Морешествие 2019 г.

река Младежка

Странджа ли? О, да!

И ето ни отново тук, в къмпинг Силистар, където ни посрещнаха реновирани бани, повече време с ток, повече хора, но пък изключително спазващи реда и спокойствието на мястото. Много добре!

Настанихме се с обичайната си какофония, подредихме палатките, просторите, посудата, отредихме специално, непристъпно за простосмъртните, място за ПЕЧКАТА и нейният единствен ползвател- Тренера! 🙂

Естествено изтърчахме до морето и веднага опитахме водата на температура, вкус, дълбочина, вълнение и т.н.20190902_180329

Вечерта запалихме огън и седнахме да мислим, къде и какво да правим следващите дни, защото повечето участници идват всяка година. Добре, че Странджа е “най” и каквото и да измисли човек, няма да сбърка.

Значи, каяци – о, да задължително!

Среща с Иван Камбуров – още по-задължително. Този човек е истинска енциклопедия на два крака, що се отнася до Странджа и всичко в нея! (а и не само)

Добре, тази година ще отидем до с. Младежко, където…

До с. Кондолово, по пътя на Зелениката, а и всички искат да откриваме малки, закътани, от фиорди, заливчета, в които има толкова интересни неща.

Решено!

Село Младежко или по-преди наричано Карамлък (Тъмната река) се намира недалеч от Малко Търново.

Нашата цел бяха пътеката по течението на река Младежка, Пещерите, древните крепости и всичко, което още никои не е видял или открил. Веднага се потопхме в магически сенчестата гора по реката, леко завихме и започна стръмно изкачване до Малкото кале. Оооо, разкри се се страхотна гледка. Навсякъде ни ограждаха вече леко прошарени дървета, хълм след хълм, като море от гори. Не се заседяхме много, защото два огромни камъка спряха погледа ни и се отправихме към тях. Огромни, подпрени един на друг, образуващи проход в основата си. Естествено минахме всички, опулени и мълчаливи. Всеки си намисляше желание, стискаше палци за нещо си. Защо подобни места веднага извикват у човек подобни мисли?20190903_120940

След още няколко пътеки, нагоре и надолу се озовахме сред руините на Голямото Кале.  Впечатлихме се от огромните крепостни стени, които се губеха из габъри, дъбове и шума. Съвсем леко си личаха местата, където е имало помещения, някога, много отдавна. В старите дървета наоколо, бръмбарът отшелник си бе направил свои крепости, огромни и незастрашавани от нищо друго, освен времето….

Заслизахме по тясна и криволичеща пътека и не след дълго бяхме до коритото на реката. Мястото просто извикваше в съзнанието ни картини от странни събития тук. Всичко бе толкова тихо, свежо, недокоснато. Усещаш прилив на енергия само от факта, че си тук. Неописуемо е и чувството и гледките. Кристални малки вирове с ледена вода, въпреки, че температурата бе 30 градуса на сянка, обли камъни покрити с мек мъх, пра-стари дървета наклонили клоните си към водата.

Продължихме нататък и стигнахме до извора на реката и Пещерите. Нахлузихме каски и челници и потънахме в тъмнината на една от пещерите. Видяхме подземно езеро, огромна колония от прилепи, които продължиха да дремят необезпокоявани от червената ни приглушена светлина от челниците, фосфоресциращ мъх, бели сталактити.

Определено бяхме попаднали в приказка. Това място бе, като от друг свят.

„Природата определоно може да се гордее със себе си, от нещата които може да направи“- това каза Адо, зяпнал с отворена уста. Напълно го подкрепям!

Следващия ден го изживяхме, плавайки с каяци по р. Велека.  Корморани, водни лилии, дебели дънери, сякаш на 1000 години ни заобикаляха. Стигнахме по-далеч от предните години.20190904_105733

Следващия ден отидохме на среща с Иван, който ни бе подготвил влизане в най-стария резерват в България – Силкосия и опознавателна разходка по пътеката на зелениката, както и среща с местни жители на село Кондолово.  Разбрахме какво означава естествена гора и изкуствено залесена. Видяхме с очите си обезобразени гори от човека. Научихме, че гъбите които виждаме, на са това, което виждаме. Иван ни разказа за размножаването им, за огромните площи под земята, завладени от техните спори. Видяхме бръшлян, чиито стъбла бяха като най-дебелите корабни въжета. След това поехме по пътеката между зелениките. И друг път съм писала за това. Но сега моля!

