Язовир Батак отново ни прие и настанени в китните къщички в Цигов чарк – вили Самодиви, всички очаквахме с нетърпение тазгодишното пиратско приключение! Определено се бяхме събрали хора, като за пиратска флотилия, но тепърва трябваше да изградим умения, които да ни позволят да плаваме спокойно из открито „море“ и да плячкосваме гледки и преживявания…
И започнахме: първо на суша. Направихме си лични щитове, които да ни предпазват от опасни бури, запознахме се едни с други, изградихме основи на зачитане на чуждото мнение и доверие. След този ден, бяхме готови да се впуснем в дебрите на техническите умения.
Лодките: смелите капитани от „Вятър и вода“ за поредна година приемат нашите екипажи и съвсем чистосърдечно отварят страниците на прашасалите пиратски книги, със скритото знание на мореплавателите. Времето пощади от страховити урагани, нашите кораби и позволи всички да усвоим сложните техники и термини, с които трябва да се справя всеки моряк. Два дни кръстосвахме неуморно водите около малкия остров с бели дървета. Два дни вятърът поставяше на изпитание смелостта на екипажите. Прокрадващото се слънце даваше надежда. Преминахме през този етап и настъпи следващият. Пешеходният!
Бяхме дочули, че в близко селище били изровени останки на грамадански животни… Отправихме се нататък, за да разберем каква е тази работа. Стигнахе до колосална дървена къща, побрала в себе си животно, не от тази земя. 🙂 Разбрахме от местните, че много кости на отдавна изчезнали животни са намерени по тези земи. Тръгнахме и ние да поровим, че да отнесем в дома ни някое съкровище. След продължително обхождане, открихме челюст на праисторическа овца и кости на дребна маймуна. Увихме ги грижливо и ги замъкнахме към дисагите ни. Пътят ни поведе през обширни и разляти долини. Къпини пълниха коремите ни с най-сладък вкус. Дребни „джак ръсел“-и сподиряха нашата група. Така стигнахме до величествена крепост „Цепина“, която за жалост отдавна бе разкрита и плячкосана и за нас остана само удоволствието от невероятните гледки.
На следващия ден се отправихме към мистериозното място, резерват „ Мантарица“. Тук от много години не беше стъпвал човешки крак. За първи път попадахме в толкова стара и трудно пристъпна гора. Редуваха се малки рекички, с дълбоки дерета и стръмни хълмове, всичко обрасло с дебел и мек мъх, отровен бръшлян. Старите дървета пукаха и се накланяха, за да посрещнат нас, неочакваните гости. Следи на най-разнообразни животни маркираха съвсем изгубилата се пътека. Боровинки ни примамваха далеч, навътре в гората. И накрая се загубихме, разбира се 😉 Вече наученото, обаче ни помогна да останем заедно, да вземем решение и да следваме спасителния си план. След няколкочасово лутане на зиг-заг из гъстата плетеница на гората излязохме на крътопът, до занемарена каменна постройка. Открихме, че вр. Домузалан, към който се бяхме отправили, е някъде под нас. На едната страна имахме няколкодневен път до селището Сърница, а на другата страна няколкочасов път към град Ракитово. Спогледахме се и решихме, че нощта наближава. На никой не му се нощуваще в тази пра-стара гора и взехме решение да се приберем, откъдето бяхме дошли. Това решение беше доста наслуки взето, зашото гората бързо бе заличила нашите стъпки. На помощ дойде инструмент от бъдещето, случайно попаднал в джебите на Тренера. Система за навигация, не прост компас, ами модерна работа! С помощта на това чудато съоръжение ние открихме пътя за връщане и безпроблемно се дотътрихме до базовия ни лагер. След толкова перипетии, решихме, че следващите дни ще отпуснем морни тела и ще приключенстваме по-леко, че краката не ни държаха вече нас горките пирати. Направихме си вълшебно ориентиране с преминаване през въжени мостове и алпийски тролей.
Е, дойде и последният ден от пиратското ни приключение. Трябваше да изберем капитан на екипажа ни и той да получи нашият дар. Всеки пускаше името на човека, който му се е сторил най-отговарящ на изискванията за капитан. А те бяха доста. След напрегнато четене, най-накрая изкристализира името на Лора. Всички усмихнато приеха нейната капитанска роля и я дариха с пиратски кораб, чийто части събирахме цяла седмица, и сглобявахме до късни доби.
Благодаря на смелия екипаж за невероятните приключения, на Марто Р. и Ида, и Тренера за всеотдайността им, и на Добри и Ясен за откриването на нови хоризонти в плаването и предаването на знания на смелите пирати!
върни се обратно