Старопланински потайности 2020 г.

белоградчик 5

Само 180 км. от София и в същото време толкова различно е всичко, в района на мистериозния Белоградчик! В началото на месец юли, природата е пощуряла и всичко цъфти, и мирише с всички сили. Подминаваме с. Репляна и вече се забелязват огромните земни плочи, които сякаш са играли на блъскащи колички една с друга и са замръзнали, в момент на отскок.

След още 40 км. пристигаме в село Извос. Елена, стопанката на къща “Джун”, ни посреща усмихната на вратата и бърза да ни разкаже за всичко наоколо, за реда в къщата, за басейна и “хайде че обяда изстива”. 🙂белоградчик 1

Хвърляме си багажа в чудно чистите и уютни къщички, хапваме вкусен таратор и мусака и идва време за първото ни кръгче:

– Казвам са Катрин и обичам да танцувам.

– Казвам се Алекс и очаквам приключения.

– Казвам се Адо и очаквам щастие.

– Казвам се Марти и искам да правим рапел…

Всеки казва по нещо за себе си, разкриваме се малко, по-малко:

– Не искам да се случват лоши неща.

– Не искам да ни гони мечка

– Ще се отърва от страха си….

Научаваме все повече един за друг. Имаме много общи неща.

– Може ли в басейна?

– Е как да не може. Горещо е, имаме басей, какво ни спира?!?

Денят минава неусетно. Отиваме на разходка по пътя към Маракашница. Пред нас се извисяват силуетите на белоградчишките скали, звуци на щурци огласят района, а на небето, залеза дава всичко от себе си, за да ни зашемети с цветовете и отблясъците си.

Разказваме си защо сме тук, какво ще ни се случи и как ще ни се случи. Получаваме си първите задачки. Необходимо е да разберем какво е “Раби”, къде е Рабишката пещера и още нещо за най-голямото вътрешно езеро имаше, за някакви праисторически рисунки…

Утре ще го мислим.

Утре дойде! Ставаме и започваме деня с:

  • Лицева опора
  • Подскоци
  • Йога
  • Клекове… олеле, не може ли първо чай, кафе и после всичко това?!? 🙂

Товарим се в буса, децата ни напътстват. Да живее информационният поток. Всичко намираш в интернет. Оказва се, че Рабишката пещера и Магурата са едно и също нещо. Още с навлизането вътре зяпваме поради огромните зали. Сега е ясно, защо тук са живяли праисторически мечки, тигри, хора. Имали са си даже и подземно езеро. Сигурно е изглеждало невероятно. Сега са останали само плочките, с които някой пра-исторически човек е решил да облицова прекрасното, пещерно езеро. Какво ли пречи на човешките мозъците да еволюират, се чудя…

Продължаваме напред, колосално, огромно е всичко тук.

– Ей там, след завоя, е залата с пещерните рисунки. –Казва водачката ни.

Но, няма да можем да влезем, защото министерстовото на културата затвори залата, след като… – Друг нееволюирал, праисторически мозък се е добрал до тях и е надраскал отгоре им името си… 🙁

Нищо, ще разгледаме снимките им. Преминаваме през тунелчета, стълби, сталактони, сталактити, сталакмити. Откриваме по дъното на пещерата съкровище. Монети! Някой е изсипал цели торби с монети тук. Чудим се да ги съберем ли, да ги оставим ли, защо са тук въобще. Накрая решаваме, че министерството на културата сигурно знае какво да прави с тях и продължаваме напред. 🙂

Излизаме на светлина. Уникална е тази разходка във времето, уникални са спомените, които древните са оставили за поколенията. Разказваме си легендата за Раби, гледаме езерото пред нас, чиито води са дошли от недрата на пещерата. Прекрасно е!

Вечерта решаваме да посрещнем залеза, качени на върха на една от пясъчните кули. Настаняваме се и слушаме легендите, които Ива ни разказва за „Ученичката“, за „Монасите“, за „Мислен камък“. Откриваме си следващата следа.

Тя ни отвежда до гр. Белоградчик. Неоходимо е да намерим крепост някаква. Тръгваме из града и започваме да разпитваме хората. Всички ни пращат при „Гидовете“ в Белоградчишката крепост.

– Разкажете ни повече за историята на крепоста.

– Идете горе, там ще ви разкажат

– А, кога е построена крепостта?

– Там ще ви кажат!

– А, кажете ни нещо интересно за града

Бавно, трудно, но накрая развързваме езиците на местните хора. Научаваме че празникът на града е Петровден, че на “Панаирището” са се събирали хора още от древноста за празници, че има нещо като таратор, ама без мляко. Казва се  „косачко-кисело“. Има и още интересни храни: „бел муж“, което е сирене, брашно, масло, пък се разтопява… Ох, вече сме гладни. Тръгваме към крепостта. Горещо е, но по пътя си откриваме огромни черници и джанки, и ядем на воля.

Посреща ни пред древните порти, жена.

– Оооо, няма вече „Гидове“ тука. Аз водя лекции и чистя, пък и филмче да показвам, не може един човек за всичко.

– Моля ви, много ни е важно вичко за крепостта да разберем.

– Е, добре седнете тука, на сянка. Много обичам на деца да разказвам.

Започва дамата, разказа си и се понасяме в други епохи. Пред очите ни заиграват картини на завоевания от римляни, после българи, после османци, после пак българи.

Тръгваме покрай крепостните стени и гледаме в захлас. Минаваме през вторите порти. Личат си следите от куршумите още. Минаваме през третите порти. Озоваваме се на закътана площадка, заобиколена от пясъчни гиганти и хоп, изненада.

Откриваме следи от траки. Много по-стари от римляните и османците, и от крепостта даже. Разказваме си за траките, за обичайте им, за обредите им.

– Как са издълбали тези нишички в скалата, толкова нависоко?

– Ами тези скални легенчета имат ли общо със звездите?

Въпросите са стотици. Жалко, че отговорите за траките винаги ще си останат теоретично несигурни.

Продължаваме напред и пред нас се открива цялата долина, от която изникват все повече скални кули в причудливи форми. Вятърът и водата са невероятни художници.

“Много арт има в тая природа!” 🙂

Следващия ден имаме предизвикателство към смелостта ни. Тренера и Влади са подготвили три маршрута за катерене. Ако някой се е катерил по пясъчник сигурно знае, колко деликатно е това занимание. Необходимо е особено внимание, за да не се наруши крехката красота на скалите. Катеренето се осъществява със специални възли, които се заклещват между цепките в скалата и служат за осигуровка. Смея да похваля всички замесени, поради  невероятното отношение към местността, към себе си и към останалите. Невероятна подкрепа и воля демонстрираха децата. Това им помогна да се доберат до следващата стъпка от приключението ни.белоградчик 3

Връх Миджур!!!

Мога да се втурна в страхотно описание за всичко преживяно или пък не, ще пробвам да съм кратка.