Моля, не сечете в близост до зелениката, защото без сянката на дърветата тя умира. Ще е ужасно жалко хората да не виждат нейната нежна красота. Това е пътуване във времето и Странджа може да го предложи на човеците все още!20190905_121407

С навлизане все по-дълбоко из дебрите на гората всички усетихме леко замайване. Доспа ни се, станахме разсеяни и лениви. Иван само ни наблюдаваше и се усмихваше.

Видяхме ядливи кестени в гора от Благуни и Горуни. Ето ни вече близо до свещенното манастирче и още малко и сме на изходна позиция. Иван ни показа малко зелено растение, наречено Дафне, което се оказа виновно за нашата ленивост. Действа опияняващо, когато се стъркат листата му. Пък ние погазихме из него, без дори да го забележим.

После разгледахме строежа на историческите къщи на Кондолово. От цели, огромни греди, почернели от времето и почти превърнали се в железни. В довра им растяха смокини и можете да си представите преяждането с тези изключително вкусни и сочни, току-що обрани плодове. 🙂

Отидохме на гости на бай Киро и съпругата му, които ни разказаха, че в тяхното село е сниман култовия български филм, „Господин за един ден“. Почерпиха ни с малини, сушени чери доматчета, сушени дренки. Ядохме истински манов мед.

Дойде време и за разходката по крайбрежието от Синеморец до Силистар. Въпреки бурното море, открихме невероятно заливче съвсем подходящо за изследване и скачане. Вулканични скали, шарени водорасли, малки рибки, скаридки, медузи, морски таралежи, даже една съвсем заблудена змия. Страхотни находки и всичко това съчетано с великански скокове от врязани в морето фиорди. Учим и играем. Това е! 🙂20190907_135906

Пак ще дойдем, за да открием още толкова много непосетени места, за да научим още толкова много за заобикалящия ни свят. Ще дойдем пак защото е невероятно!

Благодаря! 🙂

Posted in детски програми Tagged with: , , , , ,

Приключение из Източни Родопи

Източни Родопи

От няколко години съм написала една програма за този район и все не намирам седмица, в която да я предложа. Ето, че тази година й дойде времето!

Когато някой ми каже Източни Родопи, доскоро аз поклащах глава и казвах: “Да, много е красиво там. Има язовири, гори, близо е до Кърджали, в с. Маджарово развъждат лешояди.” И горе-долу това беше цялото ми впечатление.

Значи, тръгвате от София и след 250 км се озовавате в друг свят и то без да излизате от границите на България. Пътищата стават тесни и лъкатушещи, селцата придобиват причудливи имена, църквите се сменят с минарета, хората се спират, за да наблюдават кавалкадата от бус, ремарке и колела, жените са със забрадки, говорът е развален български.яз. Студен кладенец

Стигаме до с. Гняздово. В къщата на отдавнашен приятел се настаняваме. Повечето от нас в двора му, на палатки, но имаме на разположение и цялата къща, ако времето се развали. Гледката е удивителна. Точно пред терасата се е изпъчил язовир Студен кладенец. Ахкаме  и охкаме, кой от гледката, кой от багажа :), по-бързите от първата схватка с опъването на палатките. След оспорвана битка, Ида и Владето успяват да помогнат на всички с построяването на бъдещите домове, а аз и Тренера режем краставици за таратор до замайване. Обедната жега отстъпва място на следобедната горещина. Така е тук. Топло е!

Събираме се и се запознаваме, правим си правила, подреждаме се, без да си говорим с думи, рисуваме заедно, разплитаме се и споделяме, кои сме всъщност. Тренера се провиква, че мусаката е готова. Ех тази мусака, никой не остава равнодушен към нея. 🙂

Вечеряме и правим план за следващите дни.

