Забавих се с информацията и снимките за второто ни сърф и кайт приключение на остров Лимнос.

Но не си мислете, че то остава някак в покрайнините на нашите летни приключения, напротив заема първо място по преживяване.

Защото…

В годините свикнахме всичко да се получава лесно.

Участниците винаги имат позитивно отношение към програмата, на която са се записали, знаят защо са на нея и какво ще се случва.

Вторият ни ни сърф и кайт лагер събра пет добре познати муцуни и пет чисто нови, такива.

Веднага се обособиха две групички, които се гледаха надменно и леко кръвожадно още на ферибота.

Ясно, ще напънем с Тренера и Марто, тренерските си умения, за да стиковаме всички и да си преживеем дните в хармония и щастие.

Любезното отношение, което демонстрираха всички, изправи леко косъмчетата на врата ми, сигурен знак, че не след дълго можем да очакваме поведенческа буря.

И така, слизаме от ферибота, попътуваме до Саравари, разказваме си интересни истории за острова и се запътваме към ресторанта на Хари, който ни очаква с вече приготвена вкусна храна – гръцка мусака.

Който е посещавал ресторанта на Хари, знае колко е вкусно там и какви грамадни порции се предлагат.

Да, но не би.

• Каква е тази мусака?!
• Защо в нея няма картофи?
• Патладжааааан, уфффф гадост.

Леко стискам устни и предлагам занапред, да си избираме два вида ястия от менюто, така че Хари да ни ги приготвя предварително, за да не чакаме. През август островът е претъпкан и заведенията се пукат по шевовете, чакането за храна може да стигне и 2 часа понякога.

Събираме се в кръгче, изговаряме проблема с избора на ястия и количествата и се запътваме към къмпинга, за да си организираме палатковия лагер.

Стан, управителя на къмпинг Саравари, ни бе освободил под навеса няколко свободни места, за да сме през деня на сянка. Къмпингът се намира на плажа, буквално. 😊

След шока, че банята е външна и няма постоянно топла вода, както и свещен порцелан, се заемаме с палатките.

Оказа се, че опъването на палатки не е познато действие, още по-малко децата са запознати с частите и големината на палатките си.

Нищо де, след два часа упорита битка, успявамя да опънем всички палатки (една от тях обявихме за българско посолство, поради размера й)  и да положим морни тела в тях.

Разбира се, добре изгладените дрехи, са щателно натъпкани в куфарите, където завинаги ще се сдобият с тежко смачкване, но нали сме на остров, на палатки, на плажа, на сърф… 😊

Сутрин е, слънцето жизнерадостно напича, морето е игриво, вълни подскачат, вятър духа, всяко сърфистко сърце ще достигне невиждани резултати в ритъма си от препускане и нетърпение.

Героите излизат от палатките все едно досега са обяздвали стадо мустанги. Смачкани, рошави, намусени, с телефон в ръка.

• Добро утро хора. Огледайте се на какво райско място се намираме.
• Мъхъъъм, много е якоооо ☹
• Измийте се и да отидем до селото за закуска, какво ще кажете?
• Мъхъм, добреееее ☹

Лениво всеки се отправя към палатката си, където започва адско ровене и вадене на козметика, като за фестивал на Лореал. След около час и половина, необходимите дрехи са извадени и облечени, като са подбрани цветово и съобразени с веселото, лятно настроение, зъбите са измити и всички аромати са положени на съответните места.

Сред облак от благоухания, за радост на всички ципокрили, се насочваме към пекарната в селото.

Настроението леко се повиша, но не и комуникацията.

Следва се строго официален тон и се отговаря кратко и любезно.

• Хареса ли ви закуската?
• Да, много благодаря!
• Готови ли сте да се приберем и да започнем уроците по сърф и кайт?
• Да, чудесно би било.

Хъм, запознахме се снощи и си направихме кръгче, тук-таме успяхме да разберем нагласи и очаквания, но всичко се случва мъчително бавно, без ентусиазъм. Да видим, може и като влезем във водата, настроението да се подобри и децата ще се разчупят.

Връщаме се и започва едночасово обличане на бански. Вече е почти 11.00ч. Но нищо де, важно е да не припираме от първия ден, да дадем възможност на участниците да се отпуснат, да свикнат с обстановката…

Стан идва, всички се събираме и урока започва.

Теорията е поднесена леко и приятно. Всеки се качва на сърфа и Стан и Марто напасват стойка, дават указания. Когато всички кимват, че са готови за екшън, влизаме със сърфовете във водата.

Кайтистите са в своя вселена и там нещата се получават великолепно.

Вятърът е силен и е доста интересно да се задържиш на дъската, да си управляваш платното, да се бориш с течението, което те отнася.

След 20 минути всички са изморени и са навън.

С Тренера носим обяд, който каквото си е поръчал от предната вечер, хапваме и предлагам да влезем отново във водата, след лека почивка от обяда.

• Ама сега ли? Имам над 20 съобщения. Трябва да отговоря.
• Хайде сега да използваме доброто време за каране, после ще имате свободно време за телефони.
• Ееее, ама аз вече се изморих, не ми се влиза вече.
• Какво смяташ да правиш тогава, защото сега ни е времето за каране и уроци?
• Еееее, не е важно, сигурно ще вляза по някое време.