Значи, 8 часа ходене и + 1400 метра деневелация общо сме изпъшкали. Първо беше стръмната пътека с изсечените стъпала. Бре, такъв баир отдавна не ми се бе случвал. Толкова окуражителни думи, също отдавна не бях използвала. Носих раници, носих пръчки, бутах, дърпах, успокоявах, пях, вицове разказвах и вицове слушах. Научих всички любими, ужасни, страшни и мечтани неша, за всекиго. Стигнахме до беседкитееееее. 🙂

Там решихме да не мъчим хората и да се разделим на две групи. Такива, дето ще щурмуват върха и такива дето ще щурмуват боровинковите храсти в района. 12 човека тръгнаха, 5 останаха.

Бързо стигнахме до превала, където сръбската и българската граница се сблъскваха върху бетонени конуси. Разкрачваш се и единият ти крак в Сръбско, другият ти крак в Българско. Шегите заваляха една след друга. Вдигна се настроението в групата. Отмина умората, засега…

Продължихме пътя си нагоре. Едно, хълмче, после второ хълмче, и трето хълмче, а отзад се чува само:

  • Това ли е върхът?
  • Стигнахме ли вече?
  • Къде сме?
  • Кога ще стигнем?
  • Още колко остава?
  • Ама, това не е ли върха?
  • Е, тоя връх къде се е дянал?

Бяхме си поставили, като краен час за достигане на върха 14.00ч. Ако закъснеехме, бе необходимо да се обърнем и да започнем слизане надолу. Дори и върха да е на две крачки от нас.

Една заблудена усойница, пропълзя чевръсто покрай нас и и се загуби в сръбска територия. Връх Тъпанар се появи от дясно на нас. Вече изтормозени от поредното хълмче, което не е върха, започнаха злобни подхвърляния:

– На тоя връх сигурно се е качил най-големия тъпанар и затова, така са го кръстили…:)

Облаци надвиснаха над нас и ни обгърна лека мъгла.

– Много е яко да ходиш в облак. Винаги съм се чудил какво ли има в облаците. Сега знам, аз съм там! 🙂

13:59:57 В този час и последния от групата достигна върха. Някаква магия се случи. Седнахме, отворихме раниците да видим какво е останало за ядене. Гледахме към близкия „Бабин зуб“.

– Гледайте, сега едната част от сандвича ми е в Сърбия, а другата ми е в България. И сърбите значи правят вкусни сандвичи!

– Къде е партито? На върхаааааа!!!

– Ако тук застане кон, едната му половината ще е сърбин, другата половина българин!

– А коя част ще му е сръбска и коя българска, а?белоградчик 2

И ей-така, не след дълго заслизахме надолу. Щастливи и особено горди с постижението си, подскачащи по многобройните хълмове, които преди малко ни мъчеха.

Марто ни зададе две предизвикателства. Ориентиране и то какво, и то в деня за почивка. Добре, че сме оправни и успяваме да се открием и по други знаци, не само по GPS или по карта. Ползваме слънцето, спомените си, най-вече късмета си. 🙂

Второто предизвикателство бе да спасим и да транспортираме до специална лаборатория последните 6 яйца, от които би могло да се възроди човешкия род. Дълга е историята, сега само в резюме. Бе необходимо да изработим опаковка и да я тестваме, като я метнем от 2 м височина. За жалост имаше възможност само за един опит. Три от шест яйца се счупиха още докато майсторим опаковките. Две се предадоха по време на теста, но слава на небесата едно яйце оцеля! Спасени ще бъдем, има надежда. Овациите бяха истински оглушителни, защото последното яйце оцеля!!!

Стигнахме и до деня за лично предизвикателство. С Тренера и Влади бяхме измислили невероятна смес от приключение, емоция и предизвикателство. Открихме чудесното място за това и бързо изградихме 30 м. спускане с въже, рапел и горе долу толкова дълъг алпийски тролей. Пясъчните кули предлагат добри варианти за търсачите на силни усещания. Пък това точно е нашият специалитет. Започнахме със спускането на рапел. За целта бе необходимо първо да минеш специален нструктаж, после да си сложиш личните предпазни средства – каска, алпийска седалка и ръкавици. После да легнеш по корем и да се “изсулиш” от ръба на скалната площадка, надолу по въжето. Имаш си осигурително въже, по което се самоспускаш с осмица ( по лесно е от спускане с гри-гри ). Имаш си и допълнително въже за осигуровка, че никога не се знае в кой момент ще те засърби носа и ще пуснеш всички устройства, за да го почешеш. Бавно, много бавно, стъпка по стъпка, всеки един от участниците, в това приключение, надмогна себе си и успя да се спусне на рапел до земята.

  • Трудно беше, не точно трудно, но едно такова странно, докато се отпускаш на въжето през ръба…Чудиш се , правилно ли правиш всичко, че е високичко… А бе, уникално усещане е!
  • Трябва да съм чисто луд да направя това!
  • Чувствам се като все едно съм такси! Мускулите правят движения, а мозъка ти казва, неееее, не го прави!
  • Уникално е да погледнеш от високо и да видиш всичко това!
  • Хахаха, толкова ме сърби в корема, че ще си разперя ръцете!

Алпийският тролей бе хем страшничък отначало, хем всички искаха пак накрая.

  • Какво искаш да изхвърлиш от себе си в пропастта?
  • Изхвърлих страха си от високо.
  • Изхвърлих думата „не мога“.
  • Изхвърлих, да не се карам със сестра ми.
  • Изхвърлих да не се отказвам. Следващия път ще се кача до върха!

Какво ще запазиш завинаги като спомен?

  • Ще запазя чувството за свобода.
  • Ще запазя, че все едно си птица и летиш.
  • Ще запазя, че винаги е добре да опиташ дали можеш, преди да кажеш “Не мога”
  • Ще запазя щастието и красотата на скалите.белоградчик 4

Оправихме си багажа, режисирахме си снимка, плувахме в басейна, сприятелихме се и пораснахме!

Поздрави и благодарност за всичките деца-слънца, които бяха част от старопланинските потайности. Благодарност и за усмихнатото отношение и грижа на Влади, Ива и Марто! И на Елена за чистия дом и вкусната храна! 🙂

 

 

Posted in детски програми, Лагери Tagged with: , , ,

„Към началото“ – Гудевица

гудевица 3

Пътят е дълъг, след всеки нов завой се появява приказна поляна обсипана с цветове в жълто, лилаво, розово, бяло, синьо, заобиколена от величествени, борови гори. Села с причудливи имена се редуват: Кошница, Могилица, ето че се появява и табелка Гудевица. Завиваме натам. Бусът едва се провира под надвисналите клони на сливи, диви ябълки и круши. Спираме на миниатюрно площадче; стръмна, калдъръмена пътека ни води към бившето училище, което приятели с голям ентусиазъм, реставрираха и го превърнаха в чуден център за учене и преживяване.гудевица 5

Та мъкнем нагоре куфарите си и берем ягодите пораснали по пътеката. Изкачваме се най-накрая и ето го пред нас читалището, училището където е учила Валя Балканска. Веднага се пръсваме наоколо, за да разгледаме всички онези малки неща, които създават невероятен уют. Рисунки, черги, ръчно направени лампи, дървени стъпала, нарове за спане в подпокривното пространство, прозорци с гледки към дълбоките гори наоколо. Посреща ни Божо, който ще приготвя нашата храна и Лора, стопанката на мястото.