През нощта понякога спим, не всички и не за дълго. Така е, когато си за първи път на палатка. Шумовете са по-силни, усещаш вятъра даже, като тайфун. На Неда й е лошо, хванала е вирус и повръща, пък Дани вече се е наспал и иска да си говорим. В 04.00ч. сутринта. 🙂Студен кладенец

Сутринта оставяме Тренера в къщата да лекува Неда, а останалите се отправяме към първото ни предизвикателство. Плаване с каяци. Васил Флоров вече ги е подготвил и ни чака с нетърпение, за да ни покаже района. Минаваме инструктаж, обличаме спасителните жилетки, разделяме се по двойки и завлачваме каяци до водата.  Пред нас е първата ни цел „Острова на Муфлоните“. Изумително бързо се стиковат двойките в каяците и напредваме доста добре. Васил разказва:

“Това е острова на Муфлоните… Това са корморани… а, вижте лешояди, не съм ги виждал да летят толкова ниско до хора… Кошута, тя е женската на елена…”

Заобикаляме острова и стигаме до закътан залив. Над него се вижда огромен дъб, единствената сянка, и параклис. Акостираме тук и тръгваме към параклиса за почивка и обяд. Минали са два часа неусетно. Васил разказва:

“Тук е било с. Дарец. Единственото бългаско село в района. Когато е направен язовира, то е обезселено и наводнено. Останал е параклиса само. Сега е възстановен и се поддържа.”

Качваме се горе и се открива невероятна гледка към гр. Кърджали в дъното на язовира, към близката скала „Юмрук кая“, на върха на която се мъдрят останките на древна крепост, животновъдното стопанство, река Перперек и още, и още…

Обядваме, люлеем се на люлката в клоните на вековен дъб и се наслаждаваме на полета на безброй корморани, тръгнали и те на обяд.

Отново потегляме с каяците. Гребем, говорим си, виждаме чапли сиви и бели над нас и по клоните на дърветата, по бреговете е пълно с кошути. Не след дълго спираме на брега на острова и плуваме. Водата е хладна и изключително приятна.

Вече в къщи заварваме Неда освежена и оздравяла. Правим планове за следващия ден и доста изморени от впечатления и гребане заспиваме бързо.

Слънцето посребрява водата на язовира, закусваме, набързо правим сандвичи и сред смешки се отправяме отново към брега. Днес ще посетим залива на река Перперек, ще плаваме по Средна Арда, в далечината ще съзрем крепостта Моняк, въжения мост на с. Лисиците, и селото, което е останало във владение на тарпаните; ще видим скалната арка, кулите и скалните ниши оставени от траките и очакващи тайната им да бъде разкрита.

Направихме го, плавахме цели 14 км, половината от които срещу вятъра. А той бе доста силен, 8м/с. Видяхме всички тези чудеса, които е изключително трудно да бъдат описани, защото освен с очите, ги виждаш и с душата.

Следващата сутрин не ни свърташе на едно място, защото денят бе посветен на наблюдението на лешояди, търсене на полускъпоценни камъни, разкази за вкаменелости, зеолит…

Наш водач бе Марин Куртев, който е посветил живота си, за възраждането на дивата флора и фауна в този район.Лешояди

Та, наблюдавахме белоглави лешояди, египетски лешояд, който бе довел и малкото си, морски орел, черна кания. Междувременно ни посетиха и стадо диви, родопски говеда. Изключителни птици, много въпроси задавахме и много отговори получихме, дано да сме запомнили поне мъничко от всичката информация, която Марин щедро ни раздаваше. После се отправихме на лов за камъни. Открихме за нула време ясписи, ахати, аметисти, зеолити, опали, планински кристали. Взехме си за спомен по един. Беше невероятно да сме на място, където са изливали своята гореща лава, пет вулкана!

Продължихме в търсене на фосили. Представете си поле, изцяло от зеолит (фосилизирана вулканична трева), та в нея открихме огромни фосилизирани стриди, раци, морски таралежи, корали. Жегата обаче каза своята тежка дума и ни принуди в ранния следобед да се оттеглим от по-нататъшни ръчкания и да се отправим към нашия си двор. Разделихме се с благодарности с Марин и обещание да помним, пазим и предаваме нататък. Минахме през редица изоставени или почти изоставени села, чиито къщи са изградени изцяло от зеолит. Спряхме до истински кладенец и си извадихме и наляхме студена вода. Купихме си мед и дини. По пътя обаче съзряхме табела: “Абразивни кладенци”.  Ида е геолог и… веднага спряхме. Попаднахме на приказен  „Дяволски“ каньон, който геолозите наричат – призматично напукан латитов поток. 🙂 Ние седяхме зяпнали, защото почти всички виждахме за първи път скали-призми!

Ето че, дойде реда на карането на колело.

