Преди да ви разкажем всичко, искам да благодаря на Стамен, доскорошен участник в програмите на Тренелариум, а вече помощник тренер, за цялото емоционално преживяване, което ни описа и ни помогна да преживеем заедно с него и останалите участници,  „Пиринско Велопътешествие“.

Благодаря на Андро и Неда, че освен да помагат на участниците в пътя към порастването, те помагат и на помощник тренерите да предават нашето си, Тренелариумско отношение, към хората и света.

 Благодарности на Ники, чисто новият старши, помощник тренер, 😊 че успя толкова  бързо да влезе в нашия ритъм и да отвори сърцето си за малките приключенци.

 А на участниците – без тях, нито едно приключение не би се случило по точно този, прекрасен и невероятно, уникален начин.

И така,

Ден 1

Бяхме един „разносортен“ отбор от приключенци, събрали се за едно невероятно, лятно приключение в сърцето на Пирин – Банско.

Със свежо вдъхновение и радостни очаквания, пристигнахме в нашия уютен хотел. След кратко разпределение на стаите, бързо се настанихме и затичахме към информационния център на лагера.

„ всеки лагер има част, в която представяме на участниците, какво ги очаква в следващите дни, запознаваме се, научаваме интресни факти едни за други, играем игри, които ни помагат да се сближим, опознаем, да се разбираме, да си говорим, да споделяме, да се доверяваме един на друг“.

Пред информационния център се запознахме и си разменихме очакванията за лагера. След обяд, беше време за разходка с колелата. Въоръжени с ентусиазъм, тръгнахме да открием прелестите на Пирин, на две колела.

Избрахме един лек маршрут, който ни отведе до красива полянка, нагоре по пистите на Банско. Там се насладихме на спокойствието на природата. След кратка почивка, тръгнахме обратно към хотела. По пътя на обратно вятърът в лицата ни разнасяше уханито на Пирин, което щяхме да усещаме през цялото ни приключение.

„ Това бе времето, в което добиваме знания за умението на участниците да управляват своите велосипеди, да си служат със скоростите, да поддържат темпо, да са част от движеща се група.“

На връщане към хотела, слънцето започваше да се скрива зад връх Гоце Делчев, а ние бяхме изморени, но доволни от пълния ден, който прекарахме заедно. Обединени от общата ни страст към природата и приключенията, заведохме колелата до хотела и с нетърпение чакахме вечерята.

Заедно се насладихме на вкусна трапеза, която ни зареди с енергия и вдъхновение за още невероятни моменти в предстоящите дни. След вечеря изиграхме една бърза игра и с нея си спечелихме послание, чрез което разбрахме, на къде ще ходим следващият ден.

С пълни души от вълнение и спомени, легнахме за почивка, готови да срещнем новия ден с усмивка на лицето. Нашата приказка в Пирин, Банско, току-що започна, и със сигурност, ще бъде едно незабравимо приключение за всички нас.

„Поклон до земята за Неда, Андро, Стамен и Ники, за денонощните грижи, за малките участници, с които им помогнаха да преживеят първата нощ, далеч от дома, да ги успокоят и да ги накарат да се усмихнат на сън.“

Ден 2

Втория ден на нашето приключение в Пирин, започна с вкусна закуска, която ни зареди с енергия за предстоящия ден. С нетърпение разбрахме, какво ни очаква през деня и се отправихме към село Баня, като използвахме колелата си. Пътят ни беше най-вълнуващата част от началото на деня, защото се спускахме и всички се забавлявахме, въпреки няколкото леки падания, на членове от нашата група. Всеки инцидент беше срещнат с усмивки и смях – нищо страшно. 😊

Когато стигнахме в село Баня, обядвахме и си спомнихме задачата от миналия ден – да стигнем до римската баня. Не се забавихме дълго и потърсихме задачата за следващия ден, която беше скрита на послания, около римската баня в селото, от незнайни герой. Въпреки дългото търсене, намерихме посланията и прочетохме текста, който ни зарадва с новите предизвикателства, които предстояха.

След вълнуващия ден, решихме да се изкъпем в един от басейните в селото, но за съжаление, той не работеше.

Вместо това, взехме решение да се насладим на един бърз сладолед и след това да се върнем обратно към хотела, където си имахме наш си басейн.

На връщане до хотела, трасето беше предизвикателно, особено за някои от участниците, поради жегата и “стръмните” изкачвания. 😊

Въпреки това, смело се справихме и успяхме да стигнем до нашия уютен хотел. Уморени, но щастливи, се изкъпахме в басеина и се отдадохме на  вечерята, която ни зарадва, след изтощителният ден

С последните мигове преди заспиване, погледнахме към листчетата с послания, които намерихме до римската баня.

За третият ден, нашата цел, беше да стигнем до град Добринище.

С разнообразието от преживявания и изживявания, заспахме с усмивки на лицата си, готови за нови приключения. Историята в Пирин все повече се разгръщаше, и нашият дух за приключения беше на висота.

Ден 3

Събудихме се рано и веднага затичахме към ресторанта, където сутрешната закуска ни зареди с позитивна енергия и настроение за предстоящия ден, и с нетърпение стартирахме пътя към Добринище, използвайки нашите „метални кончета“.

Преодолявахме разнообразни терени и пътища, смело се забавлявахме и неизбежно преживяхме няколко падания, но никой не се нарани сериозно. С шеги и смях продължихме към нашата следваща спирка – водопад Св. Никола, където си починахме и обядвахме, наслаждавайки се на естествената красота на това място.

