двата маршрута по няколко пъти. Остатъкът от деня посветихме на игри в реката, на нашето фейско село и на разходки по горските пътеки, в търсене на истински мечки!

В крайна сметка приключението ни отведе една крачка по-близо до сестрите Добрина, Истина и Сила.

 

Ден четири започна с вълнения да стигнем до върха и то не, кой да е връх, а четвъртия по височина в България – Черни връх.

Бързо оправихме багажа и тръгнахме от хижа Кумата. От там навлезнахме в резерват “Торфено бранище”, където намерихме няколко планински жаби и растения, включени в Червената книга на България.

По пътя нагоре трябваше да преминем много блата, които се оказаха поредния дом на много феи. Кални и щастливи – изкачването до Черни връх не беше ни най-малко препятствие за групата на “Добрите Смели Стичове”.

След 218 стълба зимна маркировка (брояхме ги собственоръчно!), се здрависахме с известния дървен мечок на върха. Имахме време да хапнем и да потърсим третата част от пъзела, която феите бяха скрили горе.

С нови сили слезнахме обратно до хижа Кумата и въобще не си личеше, че преди около три часа сме били чак там, в облаците.

Почерпихме се с вкусен сладолед, оставихме сандъчето и жълтиците, за да си откупим последната част на пъзела от феите и събрахме камъчета за ограда на нашето село, които по-късно оцветихме във всички цветове на дъгата.

Вечерта, когато слънцето се скри, намерихме още малко сили да посетим нашето горско царство, да проверим дали феите са ни оставили нещо и да се вслушаме в звуците около нас – щастливи и доволни, всички бързо и сладко сладко заспахме след страхотното ни приключение.

Последният ни ден беше слънчев, точно такъв, какъвто си го пожелахме, готови най-сетне да видим мама и тате.

Първо обаче, трябваше да се погрижим за нашите феи и да направим ограда на селото от нашите камъчета, която да ги защитава от неканени гости. После успяхме сами да се ориентираме по вече познатия ни път до Момина скала, където играхме, рисувахме и си направихме човечета за спомен.

След това беше вече време да оправим своя багаж, да сглобим пъзела и да го разчетем с помощта на Деси.

Поговорихме си за качествата, на които успяхме да се научим един друг тази седмица и за всички прекрасните спомени, които ще ни останат. Сбогувахме се с хижата и се отправихме към София.

Благодарим ви малки Стичове за този вълшебен лагер, Лъчи и Лори“!

А аз отправям специални благодарности и поздравления към Лъчи и Лори, защото това е тяхното първо, самостоятелно проведено, Приключение. 🙂

Снимки от приключението на Мъниците можете да видите тук!

 

 

 

 

 

 

 

върни се обратно