Разделихме се на две групи и поехме по пътя си. Едните към вр. Дора, при Османския залив, пък другите към села с причудливи имена. Малките стигнали до вр. Дора, спукали гума, открили вкаменени морски таралежи, бутали колелата, мрънкали, плакали и към 16.00ч. се събрахме в едно от селата за сладолед и споделяне на болежките. Големите пък извъртяха, избутаха, изспускаха, измърмориха и изпогубиха цели 35 км! Въпреки жегата, стръмните качвания, техничните спускания, пресъхналите чешми, карането беше невероятно.С колела в Родопи

На следващия ден избрахме по-лесен маршрут, за да караме всички заедно. Гледки, смях, спускания и 25 км изминати.

Последния ден не е за разказване. Всички оправяхме багажа леко унили, че си тръгваме. Хем вече ни липсваха близките, хем не е лесно да напуснеш това място, където хората не говорят почти български език, странни песни огласят хълмовете, съседите ти носят пресни яйца и истинско мляко за закуска и приключенията дебнат отвсякъде.

Благодаря на Васил Флоров и Марин Куртев за увлекателните разкази и безценното знание, На Тренера за вкусната храна и подкрепата, на Ида и Владето за приключенията и грижата, на всичките деца за невероятно забавните разкази, песни и смешки!

Поздрави!

Posted in детски програми Tagged with: , , , , , ,

Родопско велопътешествие – лагерна история

Веопътешествие 2019

Всеки един човек има вътрешна съвест, едно духче, което му помага да взима добрите и лошите решения, едно гласче, което го напътства. Такова духче съм и аз, аз съм гласчето в главата на едно момиче, което скоро беше на лагер в Родопите. А сега ще ви разкажа, как беше там и какво преживя тя…

„Леле, май не познаваше никого! Въпреки че, я чакай,  ето тези четири деца изглеждаха познати, но дали и те я помнеха?! Не изглеждаше, като че да я помнят.

Пътуването към мястото за  лагера започна. Тя се  заслуша в разказите и историите на другите деца от миналата година. Може би, наистина ще е забавно…

Когато пристигнаха в лагера, си избраха място за палатките и започнаха  да ги разпъват. Обаче тя никога не беше разпъвала сама палатка! Дали сега щеше да се справи, без да моли никого за помощ?

Започна! Извади колчетата, рейките и платнището. Всичко започна добре, рейките бяха сглобени и тя започна да ги слага в тунелчетата им, след това започна да изправя палатката но… Опааааа. Рейката се беше разглобила!  Всичко наново трябваше да прави! Накрая успя да си опъне палатката, да забие колчета, да си набута тежкия 100 кила куфар в палатката и да си оправи шалтето и спалния чувал.

НАКРАЯ БЕШЕ ДОВОЛНА !!! Защото Успя да се справи. След малко,  извикаха всички на кръгче. Ооо, не-е-е-е ! Ще трябва да говорим пред останалите! Идва и нейният ред и всичко, което е намислила да каже,  мигновено се изтрива от ума ѝ! За щастие успя да се сети какво да каже. Всички я гледат, а за да не ги гледа и тя, поглежда към Деси. Усеща погледите на останалите върху себе си! Ужасно е, има чувството, че след малко някой ще ѝ се засмее.

За щастие през това време Тренера беше приготвил вечерята и всички отидоха да си вземат купите и приборите. Всички се наредиха край огнището и  започнаха да ядат и да си разказват разни неща. По едно време Деси изпрати всички деца да се облекат. 🙂

Всички заслизаха надолу да си измият чиниите, след това си говориха още малко и стана време за лягане. А в палатката беше студено, но уютно. Тя влезе в спалния чувал и там й бе топло, обаче палатката й бе под наклон и само се изхлузваше надолу.Лагрен огън

Само неволи!

В крайна сметка тя заспа и ѝ беше добре, но сутринта пак ѝ стана студено. Стана, облече се набързо, взе си пастата и четката за зъби и отиде да се измие. Когато се върна всички бяха станали и пиеха чай. След закуската се подготвиха за велопрехода и пътешествието  ЗАПОЧНА!Велопътешествие

Постепенно се запозна с нови приятели, научи нови неща и изживя нови приключения. В края на седмицата изобщо не й се тръгваше, защото всички, които бяха там заедно бяха карали общо 104 км. с колелета, бяха воювали с водорасли и с шишарки, бяха карали канута и каяци в язовир Голям Беглик, бяха се спускали в необлагородена пещера и бяха търсили проходи в нея, бяха се катерили по въжена градина, в края на която с въжен тролей минаха над част от язовира и бяха скочили от приблизително 10 метра. БЕШЕ НЕВЕРОЯТНО!!!