И оттук насетне започват нашите приключения.

Веднага се захващаме с тежката задача да сътворим от участниците, група. За да станат тези деца група е необходимо да преминем през много игри, много обсъждания, много примери, много споделяне.

Андро окосява място за вечерния ни огън, без него някак по-скучно върви споделянето на преживяванията от деня. Криси майчински нарежда всички да се облекат, да се съберат, да направят кръгче.

Пишем си кодекса, защото той ни помага да приключенстваме на воля и да не губим време в излишни спорове, кой е крив и кой прав. 🙂гудевица 1

Заедно с игрите идва време и за приключения. Пещера Ухловица ни очаква. Стръмно изкачване до там, тесен проход и ето вече сме вътре. Уникално е да видиш как преди много години, земята се е разтворила и е образувала тесен проход , за да можем днес ние да надникнем и да затаим дъх пред невероятните скални образувания, които ни заобикалят. Да се докоснеш до вътрешността на земята и да видиш какво има там, е уникално преживяване. Сега по-лесно ще разбираме уроците по география. 🙂

За по-лесно решихме да се приберем пеша и си спретнахме 9 км преход от село Могилица до село Гудевица. Отидете, проходете пътя и вижте! Не се описва с думи. Разминахме се с майка мечка и нейното мече. Те си поеха по техния път, ние си поехме по нашия. Навсякъде виждахме следи от животни – елени, сърни, мечки, диви прасета…

Вечерта седим около огъня:

 – Кое ви беше най-трудното нещо от деня?

 – Похода!

 – Кое беше нещото, което най- много ви впечатли през този ден?

 – Похода!гудевица 2

На следващия ден се отправихме към въжени предизвикателства. Очакваше ни тролей над река и скок „Махало“. И двете в близост до село Кошница. Там има крепост и въобще денят определено щеше да е вълнуващ.

Сашо, местен водач, ни екипира, инструктира и ние поехме по пътя на смелостта, предизвикателството и себепознанието. Гъделичкащ смях, викове от изненада, ококорени очи и благодарност смениха съмняващите се и уплашени погледи, и треперещите крака.гудевица 4

Следващата сутрин ни посрещна торта и празник. Мия имаше рожден ден и всички я поздравихме, хапнахме вкусна торта с рожков и домашно кисело мляко и се отправихме към следващото приключение.

Екопътека „Невястата“ и скалите за катерене в района. Тъкмо пристигнахме там и се изля пороен дъжд. Спогледахме се с Тренера. Беше ясно, никакво огъване! Ще изчакаме да поизсъхнат скалите и ще се катерим.

Това място е ценно за мен. Приятел от Смолян, който остана завинаги на връх Еверест, тук е направил първите си стъпки в катеренето и неговите приятели създадоха този приключенски център, в негова памет.

Та запретнахме крачоли с Тренера и направихме две осигуровки, за два маршрута. Единия маршрут избрахме да е точно по ръба на скалите. Усещането за въздушност е невероятно. Зад гърба ти се простират безконечните родопски хълмове, гори и върхове.  Изкатериха се всички деца. Всеки направи поне крачка отвъд това, което смяташе за лична граница. Прекрасно е да виждаш тези малки същества, как израстват пред очите ти и стават прекрасни, мислещи и можещи хора!

За последно си оставихме изкачването на връх Ком. Пътят се движи по кльона с гръцката граница. Тези 11 км се видяха на децата по-малко от предишните 9 км. 🙂

С всички преживявания, те израстнаха и се отдадоха на удоволствието да си в планината. Тя се превърна в дом и приятел. Най-голямата изненада бе на върха Ком, където добри хора са изградили люлка. Люлеейки се на нея под краката ти се простират зелените възвишения на гората.

Остава само да приключим курса си за тази семица. Сядаме и споделяме всичко изживяно. Какво е било, какво се е променило, от какво се гордеем, какво ще запазим за цял живот. Подаряваме си малки, ръчно направени подаръци, които ще ни напомнят за тези приключения и за новите приятелства.

Слизаме с багажа по онази калдъръмена пътечка, пак берем ягоди, отново се промъква буса под клоните на сливите, ябълките и крушите, и се вият завоите, и гледките освежават погледите. Нямаме търпение да се приберем при семейството и да разкажем.

До скоро!гудевица 3

Posted in детски програми, Лагери Tagged with: , , ,

Горско училище 08-12 юни програма

thumb3_eoD1kv

Програма „Селска Одисея“

“Не е трудно да се разбере, защо легендата е заслужила повече уважение, от историята. Легендата се твори от цялото село – книгата е написана от самотен луд.” – Гилбърт Честъртън
И такааа,
Цяла седмица отне създаването на това чисто ново приключение. Нямам никакво търпение да се впуснем в него и да разберем какво ни очаква.

Ден 1 – „ Забравеното село“

През този първи ден, ще се отправим към с. Гълъбник, което се намира на 50 км. от София, сгушено в Радомирското плато. Там ще се запознаем с цяла върволица от предизвикателства, които ще се изпречат на пътя ни. Замесени са кметицата на селото, топографска карта. Топо…..какво? Слънчеви часовници, пощата, защото ще има писма за нас, легенди, три гори, ОБРАЗЦОВ ДОМ, явно и няколко баби, защото „Баба без задача е като село без църква“. 🙂

Ден 2 – „Бит и култура“

Сутринта ни очаква страхотна и ароматна изненада. Ще посетим истинска каменна хлебопекарна, където освен да си набавим топли хлебчета, ще наблюдаваме тайнството на приготвянето на хляба. После с мирис на топъл хляб в носа, се отправяме отново към с. Гълъбник, където предизвикателствата продължават, пък въздуха е толкова чист, че ни „прочиства“, както казват местните. Ето, бабите тук ще се намесят. Издайничеки се подават сведения за шевици, хоро и легенда за Гълъбнишка селищна могила. Определено ще се забавлваме през този ден. 🙂

Ден 3 – „ С поглед от Конявска планина“

Всичко ще стартира от дървената къща, до мандрата… Нашето местоположение този ден е някъде между с. Цървеняно и с. Драгомирово. 🙂
Ще направим планински поход, следвайки пра-стари легенди, до вр. Виден. По пътя си ще ни придружават коне Хафлингер?, миролюбиви и добродушни бизони, крави Монбелиард?, овце, прасета и кокошки. Надявам се те да са съвсем обикновени. 🙂 Освен това, можем, ако пожелаем, да правим сирене, какшкавал, кисело мляко. Особено добре се съчетават с домашния хляб, който вече ще сме си осигурили. Истински се надявам да стигнем до върха, защото обещанието е за невероятна гледка. Този ден можем да закъснеем, толкова невероятни неща ще ни се случат, че се чудя как ще напуснем това място.

