Моето Лудо, Гръцко, Ветроходно Приключение 2023 г.
Тази година Гръцкото ни морешествие ни отведе на различно място.
Две години поред плавахме из района на Северни Споради. Сега дойде време да открием нови хоризонти.
Отправихме се към белия град, Кавала. Пътувахме бързо и стегнато, на границата нямахме забавяне и не след дълго, синьото море вече радваше погледа ни.
Отбихме се до Лидл, за да набавим хранителни продукти и вода.
10 минути по-късно Марто Неделчев, вече ни махаше с ръка от пристанището, за да ни упъти към нашата лодка.
На Бариера се появи гръцки мачо, който ръкомахаше и викаше „ seven days – it’s full, it’s full.”
Веднага с Марто проявихме своя чар и ни бе отредено най-хубавото място на паркинга, на сянка, защото не знам дали сте запознати, но горещия циклон Цербер в момента върлува из Гърция, а ще го последва „Харон“. 😊
И така, довлякохме си нещата до малката и много представителна Bavaria 36
Марто ни направи инструктаж за живота, поведението и правилата по време на плаване. Разпределихме си задачите, настанихме се по каютите и с нетърпение зачакахме да отплаваме от шумното и горещо пристанище.
Изпробвахме дали всичко е в изправност и отправихме взор към голямото синьо.
Излязохме в открито море и вдигнахме „генуата“. Плавахме известно време на ветрила, за свикване с такелажа, с люлеенето на лодката. Научихме термините, разбрахме от какво да се пазим докато плаваме. Вятъра, вълните, солените пръски, да, определено започнахме да усещаме онова спокойно живеене сред откритата, морска шир.
Не след дълго решихме да превключим на мотор, но….хлъц, не се случи нищо.
Отново пробвахме да го запалим, нищо. След 40 минути битка със старт бутона, два броя клещи и други разни техники, разговори със собственика, получихме инструктаж, за проблема и успяхме да стартираме двигателя.
В извинение за възникналото неудобство, собственика на лодката ни предложи, когато стигнем на остров Тасос да сменим лодката си с по-голяма. Ние поговорихме по-въпроса и децата отказаха да я сменяме. Всички се бяхме настанили вече и ни беше супер уютна, нашата си.
Статис бе приготвил и изненада. Беше резервирал маса в ресторант, на брега на морето и ни беше поръчал великолепна вечеря. Калмари, сардини, миди, сармички, гръцка салата, дзадзики. Определено се поглезихме и стартирахме с истинско, неочаквано приключение. 😊
Първата вечер по каютите не беше добра, много беше горещо и всички гръцки комари бяха дошли на угощение с нас.
Още в 05.00часа не издържах и изскочих от моята каюта. Мина и Марти вече седяха в кок пит-а с подпухнали очи. Реших, че отивам да потичам.
Видях дама, която разхождаше огромен Ара на каишка, видях синя пейка на бял пясък с жълта кърпа и жена вперила поглед в хоризонта, видях три котета дъвчещи гигантски кокал, видях изгрева и боклучийски камион и още сто неща. 😊
Постепенно хората в лодката ни се разбуждаха.
Днес имахме за цел да направим голям воден преход – от остров Тасос до остров Самотраки.
Преди всичко обаче, спряхме на един закътан залив да поплуваме и поскачаме в изумруденото море.
Видяхме множество сардини, които плуваха и се гмуркаха с нас.
Вълнението беше около 3 бала, а вятъра стигаше до 20 възела. Както казват ветроходците – силно време си беше.
Лодката ни е доста компактна и можете да си представите, че усещането беше като да си се качил на „ Влакчето на Инди“ в някой увеселителен парк. 36 мили – 5 часа, средна скорост 6 възела.
Плавахме предимно на ветрила и Андро се хилеше, като малко дете, когато лодката силно се накреняваше и вълните заливаха палубата. Докато седиш на носа на лодката, учещането за пропадане при големие вълни, караше всички да пищят, кой от кеф, кой от притеснение.
За жалост не след дълго вълнението си каза думата и Мина, Ивайла, Андро, Марти и Андреа ги хвана лека морска болест. Полежаха, поспаха и им мина, като на куценца. 😊
Аз обожавам люлки и можете да си представите пълния кеф, който изпитах от това плаване.
Ето го и Самотраки пред нас, извисил своите скалисти брегове.
Акостирахме и се заловихме с приготвяне на храна.
С Марто набързо организирахме план за действие.
Отидохме и наехме 4 скутера, с които тази вечер щяхме да разгледаме градчето Хора, а на следващия ден да обиколим всички онези прекрасни места из острова, за които бяхме чели и слушали.
Само да кажа, че за първи път карам скутер. 😊
Много смях, крясъци, криволичещи пътища, прекрасни гледки към морето, разхлаждащ вятър, залез, лимонада на прекрасно място с невероятна гледка, стара крепост, магазинчета, сладолед, Аполони и Афродити в оскъдни дрехи, много цветове.
Нощта беше прохладна и без комари, всички потънахме в щастливи и дълбоки сънища.
