За да станеш един ден голям приключенец, е много важно още от съвсем ранна възраст да се впускаш в героични  пътувания, изследователска дейност, нещотърсачество и смели решения.

Програмата ни „По стъпките на приключението за Мъници“ е точно такова предизвикателство и ето, че за поредна година то събра своите участници.

И така,

В един слънчев понеделник, още съвсем рано през пролетта, Лина, Рея и Калоян, придружени от Жени, се запътиха към хижа Звездица, в планината Витоша.

Знаете, че първото впечатление е много важно, затова си представете, как светнаха очите на децата, когато съзряха голямата поляна пред хижата, която ни приканваше на игра. Имаше футболните врати, баскетболен кош, волейболната мрежа, пързалка и БАТУТ…

Захвърлихме багажа, хапнахме вкусен обяд и се заехме да играем на онези игри, които ти се струват смешни, но постепенно те увличат и не разбираш кога се е изтърколил целият ден.

Тези игри, на поглед съвсем обикновени, всъщност ни помогнаха да се отпуснем и да не се притесняваме къде сме. Помогнаха ни да научим имената си и интересни неща един за друг. Хубаво е да откриеш, че и останалите имат същите чувства и мисли като твоите, като теб са. 😊

Следобед решихме да последваме една изключително интересна  пътека, която се виеше в гората. Реките от топящият се сняг и локвите от дъжда последните седмици, бяха предизвикателство, срещу което се изправихме без колебание. – „Виж как минавам, това е лесна работа“.

Пътеката ни отведе до местността Конярника, където поделихме останалите от обяда- череши и с кеф си споделихме интересни неща един за друг. Заради прииждащите гръмотевични облаци се прибрахме и се отдадохме на изработването на нашите „ДНЕВНИЦИ НА ПРИКЛЮЧЕНЕЦА“, в които записвахме интересни случки от изминалия ден, рисувахме животните, които сме видели и техните следи, за да ги разпознаваме, рисувахме любимата храна от деня, красивите гледки и записвахме всичко ново, кето сме научили през деня.

 

Времето след вечеря е дълго, но пък залезите в планината винаги са невероятни, затова се отправихме на разходка.

Решихме да ходим по неотъпкани пътеки до платото на планината. Прекрасните върхове Острец, Селимица, Камен дел, Черната скала, Ушите и торфеното бранище се виждаха в пълния си разкош.

Докато посочвахме кой връх кой е, един величествен горски обитател- благородния елен, прояви желание да се включи в нашата компания и ни наблюдаваше от разстояние. Всички затаихме дъх и се любувахме на огромното и много красиво животно.

Поговорихме си какво очакваме да ни се случи и какво ни предстои през тези няколко приключенски дни.

Удивени от гледките и от присъствието на животното, се отправихме към хижата, за да подготвим за сън и задължителни приказки за лека нощ. 😊

Вторият ден започна с вкусни банички, които ни дадоха много сили за сутрешния ни преход до връх Острица. Клекът, които беше по- висок от нас ни възпрепятстваше да стигнем до върха, но не ни попречи да се покатерим на едни камъни в близост до върха и да се любуваме на красивата гледка към София и Владая.

Прибрахме се точно за обяда, който беше толкова вкусен, че преядохме до такава степен, че ни се наложи да си полежим малко на слънчевата поляна.

Решихме да упражним малко четенето си на глас и се забавлявахме с детски разкази. Сигурни, че вече ще можем да се движим и ни е добре на коремчетата, се отправихме към въженият парк, който бе изграден ден предварително от стопаните на хижата.

Беше толкова яко, че го повторихме, че даже потретихме, доказвайки че едно от най-любимите ни занимания е да се катерим.

Следобеда се отдадохме на творчество и игри.

Пак от онези дето изискват да правиш планове, пък да даваш идеи, пък да взимаш решения, пък да изслушваш околните.

Направихме си „кръгчето“ и споделихме кой през кави трудности е преминал през деня, какво му е харесало, какво ще запомни“.

След вечеря поехме по вчерашната пътека, в търсене на елена но не успяхме да го намерим.

Все пак се насладихме на  красивите цветове на един магичен залез, ядейки череши.

 

В сряда се отправихме на едно слънчево предизвикателство, което включваше катерене на скалите до хижа Средец.

Настроението беше приповдигнато и цял ден се смяхме много, катерихме всякакви по трудност маршрути, изпробвахме различни техники на стъпване и хващане на малките, склани издатинки. Осигорявахме се един друг и научихме цял куп неща за алпийската екипировка.

Понеже всички в групата бяхме запалени катерачи, цял ден не седнахме, редувахме се кой да катери, кой да осигурява.