Ден 4 – „Назад във времето“

За пореден път ще опитаме да открием тайнствения Гърленски храм-кладенец. Легендата сочи, че пътя се вие през стари гори, заобикаля прекресния язовир Красава, после стръмно нагоре по пясъчна пътека и след пирамидката от камъни, в дясно. Мъхъм, и така поне три опита имаме, все неуспешни до момента. Стискайте ни палци, защото там ще си открием следата за следващия ден. Тук ще използваме всички видове навигационни системи. Карти, компаси, GPS, радиостанции. 🙂

Ден 5 – „Смелостта в действие“

През този ден ще вплетем история и предизвикателство към волята и смелостта. Отиваме към с. Гургулят. Съвсем наскоро, едни добри катерачи, разработиха прекрасен обект за катерене в района. Мястото изобилства от обезопасени и подходящи маршрути, за начинаещи и напреднали. Ще се научим да се осигуряваме по алпийски способ, ще се научим да правим алпийски възли. Освен катеренето по скали, ще обходим и няколко местни човеци, за да разберем интересни факти и малко познати случки от времето, когато на това място са се водили люти битки.

Стискайте ни палци да са отзивчиви човеците, да са свежи дните и слънцето да ни огрява всеки ден!

Как да се запишем за участие:

Можете да изпратите попълнена контактна форма от нашият сайт: kids.trenelarium.com/контакти/
Можете да изпратите имейл до: info@trenelarium.com
Всяка седмица програмата ни е различна. Поради високия интерес за тази програма, моля подайте заявка за участие поне седмица по – рано от избраната, от Вас дата.

Всеки ден се тръгва и се прибира от и на стадион “Васил Левски”.
• Час на тръгване – 08.30ч.
• Час на пристигане в София – 16.45ч.
• Цена на курса – 260 лв. за пет дни
• Цена при записване за един ден – 55 лв.
• Записване най-късно една седмица преди избраната от Вас дата!

Posted in Горско училище, Детска градина, детски програми Tagged with: , , , , ,

Практически курс за аутдор тренери и помощник тренери 2020г.

DSC_0311JPG

Тренелариум иска да диша! В гората, в планината, до реката…

А кое е в основата?

В основата си, метода който използваме във всички програми се нарича „учене чрез прежияване“.

Това означава, че когато караме ски ние виждаме демонстрация и веднага след това прилагаме в практиката. Докато участваме в тиймбилдинг програма, взаимодействаме и комуникираме с колегите ни в привидно игрови ситуации, които обаче са аналогия на работни процеси. Докато приготвяме лагер на палатки край високопланински язовир, всъщност младите участници изграждат умения да подреждат собствения си малък свят по удобен, уютен и практичен начин. Докато вървим по горските пътеки с най-малките и не спираме да се учудваме от многообразието в природата, палим любознателност към реалните чудеса на света…

Е лесно ли е да учим докато преживяваме? Интересно ли е, предизвикателно ли е, въобще как е?

Ще отговаряме на тези въпроси и ще откриваме какво е да си тренер, „преживявайки“ нашия лагер на Тренелариум.DSC_0060JPG

Втора поредна година екипът на Тренелариум ще проведе курс за тренери и помощник тренери за работа с хора сред природата, по метода „Учене чрез преживяване“.

Програмата за аутдор тренери и помощник тренери е изключително динамична и е създадена за да подготви бъдещите тренери и помощник тренери в работата им сред природата с деца, възрастни или корпоративни клиенти. Ще наблегнем на изграждането на така  необходимите умения и поведение на един аутдор тренер, лидерство, комуникатвни умения,  безопасно движение в планински терен и отговорно пребиваване  сред природата.

По време на тазгодишния курс, участниците ще преминат през целия практически дял на метода на обучение „учене чрез преживяване“, на който са базирани всички програми провеждащи се в Тренелариум.

Модули:

  • „Разчупване на ледовете”
  • „Ефективна комуникация”
  • „Доверие”
  • „Проблемни задачи”
  • „Проекти”
  • „Технически елементи – високи и ниски, и на колела“
  • „Ориентиране в пресечена местност“
  • „Планински преход“
  • „Първа долекарска помощ“DSC_0338JPG

По време на всеки един от тези модули участниците ще имат възможност да изградят чрез необходимите материали всеки полигон, да зададат условията на необходимите игрови симулации, да се включат в изиграването и накрая да добият опит във воденето на дискусия, за анализиране на демонстрираните поведения и постигане на предварително зададени цели.DSC_0330

Ангажираност на участниците в програмите на Тренелариум:

Пред всеки един от участниците ще бъде поставена възможността да се включи в приключенските програми, които Тренелариум провежда през годината.

Ето и ролите в екипа на Тренелариум:

  • Помощник тренер
  • Технически тренер
  • Водещ тренер

Всеки участник може да експериментира и да се включва в различна роля, докато добие самочувствие и готовност да застане на чело на една приключенска програма и да поеме отговорността за участниците в нея и провеждането й!

Подробности и логистика:

Програмата ще бъде изцяло проведена на открито, спането ще е на палатки. Ще има в близост на разположение къща за гости, ако времето наложи спасяване. 🙂

Всички необходими материали и инвентар ще бъдат осигурени от организаторите.

Храна и необходима посуда ще бъде осигурена. Храната ще си  я приготвяме ежедневно сами. 🙂

Можете да пристигнете на уреченото място с ваш транспорт или да използвате организиран транспорт от Тренелариум.

Дати на провеждане: 14 – 20 май 2020г.

Продължителност: 7 дни

Място на провеждане: Рила

Такса за участие: 400лв.

За хора от екипа на Тренелариум: по договаряне 🙂

Моля да заявите своето участие на имейл: info@trenelarium.com, като изпратите кратка информация за себе си, досегашен професионален опит, ако имате такъв, опит свързан с практикуване на спортове, провеждани на открито, опит свързан с планинарство. Кратко мотивационно писмо.

Ние ще ви изпратим декларация за участие, списък с необходими вещи и подробна програма.

Капаро и таксата за участие може да бъде преведена на фирмената сметка:

Тодо Адвенчърс ООД

ОББ

Клон Тунджа, офис Алабин

BG33UBBS88881000917777

Моля в основание отбележете  Вашето име, програмата, за която се записвате и датите на провеждане.

Крайна дата за записване: 10 май 2020г.

Час и дата  на отпътуване от София: 14 май 2020г. 08.00ч.

Час на срещата на мястото на провеждане на програмата: 10.00ч.

Час и дата за връщане в София: 20 май 2020г. 18.00ч.

 

Posted in Лагери Tagged with: ,

Морешествие 2019 г.

река Младежка

Странджа ли? О, да!

И ето ни отново тук, в къмпинг Силистар, където ни посрещнаха реновирани бани, повече време с ток, повече хора, но пък изключително спазващи реда и спокойствието на мястото. Много добре!

Настанихме се с обичайната си какофония, подредихме палатките, просторите, посудата, отредихме специално, непристъпно за простосмъртните, място за ПЕЧКАТА и нейният единствен ползвател- Тренера! 🙂

Естествено изтърчахме до морето и веднага опитахме водата на температура, вкус, дълбочина, вълнение и т.н.20190902_180329

Вечерта запалихме огън и седнахме да мислим, къде и какво да правим следващите дни, защото повечето участници идват всяка година. Добре, че Странджа е “най” и каквото и да измисли човек, няма да сбърка.