БЛАГОРЯ ВИ НА ВСИЧКИ ЗА ТОВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕЖИВЯВЯНЕ!“Велопътешествие

Е, това е Ради, един участник в тазгодишното издание на „Родопско велопътешествие“!

Истински вдъхновяващо е да нaблюдавам, как порастват и как се променят.

Благодарна съм и безкрайно щастлива за тези прекрасни хора, с които ме среща приключението всяка година!

 

 

 

Posted in детски програми Tagged with: , , , , , ,

“Пиратска История” 2019 г.

Пиратска история

Имало едно приключение, много остаряло, много прашасало, много пиратско…

Всяка година група приключенци следват тайнствените знаци и всяка година приключението се изменя, усложнява и ни води на нови места. Тайни знаци и стари пиратски карти издават малки парченца от магията си. Неусетно, стъпка по стъка ставаме единен екипаж, готов да премине през невиждани предизвикателства. Закотвени лодки по обрасли в треволяци и потънали в мека тиня брегове, очакват тазгодишните екипажи. Платната са свалени, въжетата отпуснати, пиратската песен неизпята.

И ето ги, те пристигнаха с нечувана врява, метнаха окъсани денкове с багаж из пиратските си каюти, оглеждаха се с присвити очи, търсеха усмивка, надяваха се на съкровище, избухваха в смях и шепнеха в ушите тайни заговори, бъдещи и неосъществени.

Щяхме да пътуваме по следите на изчезналите пиратски медальони, които събрани на едно място отключваха невиждана сила.

Бе необходимо да стиковаме уменията на всеки един моряк. Затова се доверихме на страшилищата на океаните, капитаните на „Вятър и Вода“- Добри, Ненчо, Иво и Зимбата. Два „Ял“-а, една „Зефир“ и няколко „Оптимисти“ се отдадоха на бъдещия екипаж и се започна едно плаване, за чудо и приказ! Времето вилнееше наоколо, но мотивацията на екипажа беше много силна и лодките се справяха с учудваща лекота. Сивите облаци правеха сянка на изморените глави, а силният вятър разхлаждаше запотените лица. С много усилия и желание, лодките не след дълго пореха вълните, от тях се изливаха ентусиазиран смях и възторжени викове.

Плаването добре, но ето, че получихме указание да се качим на вр. Голяма Суткя. Няколко часа сън, подбор на необходимите оръжия (сандвичи и пръчки) и защитни шлемове (шапки и дъждобрани), ние се отправихме към този нечуван, непристъпен и изпълнен със зверове, връх. Едва тръгнали и се натъкнахме на следа от огромен такъв (мечка…), след още малко видяхме и прясно изпражнение. Наострихме уши и се концентрирахме да виждаме и чуваме всичко около нас, за да не попаднем в засада. Последва стръмно изкачване и ние мъкнейки цялото си снаражение издавахме приглушени стонове, обещаващи скорошен бунт. Следотърсачите ни: Йоана, Тренера,  Ина и Гомес въртяха очи и не пропускаха нито едно счупено клонче, нито една стъпкана тревица, нито една заблудена следа. Очаровани от невероятната природа и вкусните горски плодове, ние позабравихме неутешимата умора в краката си. И ето, започна да просветлява небето, между клоните на дърветата, скоро ще изкачим стръмното значи. Появи се първо знамето, а после купчината и мястото за сигнален огън. Бяхме на върха. Ето я следата, открихме я.

Какво? Къде да отидем? Под земята ли, но как? След дълго проучване открихме две жени, следотърсачи бяха, но под земята. Имаше пещерни перли, които, ако се съберат заедно бликва светлина и се появява следващата стъпка към медальоните.

Тръгнахме, какво да правим? Нахлузихме шлемове, бойни ботуши, намазахме лицата си със сажди и заслизахме в земните недра. Причудливи форми се виеха пред нас, блестяха фосфоресциращи мъхове, усещахме крилата на съществата, обитаващи таз бездна. Лутахме се из тунели, пълзяхме по корем, промушвахме се и се изправяхме в огромни зали, зашеметени от блестящите висулки (сталактити, сталакмити, сталактони) пръкнали се отвсякъде. Открихме перлите, седяхме три минути в пълна тъмнина, за да дадем възможност на перлите да сътворят чудото и те ни показаха следващата стъпка, а някъде далеч под краката ни, бълбукаше река…

Работата с компаси никак не е лека работа, но всеки себеуважаващ се моряк е необходимо да има това умение на своя страна. Затова се впуснахме в надбягване с компас и късчета информация, намирайки ги в пра-стари свитъци. Хем тичахме, хем се ориентирахме с компаси, хем оставяхме следи за следващите моряци, хем опъвахме и преминавахме през въжени мостове. Да, определено вече можем да се наречем екипаж. Действаме, като един!