Като пристигнахме в Добринище, ни посети желанието да се насладим на фуния сладолед. Направихме си малка почивка и събрахме нови сили за следващата част от деня.

На връщане към Банско, избрахме да се повозим на  теснолинейката – уникално средство за транспорт в планината.

„ Качването на колела в теснолинейката е едно истинско предизвикателство, за кондукторите, возещите се, тренерите и участниците.“ 😊

По пътя всички се забавлявахме и гледахме през прозорците красивата природа около нас.

В Банско починахме за известно време и се забавлявахме с различни игри.  След завършването на игрите, беше време за наградите, които си заслужихме.

Четири ледени балона, се оказаха същинска изненада за нас. Но не беше всичко – в тези балони бяха скрити две послания, които трябваше да разгадаем. С усърдие и търпение, успяхме да открием тези скрити тайни, които ни заредиха с още повече радост и усмивки.

След целия ден, изпълнен с приключения и емоции, се приготвихме за спане – изморени, но пълни със спомени за невероятни моменти.

Ден 4

С готовност и нетърпение, се насочихме към следващият ден от приключението ни в Банско.

Този ден бяхме без колела и щяхме да се отправим на „Одисея“.

Когато излизахме от хотела, децата бяха приятно изненадани, защото откриха, че има пратка, предназначена специално за тях. В нея имаше два свитъка с задачи, които трябваше да изпълняваме през целия ден, разделени на две групи.

След изпълнението на повечето задачи, направихме кратка почивка.

Не всичко беше приключило обаче. Пред нас стоеше последната задача, която трябваше да изпълним заедно – да изтанцуваме едно хоро. С усмивки и радост изпълнихме и това предизвикателство.

„Задачите в „Одисея“ са от разнообразен характер и имат за цел да предизвикат участниците да научат интересни факти, за мястото на което са, като говорят с местните хора, опитват местни храни и деликатеси, помагат, учат легенди, предания, песни, танци, че дори и местния диалект.“

След това, обсъдихме резултатите от двете групи и колко задачи, всеки от нас, успя да изпълни, за да можем да си получим заслужената награда. Наградата беше нещо интересно и загадъчно – букви от името на мястото, на което щяхме да отидем на следващия ден.

Взехме кратка почивка преди следващото предизвикателство. А то беше…

Някой бе подготвил въжени предизвикателства над пенлива река.

Спуснахме се с въжен, алпийски тролей, като се забавлявахме максимално и наслаждавахме на вълнуващото приключение.

След изморителния ден, вечеряхме и се приготвихме за по-рано лягане, защото на следващият ден ни предстоеше да станем рано и да се подготвим за още една порция приключения. Нашият път в Пирин продължаваше да бъде напълно невероятен, и вече бяхме готови за следващите предизвикателства и изненади, които ни очакваха.

Ден 5

На петия ден нашето приключение в Пирин беше посветено на изкачването на връх Муратов.

Рано сутринта се събудихме и подготвихме раници с храна и необходимите неща за похода. След кратка закуска, се разделихме на две групи и се отправихме към хижа Вихрен.

Изкачването към върха стартира с ентусиазъм и енергия, и групите бързо напредваха. На пътя ни се откри Муратово езеро, където направихме кратка почивка, за да се насладим на красотата на заобикалящата ни природа. Продължихме към върха.

В подножието на връх Муратов обядвахме, за да наберем сили за последния участък от изкачването. Оставихме раниците си и с почуда видяхме дии кози, които съвсем ни приближиха. Бяха довели и малките си, за да се запознаем. След малко усилия, стигнахме до върха, където Неда ни разказа за легендата, свързана с името на връха. Изживяхме емоционален момент, заради приключението и историята, които обединиха сърцата ни.

След като се насладихме на красивите панорами и успехът от достигането на върха, спуснахме се полека обратно към хижата Вихрен. Там ни очакваше вкусна диня, която беше нашата награда за успешно преодоляване на предизвикателството. Истински се наслаждавахме на вкусната храна и общувахме с приятелите си, споделяйки впечатленията от деня.

В Банско вечеряхме заедно и обсъдихме вълнуващите събития и емоции от целия ден. С усмивки на лицата ни и уморени от приключението, заспахме, готови да сънуваме новите предизвикателства и изживявания, които ни очакват в последния ден от нашата невероятно приключение в Пирин планина.

Ден 6

Последният ден на нашето приключение в Пирин настъпи. Сутринта се събудихме, оправихме багажа си и се събрахме, за да обсъдим лагера и всички незабравими моменти, които преживяхме заедно. Всеки сподели своите очаквания преди това приключение и как се изпълниха или дори надминаваха по време на провеждането му. Всички бяхме доволни от преживяното и заредени с нови спомени и приятелства.

След това се погрижихме за колелата ни, които ни съпътстваха през това приключение. Измихме ги, проверихме дали всичко е наред и ги натоварихме с нашите раници и спомени. Сърцата ни бяха изпълнени с радост и смях, но и с малко тъга, защото преживяните емоции и приключения вече оставаха зад нас.

С чувство на удовлетворение и благодарност, потеглихме обратно към София, нашият скъп дом.

И така, със сърца пълни със спомени и души пълни с радост, завършихме нашето фантастично приключение в планината. Вече ни беше тъжно, но също така и щастливо, защото знаехме, че се връщаме у дома със сърцата си пълни с незабравими истории и нови преживявания, които ни обогатиха като личности.“

Повече снимнки от преживяванията ни, можете да видите тук!

 

 

върни се обратно