Вече съм бясна, искам да скоча и да натиря всички в морето, където съм сигурна, че ще им е супер, но решавам да не превръщам лагера в казарма и да дам възможност участниците да оценят свободата, с която разполагат и да вземат максимума от това приключение.

Все пак не се удържам и правя „Кръгче“, това е моментът, в който разрешаваме всички видове случки, решения и неудобства.

• Какво ви се ще да правите днес?
• Нищо, тук на сянка ни е добре.
• Вие нали знаете, че сте се записали на сърф и кайт лагер?
• Да!
• Какво очаквате да се случи, ако не желаете да влизате в морето, как си представяте да научите нови неща, да започнете да се справяте по-лесно със сърфа?
• Ама то сега много духа и е много изморително.
• Да, то карането на сърф е изморително, особено в началото. Като напреднете и усвоите техниката на каране, ще ви е по-лесно. Хайде да влезем за още една сесия и да видим дали ще се получи по-добре.
• Офффф, добрееееее.

Групичките продължават да са две. Всеки пази ревностно територията си. Никакво смесване с врага. 😊

Говорим си със Стан и с Марто и се чудим, какво се случва, защо толкова трудно върви всичко.

Решаваме да изместим тотално предварителните уговорки и да не спазваме конкретни часове за уроци.  Да влизаме и излизаме, както дойде, или когато вдъхновението настъпи. 😊

Все пак децата влизат отново. Аз седя във водата и не давам никой да излезе. Надъхвам ги, помагам им, окуражавам ги. Стан и Марто дават всичко от себе си, за да започне по-лесно да им се получава.

Полека, усмивките стават по-широки, тегелите по-дълги, поворотите по-бързи, стойката по-уверена.

Аз ще се измъча, но и тях ще измъча, за да се изкефят на това което им се случва.

Вечеряме и отново сме на кръгче.

Този път всеки е почти доволен от гръцката салата, кюфтенцата, сладоледа.

• На мен днес ми беше трудно със сърфа, защото много силно духаше, но успях да се върна там откъдето тръгнах.
• Да, вече не ме е толкова страх, успявам да направя един дълъг тегел, без да падна….

Дните започват да текат по-усмихнато. Все по-често си говорим заедно и се смеем заедно. Шегите стават добросърдечни. Марто ни завее до призрачния град. Рисуваме различни сценарии за мястото и защо е изоставено. Залязващите лъчи на слънцето потапят всичко наоколо в меки тонове. Всяка вечер си имаме план за разходка и посещаване на ново място на острова по залез.

В следващите дни, вятъра понамали силата си. Това ни даде възможност да опитаме нови неща.

Какво е това уинг сърф, да погребем със съпове, да отидем на гости на залива Керос, да отскочим до чудните скали в залива Фанараки и да скачаме от тях.

Веки ден си имаме времето за сърф и кайт и беше чудесно да наблюдавам децата, как постепенно приемат и харесват островния живот, спокойствието и насладата от усещането за свобода.

Кръгчетата започват да стават все по-лични, смели и открити.

• Важно е всеки да усети свободата да взима решение за себе си, да споделя трудностите с останалите, да си помагаме и да се грижим един за друг- истински. Истински се интересувам какво мислите, какво преживявате, какво искате. Нека си говорим откровено и да видим какво ще стане. Съгласни ли сте?

Всички се съгласяваме да пробваме новата тактика и да оставим любезната и дипломатична комуникация, за сметка на истинските чувства.

Да, нещата се промениха.

Групичките се сляха в една, появиха се нови приятелства, смеехме се заедно на липсата на топла вода за миене на коса и споделяхме козметика, но вече без да се гледаме отвисоко.

 

• Разбрах, че не е необходимо Стан постоянно да е до мен, когато съм със сърфа във водата, защото така успявам да помисля какво да правя и да взема решение. Страхотно е да управляваш себе си самостоятелно.
• Чувствам се по-уверен и не ме е страх да отида на по-дълбокото.
• Усещам се свободен и това ми харесва.
• Благодаря, че ни показвате и друг вид живот! Хубаво е да си безгрижен.

Усмихвам се!

Метода, който използваме във всичките си програми „учене чрез преживяване“, винаги дава резултат и носи истинско удоволствие, тогава, когато прозреш силата и смисъла му.

Болезнен е, необикновен е, но е чудесен.

Ходехме боси, къпахме се през нощта в морето, ядохме в скъп рибен ресторант, ядохме и гироси на пристанището в Мирина, гледахме сърни и крепости, скачахме от скали, спускахме се с бордове в пустинята на острова, гледахме залези и изгреви, и се подкрепяхме, когато ни беше трудно.

Станахме приятели, въпреки че бяхме много различни- Ема, Ени, Дария, Марина, Далия, Мани, Крум, Део, Васко, Коси, Сава, Марто, Тренера, Стан и аз.

Това е Тренелариум – винаги ново и различно предизвикателство и постоянно учене, за нас и живота, за приключенията, границите на възможностите и възприятията ни, и приятелството.

Можете да видите повече снимки от приключението ни тук!

върни се обратно