( разказано от Ида, Криси и Котвата )

Магията на източните Родопи ни погълна още с пристигането в Слънчевата ферма. Бърза разбрахме защо се казва така. Парещото слънце, сухата трева и синьото небе ни пренесоха в един друг свят, в който никога не бяхме попадали. Един свят на полуизоставени села със зелени или черни къщи, в зависимост какви скали има наоколо, чисто нови асфалтови пътища, водещи до някои от тях, а достъпът до други е само по най-дългия въжен мост или по вода, когато я има… Един свят на лешояди, орли, крави, ходещи необезпокоявани по пътя, магарета, криещи се в сянката на спирките на междуградския транспорт. Един свят, в който не винаги, това че знаем български, английски, немски, френски, ни е достатъчно, за да попитаме колко струва сладоледа. Защото човекът в магазина разбира само турски. В този свят можеш да ядеш смокини до пръсване, да пиеш вода от кладенец и да пазиш тишина, когато около теб кръжат лешояди. В този свят, докато гребеш с лодка в язовира, над главата ти прелита огромно ято корморани и звукът от крила им спира дъха. А докато обядваш, сърничка може да дойде да провери дали няма и нещо за нея. В този магичен свят можеш да си откриеш злато в пясъците на реките, халцедони и ахати в мъховете на гората, а трошейки скалите с чук, от тях да се показват аметисти. Това е светът на базалтовите призми и лавовите потоци. Свят, в който искаш да счупиш всяка скала, защото вътре може да откриеш нещо. Нощите в този свят са огласявани от птици, чакали и щурци, а звездите са толкова ярки, че не ти трябва друга светлина. Един магичен свят, в който времето едновременно е спряло и тече много бързо. И от който никак не ни се тръгваше.

върни се обратно