С известно закъснение пиша статията за този курс, защото истински исках да отмине емоцията и да разкажа обективно, нашите приключения!
Нова програма, на ново място, както за нас, водещите тренери, така и за участниците.
Избрахме си началото на септември, за да избегнем огромните жеги, насекоми и тълпи туристи. Избрахме си планината Странджа, за да опознаем малко поне това загадъчно място. Избрахме си и къмпинг Силистар, като добра отправна точка, към повечето места, на които искахме да попаднем. 🙂
За всички които не са стъпвали в къмпинг Силистар: 🙂
Това място е джунгла, в “истинския” смисъл на думата. Гъста дъбова и букова растителност, обрасла с бръшлян, треви изпомачкани от…по-нататък ще разкажа, лияни, висящи от поизсъхнали клони, вечно зелени, пълзящи растения – истинска приказка. Мeстата за палатки са изчистени и добре обособени. Човек може да си запали огън, за да се спаси привечер от рояците мухи и комари. Топла вода има всяка вечер от 17.00ч. до 20.00ч., а пък ток има от 20.00ч. нататък, колкото да си заредиш телефона. С няколко думи, възхитително и приключенско място! 🙂
Настанихме се по обяд, направихме си лагер, кухня, опънахме си хамаци. Написахме си правилата за по-дълго пребиваване на открито, за изхвърлянето на боклука, за миенето на посудата, за закопчаването на палатките, грижата за личните вещи, огъня и без повече минутка мотаене, се отправихме към един от най-красивите заливи – този на Силистар. Тук няма какво толкова да обяснявам. Море, деца, пълен кеф… 🙂
Първа вечер:
Настана вечер, огъня запращя, луната изгря, храната бе изядена, приказките поутихнаха. Всички, напъхани в спалните чували, притваряха блажено очи. И точно в този миг, тишината бе разкъсана от силен кикот, вой и нещо, като лаене. Челниците светнаха, телефоните зазвъняха и о, каква изненада, това се оказа нощната песен на чакалите, които обитават тови невероятен район. Ама в тъмнината и в палатката, всичко ти се струва далеч по-ужасно, отколкото е! 🙂 Поуспокоихме се и отвреме на време се сепвахме от звуците на някоя и друга сова, но като цяло успяхме да се наспим. 🙂 На сутринта споделихме всички преживявания, хапнахме и се подготвихме да потънем из мистериозните гори на Странджа и по-точно на най-стария резерват в България „Силкосия“.
Денят бе слънчев и ясен, духаше вятър, температурата бе около 24 градуса. Отправихме се първо към с. Кости и по-точно, искахме да открием „Райков вир“. Хората от селото ни упътиха, поразпитаха, зарадваха ни се, че идваме „чак от България“, както каза една стара баба.
Първи допир до гората. Нямаше мухи, които да ни изядат, както ни бяха наплашили всички. Имаше следи от всякакви животинки, стари дървета, растения, които за първи път срещам. Повървяхме и не след дълго открихме мястото. Малка рекичка, с варовикови натичания и мъх, невероятни форми и вир. Студен, дълбок, прекрасен! Седнахме край него да споделим, че е много странно, дето има такива места в близост до морето. Хапнахме, погледахме още малко, решихме, че това е най-прекрасното място, което сме виждали и поехме наобратно. Седнахме на мегдана на селото да хапнем сладолед и да дадем възможност на хората да ни заговорят, пък те искаха и не чакахме дълго. 🙂
От там се отправихме към с. Българи, с идеята да извървим „Пътя на Нестинарите“ и да научим повече неща за тази древна традиция. Дълго и широко е всичко за разказване затова, който иска да върви и научи. J Беше изключително интересно за децата, както обичаите, така и цялата местност.
Резервата „Силкосия“, произведен, като такъв през 1939г. Невероятна смесица от пра-стари дъбове и букове и ниска вечнозелена растителност. Видяхме Благун, Горун, Колхидски джел, Зеленика и още много незнайни за мен растения. Този тип растителност е покривала земята на Европа преди 2 000 000 години, по времето на „терциера“. Сега може да се види само в Странджа. Чувствахме се, все едно ползваме машина на времето.
Този ден приключи и започнахме да правим план за следващия. Решихме, че ще отидем да плаваме с катамаран в морето. Имаше добра прогноза за вятър, така че го одобрихме всички. Тази нощ чухме чакалите, но вече бяхме подготвени и само са усмихнахме от факта, че имаме тази уникална възможност, да сме част от това диво място. 🙂
Тервел, капитана на „Вятър и Вода“ ни посрещна в Синеморец, на плажа, на устието на Велека и след известен инструктаж и разделяне на групи, първите се озоваха в открити води. Едва ли можехме да си поръчаме по-подходящо време. Леки вълни, силен вятър и опитен капитан!