Значи, каяци – о, да задължително!

Среща с Иван Камбуров – още по-задължително. Този човек е истинска енциклопедия на два крака, що се отнася до Странджа и всичко в нея! (а и не само)

Добре, тази година ще отидем до с. Младежко, където…

До с. Кондолово, по пътя на Зелениката, а и всички искат да откриваме малки, закътани, от фиорди, заливчета, в които има толкова интересни неща.

Решено!

Село Младежко или по-преди наричано Карамлък (Тъмната река) се намира недалеч от Малко Търново.

Нашата цел бяха пътеката по течението на река Младежка, Пещерите, древните крепости и всичко, което още никои не е видял или открил. Веднага се потопхме в магически сенчестата гора по реката, леко завихме и започна стръмно изкачване до Малкото кале. Оооо, разкри се се страхотна гледка. Навсякъде ни ограждаха вече леко прошарени дървета, хълм след хълм, като море от гори. Не се заседяхме много, защото два огромни камъка спряха погледа ни и се отправихме към тях. Огромни, подпрени един на друг, образуващи проход в основата си. Естествено минахме всички, опулени и мълчаливи. Всеки си намисляше желание, стискаше палци за нещо си. Защо подобни места веднага извикват у човек подобни мисли?20190903_120940

След още няколко пътеки, нагоре и надолу се озовахме сред руините на Голямото Кале.  Впечатлихме се от огромните крепостни стени, които се губеха из габъри, дъбове и шума. Съвсем леко си личаха местата, където е имало помещения, някога, много отдавна. В старите дървета наоколо, бръмбарът отшелник си бе направил свои крепости, огромни и незастрашавани от нищо друго, освен времето….

Заслизахме по тясна и криволичеща пътека и не след дълго бяхме до коритото на реката. Мястото просто извикваше в съзнанието ни картини от странни събития тук. Всичко бе толкова тихо, свежо, недокоснато. Усещаш прилив на енергия само от факта, че си тук. Неописуемо е и чувството и гледките. Кристални малки вирове с ледена вода, въпреки, че температурата бе 30 градуса на сянка, обли камъни покрити с мек мъх, пра-стари дървета наклонили клоните си към водата.

Продължихме нататък и стигнахме до извора на реката и Пещерите. Нахлузихме каски и челници и потънахме в тъмнината на една от пещерите. Видяхме подземно езеро, огромна колония от прилепи, които продължиха да дремят необезпокоявани от червената ни приглушена светлина от челниците, фосфоресциращ мъх, бели сталактити.

Определено бяхме попаднали в приказка. Това място бе, като от друг свят.

„Природата определоно може да се гордее със себе си, от нещата които може да направи“- това каза Адо, зяпнал с отворена уста. Напълно го подкрепям!

Следващия ден го изживяхме, плавайки с каяци по р. Велека.  Корморани, водни лилии, дебели дънери, сякаш на 1000 години ни заобикаляха. Стигнахме по-далеч от предните години.20190904_105733

Следващия ден отидохме на среща с Иван, който ни бе подготвил влизане в най-стария резерват в България – Силкосия и опознавателна разходка по пътеката на зелениката, както и среща с местни жители на село Кондолово.  Разбрахме какво означава естествена гора и изкуствено залесена. Видяхме с очите си обезобразени гори от човека. Научихме, че гъбите които виждаме, на са това, което виждаме. Иван ни разказа за размножаването им, за огромните площи под земята, завладени от техните спори. Видяхме бръшлян, чиито стъбла бяха като най-дебелите корабни въжета. След това поехме по пътеката между зелениките. И друг път съм писала за това. Но сега моля!

Моля, не сечете в близост до зелениката, защото без сянката на дърветата тя умира. Ще е ужасно жалко хората да не виждат нейната нежна красота. Това е пътуване във времето и Странджа може да го предложи на човеците все още!20190905_121407

С навлизане все по-дълбоко из дебрите на гората всички усетихме леко замайване. Доспа ни се, станахме разсеяни и лениви. Иван само ни наблюдаваше и се усмихваше.

Видяхме ядливи кестени в гора от Благуни и Горуни. Ето ни вече близо до свещенното манастирче и още малко и сме на изходна позиция. Иван ни показа малко зелено растение, наречено Дафне, което се оказа виновно за нашата ленивост. Действа опияняващо, когато се стъркат листата му. Пък ние погазихме из него, без дори да го забележим.

После разгледахме строежа на историческите къщи на Кондолово. От цели, огромни греди, почернели от времето и почти превърнали се в железни. В довра им растяха смокини и можете да си представите преяждането с тези изключително вкусни и сочни, току-що обрани плодове. 🙂

Отидохме на гости на бай Киро и съпругата му, които ни разказаха, че в тяхното село е сниман култовия български филм, „Господин за един ден“. Почерпиха ни с малини, сушени чери доматчета, сушени дренки. Ядохме истински манов мед.

Дойде време и за разходката по крайбрежието от Синеморец до Силистар. Въпреки бурното море, открихме невероятно заливче съвсем подходящо за изследване и скачане. Вулканични скали, шарени водорасли, малки рибки, скаридки, медузи, морски таралежи, даже една съвсем заблудена змия. Страхотни находки и всичко това съчетано с великански скокове от врязани в морето фиорди. Учим и играем. Това е! 🙂20190907_135906

Пак ще дойдем, за да открием още толкова много непосетени места, за да научим още толкова много за заобикалящия ни свят. Ще дойдем пак защото е невероятно!

Благодаря! 🙂

Posted in детски програми Tagged with: , , , , ,

Приключение из Източни Родопи

Източни Родопи

От няколко години съм написала една програма за този район и все не намирам седмица, в която да я предложа. Ето, че тази година й дойде времето!

Когато някой ми каже Източни Родопи, доскоро аз поклащах глава и казвах: “Да, много е красиво там. Има язовири, гори, близо е до Кърджали, в с. Маджарово развъждат лешояди.” И горе-долу това беше цялото ми впечатление.

Значи, тръгвате от София и след 250 км се озовавате в друг свят и то без да излизате от границите на България. Пътищата стават тесни и лъкатушещи, селцата придобиват причудливи имена, църквите се сменят с минарета, хората се спират, за да наблюдават кавалкадата от бус, ремарке и колела, жените са със забрадки, говорът е развален български.яз. Студен кладенец

Стигаме до с. Гняздово. В къщата на отдавнашен приятел се настаняваме. Повечето от нас в двора му, на палатки, но имаме на разположение и цялата къща, ако времето се развали. Гледката е удивителна. Точно пред терасата се е изпъчил язовир Студен кладенец. Ахкаме  и охкаме, кой от гледката, кой от багажа :), по-бързите от първата схватка с опъването на палатките. След оспорвана битка, Ида и Владето успяват да помогнат на всички с построяването на бъдещите домове, а аз и Тренера режем краставици за таратор до замайване. Обедната жега отстъпва място на следобедната горещина. Така е тук. Топло е!