На вечерното ни кръгче, много неща се споделиха и определено вече сме сплотена група приключенци. Всичко беше щтателно записано в дневниците ни.

 

Ето, че дойде и най-тежкият ден от нашето приключение.

Закусихме добре и в 08:40 вече бяхме готови с  раниците и обяда, намазани с всички мазила, наметнали по някоя връхна дреха, обути с чорапи до коленете, защото навън беше още доста хладно, пък кой знае къде щеше да ни отвее витошкия вятър.

Тръгнахме по дървената пътечка към м. Конярника. Наслаждавахме се на сянката, защото следващата такава, щяхме да усетим чак следобед.

Пристигнахме на Конярника и си направихме малко по- дълга почивка, подготвяйки се за предстоящото изкачване на връх Черни връх.

Преговорихме важните неща, защото нали си спомняте, че ние учим докато правим нещата. 😊

Тръгваме по чакълестият път нагоре под лифта Ветровала. Всяка крачка беше мъка, на всеки от 10те стълба правихме почивки. Прииждащата жега макар и още в раните часове беше голямо предизвикателство. След изкачването следваше равен участък, който беше удоволствие за краката ни.

Сменихме дебелите чорапи с по-леки и за отмора изиграхме няколко игри с думи.

Тръгнахме отново и всички бяха много мотивирани, ходеха напред, а баира преди Черни връх беше взет за броени минути.

Заставайки на метри преди върха, се обърнахме за да погледнем откъде сме тръгнали.

В 11:55ч. бяхме на  Черни връх.

Хапнахме леко, снимахме се, получихме супер яките тениски на Тренелариум ,които се получават само след справянето със сериозно предизвикателство и поехме по пътя надолу.

Забавлявахме се със снежните преспи, които все още не се бяха стопили и си разказвахме героични истории от изминалите ски седмици.

Учехме се как да стъпваме по камъните надолу, как да скачаме по тях, така че да не ни забавят темпото.

Неусетно стигнахме до разклона на „Синя“ и „Зелена“ писти.

Подкрепихме се с обяда си и поехме към Голи връх.

По пътя срещнахме Ники, един от тренерите на Тренелариум и го взехме да приключенства с нас. Започнахме да му разказваме за всичките се преживелици.

Неусетно стигнахме до разклона към връх Камен дел. Равна пътечка, с величествени гледки, смяхме се, играхме си, тичахме, говорихме си какво ли не за да се надъхваме взаимно. Видяхме сърничка.

В 15:00ч. връх  Камен дел беше изкачен.

Гледката към  София напълни очите ни. Колко голяма е и красива, и колко интересно е да я гледаш от високо.

Децата споделяха че не искат да си тръгнат от мястото, защото гледката е много красива.

Уви, напредващият ден ни накара да поемем пътеката надолу към хижа Септември, където щеше да е следващата ни дълга почивка. Шегички, истории безброй бяха верният ни помощник за деня. Надолу по пътеката дори успяхме да отиентираме две загубили се туристки.

Малко преди х. Момина скала, вече краката ни бяха доста уморени, а ни предстояха още 2 часа ходене.

Стигнахме до хижа Септември, починахме, изядохме по един шоколад, напълнихме бутилките на поредната чешма и се отправихме към последната точка от нашия маршрут. Значително бързо стигнахме до Златните мостове, откъдето се отправихме към х. Кумата.

Голямо предизвикателство бе това последно изкачване за деня.

Изтощени, си говорихме какво ще правим, когато се върнем в нашата си хижа.

На х. Кумата си направихме една последна почивка. Следваше равна и много приятна пътека в посока към х. Звездица.

Дървените мостчета и красивите гледки на запад бяха истинска наслада за очите. Когато достигнахме до хижата, удовлетворени директно отидохме на вечеря. Хапнахме добре и излезнахме на поляната да си поговорим за днешният ден.

Надпреварвахме се да си разкажем преживяванията сякаш не бяхме ги изживели заедно. Всички с усмивки разказваха, колко забавно и интересно им е било. Остана време и за ежедневното вечерно дивеене на поляната пред хижата. 😊

Настъпи и последния ден от нашето приключение.

Не бързахме да ставаме и да оправяме багажа си.

Излежавахме се доволни, от свършените бели и правехме планове за ледващите. Това му е най-хубавото на детството, че едва приключило едно приключение, започва веднага следващото. 😊

 

Благодарим изключително много за прекрасната седмица, създадохме спомени, които да помним дълго, научихме много и споделихме многоуспяхме и да се докоснем до дивата страна на любимата ни планина.

 

върни се обратно