(споделено от Криси)

Какво да ви кажа за нашия лагер… Дните се изнизаха твърде бързо, наистина не разбрахме кога свърши тази седмица, а времето минава бързо, когато ти е хубаво!

Изживяхме толкова приключения, че ако трябва да ви разкажем всички, ще трябва да бъдат събрани в пътеписи и отпечатани. Имаше от всичко: голямо колоездене и то във всичките му форми… каранебутане, пъшкане, малко кал…

сладко „влакоездене“!

Вие знаете ли за колко време се качват 15 колела в теснолинейката?! Е, ние знаем!

Игри, закачки, парещи скали, шумни реки, в които джапахме, над които летяхме и много се смяхме!

И там някъде ни се изпречи един връх… Вихрен! Висок, стръмен, впечатляващ!

„Предизвика ни със своята красота и въпреки мъничките ни крака, изкачихме тази планина!“

Имаше кози, слънце, пица… О, да, и пица имаше! И всяка трудност си заслужаваше, защото това, което видяхме и изпитахме горе, не може да бъде облечено в думи. Последния ден всички единодушно стигнахме до извода, че дните, в които ни е било най-трудно са били най-хубавите и тях винаги ще помним!

върни се обратно