Събираме се и се запознаваме, правим си правила, подреждаме се, без да си говорим с думи, рисуваме заедно, разплитаме се и споделяме, кои сме всъщност. Тренера се провиква, че мусаката е готова. Ех тази мусака, никой не остава равнодушен към нея. 🙂

Вечеряме и правим план за следващите дни.

През нощта понякога спим, не всички и не за дълго. Така е, когато си за първи път на палатка. Шумовете са по-силни, усещаш вятъра даже, като тайфун. На Неда й е лошо, хванала е вирус и повръща, пък Дани вече се е наспал и иска да си говорим. В 04.00ч. сутринта. 🙂Студен кладенец

Сутринта оставяме Тренера в къщата да лекува Неда, а останалите се отправяме към първото ни предизвикателство. Плаване с каяци. Васил Флоров вече ги е подготвил и ни чака с нетърпение, за да ни покаже района. Минаваме инструктаж, обличаме спасителните жилетки, разделяме се по двойки и завлачваме каяци до водата.  Пред нас е първата ни цел „Острова на Муфлоните“. Изумително бързо се стиковат двойките в каяците и напредваме доста добре. Васил разказва:

“Това е острова на Муфлоните… Това са корморани… а, вижте лешояди, не съм ги виждал да летят толкова ниско до хора… Кошута, тя е женската на елена…”

Заобикаляме острова и стигаме до закътан залив. Над него се вижда огромен дъб, единствената сянка, и параклис. Акостираме тук и тръгваме към параклиса за почивка и обяд. Минали са два часа неусетно. Васил разказва:

“Тук е било с. Дарец. Единственото бългаско село в района. Когато е направен язовира, то е обезселено и наводнено. Останал е параклиса само. Сега е възстановен и се поддържа.”

Качваме се горе и се открива невероятна гледка към гр. Кърджали в дъното на язовира, към близката скала „Юмрук кая“, на върха на която се мъдрят останките на древна крепост, животновъдното стопанство, река Перперек и още, и още…

Обядваме, люлеем се на люлката в клоните на вековен дъб и се наслаждаваме на полета на безброй корморани, тръгнали и те на обяд.

Отново потегляме с каяците. Гребем, говорим си, виждаме чапли сиви и бели над нас и по клоните на дърветата, по бреговете е пълно с кошути. Не след дълго спираме на брега на острова и плуваме. Водата е хладна и изключително приятна.

Вече в къщи заварваме Неда освежена и оздравяла. Правим планове за следващия ден и доста изморени от впечатления и гребане заспиваме бързо.

Слънцето посребрява водата на язовира, закусваме, набързо правим сандвичи и сред смешки се отправяме отново към брега. Днес ще посетим залива на река Перперек, ще плаваме по Средна Арда, в далечината ще съзрем крепостта Моняк, въжения мост на с. Лисиците, и селото, което е останало във владение на тарпаните; ще видим скалната арка, кулите и скалните ниши оставени от траките и очакващи тайната им да бъде разкрита.

Направихме го, плавахме цели 14 км, половината от които срещу вятъра. А той бе доста силен, 8м/с. Видяхме всички тези чудеса, които е изключително трудно да бъдат описани, защото освен с очите, ги виждаш и с душата.

Следващата сутрин не ни свърташе на едно място, защото денят бе посветен на наблюдението на лешояди, търсене на полускъпоценни камъни, разкази за вкаменелости, зеолит…

Наш водач бе Марин Куртев, който е посветил живота си, за възраждането на дивата флора и фауна в този район.Лешояди

Та, наблюдавахме белоглави лешояди, египетски лешояд, който бе довел и малкото си, морски орел, черна кания. Междувременно ни посетиха и стадо диви, родопски говеда. Изключителни птици, много въпроси задавахме и много отговори получихме, дано да сме запомнили поне мъничко от всичката информация, която Марин щедро ни раздаваше. После се отправихме на лов за камъни. Открихме за нула време ясписи, ахати, аметисти, зеолити, опали, планински кристали. Взехме си за спомен по един. Беше невероятно да сме на място, където са изливали своята гореща лава, пет вулкана!

Продължихме в търсене на фосили. Представете си поле, изцяло от зеолит (фосилизирана вулканична трева), та в нея открихме огромни фосилизирани стриди, раци, морски таралежи, корали. Жегата обаче каза своята тежка дума и ни принуди в ранния следобед да се оттеглим от по-нататъшни ръчкания и да се отправим към нашия си двор. Разделихме се с благодарности с Марин и обещание да помним, пазим и предаваме нататък. Минахме през редица изоставени или почти изоставени села, чиито къщи са изградени изцяло от зеолит. Спряхме до истински кладенец и си извадихме и наляхме студена вода. Купихме си мед и дини. По пътя обаче съзряхме табела: “Абразивни кладенци”.  Ида е геолог и… веднага спряхме. Попаднахме на приказен  „Дяволски“ каньон, който геолозите наричат – призматично напукан латитов поток. 🙂 Ние седяхме зяпнали, защото почти всички виждахме за първи път скали-призми!

Ето че, дойде реда на карането на колело.

Разделихме се на две групи и поехме по пътя си. Едните към вр. Дора, при Османския залив, пък другите към села с причудливи имена. Малките стигнали до вр. Дора, спукали гума, открили вкаменени морски таралежи, бутали колелата, мрънкали, плакали и към 16.00ч. се събрахме в едно от селата за сладолед и споделяне на болежките. Големите пък извъртяха, избутаха, изспускаха, измърмориха и изпогубиха цели 35 км! Въпреки жегата, стръмните качвания, техничните спускания, пресъхналите чешми, карането беше невероятно.С колела в Родопи

На следващия ден избрахме по-лесен маршрут, за да караме всички заедно. Гледки, смях, спускания и 25 км изминати.

Последния ден не е за разказване. Всички оправяхме багажа леко унили, че си тръгваме. Хем вече ни липсваха близките, хем не е лесно да напуснеш това място, където хората не говорят почти български език, странни песни огласят хълмовете, съседите ти носят пресни яйца и истинско мляко за закуска и приключенията дебнат отвсякъде.

Благодаря на Васил Флоров и Марин Куртев за увлекателните разкази и безценното знание, На Тренера за вкусната храна и подкрепата, на Ида и Владето за приключенията и грижата, на всичките деца за невероятно забавните разкази, песни и смешки!

Поздрави!

Posted in детски програми Tagged with: , , , , , ,

Родопско велопътешествие – лагерна история

Веопътешествие 2019

Всеки един човек има вътрешна съвест, едно духче, което му помага да взима добрите и лошите решения, едно гласче, което го напътства. Такова духче съм и аз, аз съм гласчето в главата на едно момиче, което скоро беше на лагер в Родопите. А сега ще ви разкажа, как беше там и какво преживя тя…

„Леле, май не познаваше никого! Въпреки че, я чакай,  ето тези четири деца изглеждаха познати, но дали и те я помнеха?! Не изглеждаше, като че да я помнят.

Пътуването към мястото за  лагера започна. Тя се  заслуша в разказите и историите на другите деца от миналата година. Може би, наистина ще е забавно…

Когато пристигнаха в лагера, си избраха място за палатките и започнаха  да ги разпъват. Обаче тя никога не беше разпъвала сама палатка! Дали сега щеше да се справи, без да моли никого за помощ?