Установихме, колко по-различно е плаването с катамаран, отколкото с добре познатия ни „Ял-6“ :).
Вечерта се оказа, че Синеморец има празник на селото и ще има и нестинарски танци. Децата реагираха мигновенно: „ Деси моооооляяяя тееее, да отидем“. Ами отидохме и видяхме на живо тайнстово, за което вчерашния ден бяхме слушали и чели. На връщане се разминахме с много бързащ за някъде язовец. 🙂
На следващия ден решихме да плаваме с каяци по р. Велека. Ще навлезем в джунглата. 🙂
Отново наехме необходимата екипоровка от нашите приятели от „Вятър и Вода“. Обяснихме си как се гребе и какво се прави с каяка, разделихме се по двойки и без повече мотаене, скочихме в лодките. А плаването по Велека е най-невероятното преживяване, лично за мен. Водата и пълна риби и всякаквоцветни жаби. Между тръстиките и бамбука се крият шипоопашати костенурки. Водни лилии се излежават на слънце. Змии с бавно и лениво се плъзгат по реката. Чапли и корморани ни наблюдават и показват своите гмуркачески и риболовни умения, току пред носовете на лодките ни. Птици крякат и летят от всякъде. Имаше и чисто сини птици, с червени крила и лилава гушка – Синявица. Гребахме до мястото, където реката се стеснява и джунглата превзема бреговете. Обърнахме назад с лека мъка, че ако продължим по реката, ще замръкнем в нея и се отправихме към морето. Остана ни време и за плаж и дълго споделяна за всичко видяно. 🙂 На връщане току до палатките ни видяхме майка дива свиня с малките си. Само се разхождаха. Погледахме се, ние от колата пък те от поляната и всеки си хвана пътя.
На следващия ден решихме, че ще си направим малко въжени предизвикателства. Тренера закачи хватките на едно дърво, пусна осигурителните въжета и настана едно катерене…:) Доста интересно, и забавно, и изморително занимание е това, катеренето по дърво. Втората половина от деня, решихме, че ще търсим красиви заливи между Синеморец и Силистар. Открихме, малки плажчета със скални фиорди, които се впиват в морето и предоставят възможност за скокове в дълбока и кристално чиста вода, пълна със стада разноцветни риби, рапани, миди и шарени водорасли. Ще запазя местата в тайна, защото са наистина спиращи дъха и предпочитам да останат такива. 🙂
Отидохме и до Резово, и застанахме на „ най-югоизточната точка на континентална Европа“. Видяхме границата с Турция и след внимателна разходка открихме поредното прекрасно място за плажуване. Скални площадки, навлизащи в морето и откриващи смайващи гледки.
Предпоследния ден взехме решение, че ще обиколим района на Маслен нос. Отидохме да се насладим на великолепието на тракийското светилище „Беглик Таш“, минахме през скалните му врати и лабиринт. Поговорихме за 2000 години, в които това място не е спирало да бъде обредно. Поговорихме за пиратите, траките, османците, римляните… Винаги тези места предизвикват интереса на децата към миналото и когато има и кой да им разкаже, всички слушат с широко отворени усти. След тази разходка решихме да отидем на плаж до Маслен нос, но не пеша, поради наличието на доста стършели в района, а с колата. Доста интересно приключение си спретнахме. За пореден път виждам невероятните off road способности на нашият „Мирчо Кирчев“- така всички наричаме синия ни миниван. 🙂
Пътят минава през свежа дъбова гора, в която тичат сърни и елени. От време, на време заобикаляме някой рибарски залив, тъй скатан, че се чудиш дали не си си го измислил. Контраста между дъбовата гора и морските заливи е направо вълшебен.
Сигнахме до този плаж, най-накрая. Малък залив, каменнен кей, малко ресторантче, закотвени, скъпи яхти, много луксозни хора, натрошени миди, вместо пясък. Можеше да е прекрасно място.
Имахме идея да се разходим по поречието на р. Ропотамо, но стана късно и затова се отправихме към плажа на Аркутино, където поплувахме на воля.
Последния ден, след трескаво приготвне на багажа, отидохме да нашият си плаж – Силистар и определено на никой не му се тръгваше оттам. Обещахме си, че това е началото на тези морски приключения.
Огромни благодарности на всички замесени в това приключение: Румен, Виктор, Кони, Маргото, Мартина, Марина и Тони, които със отворени обятия приемаха всяка идея. На Тренера за прекрасната храна, помощта и всичко, на Тервел за възможността децата да усетят страста от плаването!
До скоро! 🙂
върни се обратно