Имало едно приключение, много остаряло, много прашасало, много пиратско…

Всяка година група приключенци следват тайнствените знаци и всяка година приключението се изменя, усложнява и ни води на нови места. Тайни знаци и стари пиратски карти издават малки парченца от магията си. Неусетно, стъпка по стъка ставаме единен екипаж, готов да премине през невиждани предизвикателства. Закотвени лодки по обрасли в треволяци и потънали в мека тиня брегове, очакват тазгодишните екипажи. Платната са свалени, въжетата отпуснати, пиратската песен неизпята.

И ето ги, те пристигнаха с нечувана врява, метнаха окъсани денкове с багаж из пиратските си каюти, оглеждаха се с присвити очи, търсеха усмивка, надяваха се на съкровище, избухваха в смях и шепнеха в ушите тайни заговори, бъдещи и неосъществени.

Щяхме да пътуваме по следите на изчезналите пиратски медальони, които събрани на едно място отключваха невиждана сила.

Бе необходимо да стиковаме уменията на всеки един моряк. Затова се доверихме на страшилищата на океаните, капитаните на „Вятър и Вода“- Добри, Ненчо, Иво и Зимбата. Два „Ял“-а, една „Зефир“ и няколко „Оптимисти“ се отдадоха на бъдещия екипаж и се започна едно плаване, за чудо и приказ! Времето вилнееше наоколо, но мотивацията на екипажа беше много силна и лодките се справяха с учудваща лекота. Сивите облаци правеха сянка на изморените глави, а силният вятър разхлаждаше запотените лица. С много усилия и желание, лодките не след дълго пореха вълните, от тях се изливаха ентусиазиран смях и възторжени викове.

Плаването добре, но ето, че получихме указание да се качим на вр. Голяма Суткя. Няколко часа сън, подбор на необходимите оръжия (сандвичи и пръчки) и защитни шлемове (шапки и дъждобрани), ние се отправихме към този нечуван, непристъпен и изпълнен със зверове, връх. Едва тръгнали и се натъкнахме на следа от огромен такъв (мечка…), след още малко видяхме и прясно изпражнение. Наострихме уши и се концентрирахме да виждаме и чуваме всичко около нас, за да не попаднем в засада. Последва стръмно изкачване и ние мъкнейки цялото си снаражение издавахме приглушени стонове, обещаващи скорошен бунт. Следотърсачите ни: Йоана, Тренера,  Ина и Гомес въртяха очи и не пропускаха нито едно счупено клонче, нито една стъпкана тревица, нито една заблудена следа. Очаровани от невероятната природа и вкусните горски плодове, ние позабравихме неутешимата умора в краката си. И ето, започна да просветлява небето, между клоните на дърветата, скоро ще изкачим стръмното значи. Появи се първо знамето, а после купчината и мястото за сигнален огън. Бяхме на върха. Ето я следата, открихме я.

Какво? Къде да отидем? Под земята ли, но как? След дълго проучване открихме две жени, следотърсачи бяха, но под земята. Имаше пещерни перли, които, ако се съберат заедно бликва светлина и се появява следващата стъпка към медальоните.

Тръгнахме, какво да правим? Нахлузихме шлемове, бойни ботуши, намазахме лицата си със сажди и заслизахме в земните недра. Причудливи форми се виеха пред нас, блестяха фосфоресциращи мъхове, усещахме крилата на съществата, обитаващи таз бездна. Лутахме се из тунели, пълзяхме по корем, промушвахме се и се изправяхме в огромни зали, зашеметени от блестящите висулки (сталактити, сталакмити, сталактони) пръкнали се отвсякъде. Открихме перлите, седяхме три минути в пълна тъмнина, за да дадем възможност на перлите да сътворят чудото и те ни показаха следващата стъпка, а някъде далеч под краката ни, бълбукаше река…

Работата с компаси никак не е лека работа, но всеки себеуважаващ се моряк е необходимо да има това умение на своя страна. Затова се впуснахме в надбягване с компас и късчета информация, намирайки ги в пра-стари свитъци. Хем тичахме, хем се ориентирахме с компаси, хем оставяхме следи за следващите моряци, хем опъвахме и преминавахме през въжени мостове. Да, определено вече можем да се наречем екипаж. Действаме, като един!

Е, всичко необходимо вече е събрано. Остава да разменим перлите за картата, която ще ни отведе до заветните медальони. Отидохме на пазара, където знаехме, че има стар пират, който пази картата. Единствената ни улика бе златната обеца на лявото му ухо. Не биваше и да го стреснем, трябваше да действаме бързо и хитро. Направихме план и се разпръстнахме из пазара. Ето го, открихме го. Заговорихме го за лодки, върхове, пещери, лодки, перли. Да, имаме някакви си перли за размяна, дали той знае нещо за една стара, парцалива, никого ненужна карта? Не? Колко жалко, че тези перли ще останат за нас. „Как, кои перли?“ „Ей тези!“ Те светнаха почти толкова ярко, колкото очите на стария пират. Спогодихме се и след рецитиране на „Я надуй дядо кавала“, той се прости с картата, а ние с перлите си. Изтормозени и изтощени от шестдневно препускане се добрахме до разнебитените си легла и потънахме в моряшки сънища, изпъстрени със славни битки и чудовища, разбира се.

На сутринта поехме по следите, които карата оказваше: вила Боровинка, големия мравуняк, петопръстото дърво, седмия елемент, водопада, коритото на реката, под тристъблото дърво, под дебелия мъх, в дупката от ляво. Да, намерхме прокъсан парцал и задърпахме с всички сили. Разпра се, пъхнахме ръце по-навътре и напипахме остатъка. Задърпахме отново, но по-внимателно. Изтеглихме го цялото вързопче, което приглушено подрънкваше. Поставихме го в средата между нас. Леко разтворихме крайщата му и отвътре проблясна потъмнялото сребро на медальоните.

Разделихме ги, всеки избра символа, според своите силни качества и си обещахме да събираме медальоните заедно, защото когато сме заедно силата ни е огромна и можем да променяме света!

Благодаря за изключителното приключение на Йоана, Тренера, Ина и Гомес, на всички деца, които бяха част от морския екипаж и на капитаните от „Вятър и Вода“- Добри, Иво, Ненчо и Зимбата!

До скоро!

върни се обратно