Е, всичко необходимо вече е събрано. Остава да разменим перлите за картата, която ще ни отведе до заветните медальони. Отидохме на пазара, където знаехме, че има стар пират, който пази картата. Единствената ни улика бе златната обеца на лявото му ухо. Не биваше и да го стреснем, трябваше да действаме бързо и хитро. Направихме план и се разпръстнахме из пазара. Ето го, открихме го. Заговорихме го за лодки, върхове, пещери, лодки, перли. Да, имаме някакви си перли за размяна, дали той знае нещо за една стара, парцалива, никого ненужна карта? Не? Колко жалко, че тези перли ще останат за нас. “Как, кои перли?” “Ей тези!” Те светнаха почти толкова ярко, колкото очите на стария пират. Спогодихме се и след рецитиране на „Я надуй дядо кавала“, той се прости с картата, а ние с перлите си. Изтормозени и изтощени от шестдневно препускане се добрахме до разнебитените си легла и потънахме в моряшки сънища, изпъстрени със славни битки и чудовища, разбира се.

На сутринта поехме по следите, които карата оказваше: вила Боровинка, големия мравуняк, петопръстото дърво, седмия елемент, водопада, коритото на реката, под тристъблото дърво, под дебелия мъх, в дупката от ляво. Да, намерхме прокъсан парцал и задърпахме с всички сили. Разпра се, пъхнахме ръце по-навътре и напипахме остатъка. Задърпахме отново, но по-внимателно. Изтеглихме го цялото вързопче, което приглушено подрънкваше. Поставихме го в средата между нас. Леко разтворихме крайщата му и отвътре проблясна потъмнялото сребро на медальоните.

Разделихме ги, всеки избра символа, според своите силни качества и си обещахме да събираме медальоните заедно, защото когато сме заедно силата ни е огромна и можем да променяме света!

Благодаря за изключителното приключение на Йоана, Тренера, Ина и Гомес, на всички деца, които бяха част от морския екипаж и на капитаните от „Вятър и Вода“- Добри, Иво, Ненчо и Зимбата!

До скоро!

Posted in детски програми Tagged with: , , , , ,

Горско училище 9 септември 2019 г.

Горско училище 09 септември

«Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
– Зависи накъде отиваш – отвърна Котака.
– Все едно накъде… – каза Алиса.
– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече Котака.
– …само да стигна някъде. – добави Алиса, за да поясни.
– О, сигурно ще стигнеш – рече Котака, – но трябва да вървиш доста дълго…”

“Алиса в страната на чудесата”, Луис Карол

 

В пет дни, тренерите от Тренелариум ще помогнат на  младите приключенци да отворят ума и сърцето си за всички онези невероятно красиви и любопитни места и неща, които ще посетим, открием и изследваме по време на програмата ни «Горско училище»

Ден 1

Много забавно име има  върхът, който избрахме да посетим през последната седмица от Горското ни училище –  Дупевица се казва той. 🙂

Прогнозата е за чудесно време, за горска разходка, с множество облачета, които ще направят гледките още по–прекрасни, за очите ни.

Ден 2

Хайде на приключение. Ще изследваме един почти скрит водопад в района на с. Брезе – Добравишка скакля. В близост има и пещера, наречена Душника. Има фосили в района, а защо и откъде са, ще разберем от сладкодумните тренери. 🙂

Ден 3

Ще има катерене и то какво!!!

Отиваме до с. Комщица. Огромна поляна, прекрасни скали, река в близост и уютно селце. Ще се покатерим, ще научим алпийски възли, ще поиграем и ще събираме радост.

Ден 4

Приключеснко ориентиране над Драгалевския манастир. Ще подобрим уменията си за ползване на карта и компас и докато го правим, ще преодоляваме логически загадки.

Ще минем през посетителския център над Драгалевци, за да се запознаем с, обитаващите любимата ни планина, птици, животни и растения. Ще научим инересни факти за реките, скалите, клека, орхидеите и защитените местности.