Започна! Извади колчетата, рейките и платнището. Всичко започна добре, рейките бяха сглобени и тя започна да ги слага в тунелчетата им, след това започна да изправя палатката но… Опааааа. Рейката се беше разглобила!  Всичко наново трябваше да прави! Накрая успя да си опъне палатката, да забие колчета, да си набута тежкия 100 кила куфар в палатката и да си оправи шалтето и спалния чувал.

НАКРАЯ БЕШЕ ДОВОЛНА !!! Защото Успя да се справи. След малко,  извикаха всички на кръгче. Ооо, не-е-е-е ! Ще трябва да говорим пред останалите! Идва и нейният ред и всичко, което е намислила да каже,  мигновено се изтрива от ума ѝ! За щастие успя да се сети какво да каже. Всички я гледат, а за да не ги гледа и тя, поглежда към Деси. Усеща погледите на останалите върху себе си! Ужасно е, има чувството, че след малко някой ще ѝ се засмее.

За щастие през това време Тренера беше приготвил вечерята и всички отидоха да си вземат купите и приборите. Всички се наредиха край огнището и  започнаха да ядат и да си разказват разни неща. По едно време Деси изпрати всички деца да се облекат. 🙂

Всички заслизаха надолу да си измият чиниите, след това си говориха още малко и стана време за лягане. А в палатката беше студено, но уютно. Тя влезе в спалния чувал и там й бе топло, обаче палатката й бе под наклон и само се изхлузваше надолу.Лагрен огън

Само неволи!

В крайна сметка тя заспа и ѝ беше добре, но сутринта пак ѝ стана студено. Стана, облече се набързо, взе си пастата и четката за зъби и отиде да се измие. Когато се върна всички бяха станали и пиеха чай. След закуската се подготвиха за велопрехода и пътешествието  ЗАПОЧНА!Велопътешествие

Постепенно се запозна с нови приятели, научи нови неща и изживя нови приключения. В края на седмицата изобщо не й се тръгваше, защото всички, които бяха там заедно бяха карали общо 104 км. с колелета, бяха воювали с водорасли и с шишарки, бяха карали канута и каяци в язовир Голям Беглик, бяха се спускали в необлагородена пещера и бяха търсили проходи в нея, бяха се катерили по въжена градина, в края на която с въжен тролей минаха над част от язовира и бяха скочили от приблизително 10 метра. БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО!!!

БЛАГОРЯ ВИ НА ВСИЧКИ ЗА ТОВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕЖИВЯВЯНЕ!“Велопътешествие

Е, това е Ради, един участник в тазгодишното издание на „Родопско велопътешествие“!

Истински вдъхновяващо е да нaблюдавам, как порастват и как се променят.

Благодарна съм и безкрайно щастлива за тези прекрасни хора, с които ме среща приключението всяка година!

 

 

 

Posted in детски програми Tagged with: , , , , , ,

“Пиратска История” 2019 г.

Пиратска история

Имало едно приключение, много остаряло, много прашасало, много пиратско…

Всяка година група приключенци следват тайнствените знаци и всяка година приключението се изменя, усложнява и ни води на нови места. Тайни знаци и стари пиратски карти издават малки парченца от магията си. Неусетно, стъпка по стъка ставаме единен екипаж, готов да премине през невиждани предизвикателства. Закотвени лодки по обрасли в треволяци и потънали в мека тиня брегове, очакват тазгодишните екипажи. Платната са свалени, въжетата отпуснати, пиратската песен неизпята.

И ето ги, те пристигнаха с нечувана врява, метнаха окъсани денкове с багаж из пиратските си каюти, оглеждаха се с присвити очи, търсеха усмивка, надяваха се на съкровище, избухваха в смях и шепнеха в ушите тайни заговори, бъдещи и неосъществени.

Щяхме да пътуваме по следите на изчезналите пиратски медальони, които събрани на едно място отключваха невиждана сила.

Бе необходимо да стиковаме уменията на всеки един моряк. Затова се доверихме на страшилищата на океаните, капитаните на „Вятър и Вода“- Добри, Ненчо, Иво и Зимбата. Два „Ял“-а, една „Зефир“ и няколко „Оптимисти“ се отдадоха на бъдещия екипаж и се започна едно плаване, за чудо и приказ! Времето вилнееше наоколо, но мотивацията на екипажа беше много силна и лодките се справяха с учудваща лекота. Сивите облаци правеха сянка на изморените глави, а силният вятър разхлаждаше запотените лица. С много усилия и желание, лодките не след дълго пореха вълните, от тях се изливаха ентусиазиран смях и възторжени викове.

Плаването добре, но ето, че получихме указание да се качим на вр. Голяма Суткя. Няколко часа сън, подбор на необходимите оръжия (сандвичи и пръчки) и защитни шлемове (шапки и дъждобрани), ние се отправихме към този нечуван, непристъпен и изпълнен със зверове, връх. Едва тръгнали и се натъкнахме на следа от огромен такъв (мечка…), след още малко видяхме и прясно изпражнение. Наострихме уши и се концентрирахме да виждаме и чуваме всичко около нас, за да не попаднем в засада. Последва стръмно изкачване и ние мъкнейки цялото си снаражение издавахме приглушени стонове, обещаващи скорошен бунт. Следотърсачите ни: Йоана, Тренера,  Ина и Гомес въртяха очи и не пропускаха нито едно счупено клонче, нито една стъпкана тревица, нито една заблудена следа. Очаровани от невероятната природа и вкусните горски плодове, ние позабравихме неутешимата умора в краката си. И ето, започна да просветлява небето, между клоните на дърветата, скоро ще изкачим стръмното значи. Появи се първо знамето, а после купчината и мястото за сигнален огън. Бяхме на върха. Ето я следата, открихме я.

Какво? Къде да отидем? Под земята ли, но как? След дълго проучване открихме две жени, следотърсачи бяха, но под земята. Имаше пещерни перли, които, ако се съберат заедно бликва светлина и се появява следващата стъпка към медальоните.

Тръгнахме, какво да правим? Нахлузихме шлемове, бойни ботуши, намазахме лицата си със сажди и заслизахме в земните недра. Причудливи форми се виеха пред нас, блестяха фосфоресциращи мъхове, усещахме крилата на съществата, обитаващи таз бездна. Лутахме се из тунели, пълзяхме по корем, промушвахме се и се изправяхме в огромни зали, зашеметени от блестящите висулки (сталактити, сталакмити, сталактони) пръкнали се отвсякъде. Открихме перлите, седяхме три минути в пълна тъмнина, за да дадем възможност на перлите да сътворят чудото и те ни показаха следващата стъпка, а някъде далеч под краката ни, бълбукаше река…

Работата с компаси никак не е лека работа, но всеки себеуважаващ се моряк е необходимо да има това умение на своя страна. Затова се впуснахме в надбягване с компас и късчета информация, намирайки ги в пра-стари свитъци. Хем тичахме, хем се ориентирахме с компаси, хем оставяхме следи за следващите моряци, хем опъвахме и преминавахме през въжени мостове. Да, определено вече можем да се наречем екипаж. Действаме, като един!