Така, днешната ни дестинация са невероятния каньон и двата каскадни водопада в района на Fonia Gorge. Скочихме на скутерите си и поехме на 17 километрово приключение.
Като цяло, гръцките острови са жълти, с оскъдна зеленина и сянка, напечени от слънцето и единствено морето спасява от адските горещини, които се вихрят. Но, на остров Самотраки е различно.
Вековни чинари хвърлят дебела сянка, по поречието на бистра и свежа река. Колкото по навътре навлизаме в каньона, толкова повече се усеща дебелата сянка и прохладата. Съвсем изненадващо пред нас се открива първият вир и по-големия водопад. Писъци от кеф се разнасят навсякъде и нетърпение, всички да се потопим във водите, но Марто поклаща глава и посочва нагоре.
Излизаме на стръмна и напечена пътека, по която ти се струва, че слънцето е паднало с цялата си тежест на главата ти и се опитва да те смаже. След 15 мин, катерене и мрънкане, пред очите ни се открива истински оазис. Сенчест вир, с малък водопад в дъното, искряща вода и никакви хора.
Трябваха ни не повече от 2 минути, за да захвърлим дрехите си и да потънем в блаженство.
Естествено след пълната степен на релакс, отидохме и до долния вир, да опитаме водите там. Имаше много хора и не се задържахме дълго.
Лимонада за разхлаждане, нещо за хапване и отново качени на скутерите, бяхме брулени от врял вятър. Все едно някой беше оставил вратите на някоя пещ отворени.
Колкото по-трудно достъпен е острова, толкова по-малко хора има по него и определено е доста по-приятно усещането.
Сутринта имаше идея да удължим плаването си и да отскочим до остров Лимнос. Явно вълнението от предния ден си каза думата, защото всички единодушно пожелаха да се върнем да остров Тасос, да се научим да плаваме самостоятелно на ветрила, да спим на див залив, да плуваме, скачаме и да се наслаждаваме на свободата и гръцкото безвремие.
И така, опънахме платната под зоркия поглед на Марто и отплавахме.
В началото си беше доста вълнисто и духовито, но с напредване на деня, морето се успокояваше.
Марто проведе невероятна лекция за управлението на лодката, използването на вятъра, включи математически и физични закони. Обясненията бяха поднесени просто и с лекота и всички разбрахме, какво се иска от нас, за да осигурим едно безопасно плаване към остров Тасос.
Децата плаваха, самостоятелно управлявайки лодката, с леките насоки от Марто и Андро. Направихме няколко поредни поворота, с които можеха да се гордеят и обиграни екипажи.
Естествено, спряхме на чуден залив, на Тасос, далеч от шумотевицата и решихме да нощуваме тук.
Водата беше изумрудена и свежа и нищо не бе в състояние да ни държи далеч от нея.
Вечерта се разходихме до антична кариера за добив на мрамор. Залеза блестеше по искрящия, бял мрамор и създаваше невероятни светлини, които се отразяваха в морето.
Нощта отново се случи гореща и естествено потърсихме убежище във водата.
В пълния мрак и тишина, омотахме около телата си светещи пръчици и заплувахме с тях. Любопитни сардини идваха да играят с нас и подскачаха около светещите ни тела. Рисувахме красиви картини в тъмната вода със светещите цветове.
Тези мигове остават завинаги в спомените ни, беше прекрасно.
И отново на път, с издути платна. Доплавахме до пристанището на Лименас.
Андро ни беше подготвил изненада. Изкачихме се до античен амфитеатър, датиран от V в. пр. Хр. и древната Агора, откъдето наблюдавахме залеза.
На сутринта продължихме с „Одисеята“ си из Лименас. Групата ни имаше няколко задачи, чрез които да добием повече информация за мястото, културата, обичайте, храната.
Вечерта отплавахме към Кавала. Последна вечер, преди заминаването ни към София.
Всеки мечтаеше за топла вода, шампоан, преса за коса и легло, което не се люлее, но и на всички ни беше мъчно, че времето преживяно заедно привършва.
Вечерта в Кавала си организирахме гала, прощална вечеря с миди и скариди саганаки, сърмички, пържени тиквички, дзадзики. После до късни доби се разхождахме из пристанището. Качихме се на виенско колело, ядохме сладолед, рисувахме си татуировки с къна, правихме си плитки, споделяхме преживяванията си.
Всеки получи фланелката си – Тренелариум, която се преживяват, не се подарява, разменихме контакти с обещания за срещи, направихме план за догодина за плаването ни, казахме си чао с уютната ни лодка, прегърнахме и благодарихме на Марто и да, вече пътуваме, за да разкажем.
И да знаете от мен, няма нищо по-прекрасно, от осем дни със щастливо мрънкащи пубертети. Трябват им вкусна храна, лунапаркове, приятели, готови на всичко, изумрудени заливи и нестихващи приключения.
Благодаря и вече ми липсвате! 😊
Повече снимки от това приключение, можете да видите тук!
върни се обратно