Е, всичко необходимо вече е събрано. Остава да разменим перлите за картата, която ще ни отведе до заветните медальони. Отидохме на пазара, където знаехме, че има стар пират, който пази картата. Единствената ни улика бе златната обеца на лявото му ухо. Не биваше и да го стреснем, трябваше да действаме бързо и хитро. Направихме план и се разпръстнахме из пазара. Ето го, открихме го. Заговорихме го за лодки, върхове, пещери, лодки, перли. Да, имаме някакви си перли за размяна, дали той знае нещо за една стара, парцалива, никого ненужна карта? Не? Колко жалко, че тези перли ще останат за нас. “Как, кои перли?” “Ей тези!” Те светнаха почти толкова ярко, колкото очите на стария пират. Спогодихме се и след рецитиране на „Я надуй дядо кавала“, той се прости с картата, а ние с перлите си. Изтормозени и изтощени от шестдневно препускане се добрахме до разнебитените си легла и потънахме в моряшки сънища, изпъстрени със славни битки и чудовища, разбира се.

На сутринта поехме по следите, които карата оказваше: вила Боровинка, големия мравуняк, петопръстото дърво, седмия елемент, водопада, коритото на реката, под тристъблото дърво, под дебелия мъх, в дупката от ляво. Да, намерхме прокъсан парцал и задърпахме с всички сили. Разпра се, пъхнахме ръце по-навътре и напипахме остатъка. Задърпахме отново, но по-внимателно. Изтеглихме го цялото вързопче, което приглушено подрънкваше. Поставихме го в средата между нас. Леко разтворихме крайщата му и отвътре проблясна потъмнялото сребро на медальоните.

Разделихме ги, всеки избра символа, според своите силни качества и си обещахме да събираме медальоните заедно, защото когато сме заедно силата ни е огромна и можем да променяме света!

Благодаря за изключителното приключение на Йоана, Тренера, Ина и Гомес, на всички деца, които бяха част от морския екипаж и на капитаните от „Вятър и Вода“- Добри, Иво, Ненчо и Зимбата!

До скоро!

Posted in детски програми Tagged with: , , , , ,

Горско училище 9 септември 2019 г.

Горско училище 09 септември

«Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…”

“Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол

 

В пет дни, тренерите от Тренелариум ще помогнат на  младите приключенци да отворят ума и сърцето си за всички онези невероятно красиви и любопитни места и неща, които ще посетим, открием и изследваме по време на програмата ни «Горско училище»

Ден 1

Много забавно име има  върхът, който избрахме да посетим през последната седмица от Горското ни училище –  Дупевица се казва той. 🙂

Прогнозата е за чудесно време, за горска разходка, с множество облачета, които ще направят гледките още по–прекрасни, за очите ни.

Ден 2

Хайде на приключение. Ще изследваме един почти скрит водопад в района на с. Брезе – Добравишка скакля. В близост има и пещера, наречена Душника. Има фосили в района, а защо и откъде са, ще разберем от сладкодумните тренери. 🙂

Ден 3

Ще има катерене и то какво!!!

Отиваме до с. Комщица. Огромна поляна, прекрасни скали, река в близост и уютно селце. Ще се покатерим, ще научим алпийски възли, ще поиграем и ще събираме радост.

Ден 4

Приключеснко ориентиране над Драгалевския манастир. Ще подобрим уменията си за ползване на карта и компас и докато го правим, ще преодоляваме логически загадки.

Ще минем през посетителския център над Драгалевци, за да се запознаем с, обитаващите любимата ни планина, птици, животни и растения. Ще научим инересни факти за реките, скалите, клека, орхидеите и защитените местности.

Ден 5

Ще ходим на басейн, да!  Ако е хладно ще изберем горещите води на басейн Корали, ако пък времето е по- топло ще посетим любимият ни басейн в Банкя.

Как да се запишем за участие:

Можете да изпратите попълнена контактна форма от нашият сайт: Контакти

Можете да изпратите имейл до: desyslava.angelova@gmail.com

Всяка седмица програмата ни е различна. Поради високия интерес за тази програма, моля подайте заявка за участие поне седмица по – рано от избраната, от Вас дата.

Всеки ден се тръгва и се прибира от и на стадион “Васил Левски”.

  • Час на тръгване – 08.30ч.
  • Час на пристигане в София – 16.45ч.
  • Цена на курса  – 220 лв. за пет дни
  • Цена при записване за един ден – 50 лв.
  • Записване най-късно една седмица преди избраната от Вас дата!

 

 

 

 

 

 

Posted in Горско училище, детски програми Tagged with: , , , , , ,

Горско училище 2 септември 2019г.

Горско училище 2 септември

«Всеки в даден момент се нуждае от приказка. Прекрасно е, когато има кой да я разкаже».

«Мумин трол» Туве Янсон

В пет дни, тренерите от Тренелариум ще помогнат на  младите приключенци да отворят ума и сърцето си за всички онези невероятно красиви и любопитни места и неща, които ще посетим, открием и изследваме по време на програмата ни «Горско училище»

Ден 1

В деня ни за поход ще се разходим от м. Копитото, през Боянския водопад, та чак до м. Момина скала. Ще гледаме картата, ще търсим маркировките, ще следваме пътеките, ще носим на врата си компас, пък да видим дали в края на деня ще сме научили, как да използваме всичко това. 🙂

Ден 2

Скално катерене в близост до х. Средец, на Витоша! Всеки ще научи поне два алпийски възела, ще хване в ръце „гри-гри“, ще усети какво е доверието между двама човека, вързани на едно въже и зависещи един от друг. Всичко това се случва в контролиранa среда, където децата придобиват нови умения и знания под сключените вежди и добронамерения поглед, на критичните тренери. 🙂

Ден 3

Районyt над с.Кладница завинаги плени сърцата ни! Всички искат да се връщат там. Затова отново там, ще отделим време на сръчността на ръцете, на въображението на ума и на изобретателността. Ще творим, експериментираме и играем.

Ден 4

Да походим из любимата на всички долина – Мальовишката. Свежите септемврийски дни ще ни поднесат прекрасни гледки и забавни приключения!

Ден 5

Басейн, с пързалки и трамплин, и място за игра, и… сладолед. Заслужена почивка, след толкова много приключения! 🙂

 

Как да се запишем за участие:

Можете да изпратите попълнена контактна форма от нашият сайт: Контакти

Можете да изпратите имейл до: desyslava.angelova@gmail.com

Всяка седмица програмата ни е различна. Поради високия интерес за тази програма, моля подайте заявка за участие поне седмица по – рано от избраната, от Вас дата.

Всеки ден се тръгва и се прибира от и на стадион “Васил Левски”.

  • Час на тръгване – 08.30ч.
  • Час на пристигане в София – 16.45ч.
  • Цена на курса  – 220 лв. за пет дни
  • Цена при записване за един ден – 50 лв.
  • Записване най-късно една седмица преди избраната от Вас дата!

 

 

 

 

 

 

Posted in Горско училище, детски програми Tagged with: , , , , , ,