Ден 5

Ще ходим на басейн, да!  Ако е хладно ще изберем горещите води на басейн Корали, ако пък времето е по- топло ще посетим любимият ни басейн в Банкя.

Как да се запишем за участие:

Можете да изпратите попълнена контактна форма от нашият сайт: Контакти

Можете да изпратите имейл до: desyslava.angelova@gmail.com

Всяка седмица програмата ни е различна. Поради високия интерес за тази програма, моля подайте заявка за участие поне седмица по – рано от избраната, от Вас дата.

Всеки ден се тръгва и се прибира от и на стадион “Васил Левски”.

  • Час на тръгване – 08.30ч.
  • Час на пристигане в София – 16.45ч.
  • Цена на курса  – 220 лв. за пет дни
  • Цена при записване за един ден – 50 лв.
  • Записване най-късно една седмица преди избраната от Вас дата!

 

 

 

 

 

 

Posted in Горско училище, детски програми Tagged with: , , , , , ,

Горско училище 2 септември 2019г.

Горско училище 2 септември

«Всеки в даден момент се нуждае от приказка. Прекрасно е, когато има кой да я разкаже».

«Мумин трол» Туве Янсон

В пет дни, тренерите от Тренелариум ще помогнат на  младите приключенци да отворят ума и сърцето си за всички онези невероятно красиви и любопитни места и неща, които ще посетим, открием и изследваме по време на програмата ни «Горско училище»

Ден 1

В деня ни за поход ще се разходим от м. Копитото, през Боянския водопад, та чак до м. Момина скала. Ще гледаме картата, ще търсим маркировките, ще следваме пътеките, ще носим на врата си компас, пък да видим дали в края на деня ще сме научили, как да използваме всичко това. 🙂

Ден 2

Скално катерене в близост до х. Средец, на Витоша! Всеки ще научи поне два алпийски възела, ще хване в ръце „гри-гри“, ще усети какво е доверието между двама човека, вързани на едно въже и зависещи един от друг. Всичко това се случва в контролиранa среда, където децата придобиват нови умения и знания под сключените вежди и добронамерения поглед, на критичните тренери. 🙂

Ден 3

Районyt над с.Кладница завинаги плени сърцата ни! Всички искат да се връщат там. Затова отново там, ще отделим време на сръчността на ръцете, на въображението на ума и на изобретателността. Ще творим, експериментираме и играем.

Ден 4

Да походим из любимата на всички долина – Мальовишката. Свежите септемврийски дни ще ни поднесат прекрасни гледки и забавни приключения!

Ден 5

Басейн, с пързалки и трамплин, и място за игра, и… сладолед. Заслужена почивка, след толкова много приключения! 🙂

 

Как да се запишем за участие:

Можете да изпратите попълнена контактна форма от нашият сайт: Контакти

Можете да изпратите имейл до: desyslava.angelova@gmail.com

Всяка седмица програмата ни е различна. Поради високия интерес за тази програма, моля подайте заявка за участие поне седмица по – рано от избраната, от Вас дата.

Всеки ден се тръгва и се прибира от и на стадион “Васил Левски”.

  • Час на тръгване – 08.30ч.
  • Час на пристигане в София – 16.45ч.
  • Цена на курса  – 220 лв. за пет дни
  • Цена при записване за един ден – 50 лв.
  • Записване най-късно една седмица преди избраната от Вас дата!

 

 

 

 

 

 

Posted in Горско училище, детски програми Tagged with: , , , , , ,

Тракийски преживелици 2019 година

Слънчогледи

Новината е, че „Къщата с клюкарника“ си има вече басейн. Ще речете: какво от това?

Ами не е малко, защото, когато се прибереш изморен, прашен, изтормозен от умора, преживявания и информация, е огромно блаженство да се размажеш в хладните води на басейна и лястовиците да прелитат над главата ти с бясна скорост!

Та, този басейн бе нашата, възстановяваща ниша през тази седмица, защото…

Стоп, започвам отначало!

Пътешествие през непознатото…

Какво е пътешествие?

Според учените глави, то е „придвижване от едно място на друго с цел изследователска, научна, общообразователна, познавателна, спортна или други цели“!

Като се замисля за нашето тракийско пътешествие, горното определение, доста скучновато ми се вижда.

… защото нашето пътешествие включваше приключения! И то не просто някакви си там приключения, ами от тези дето „стоплят душата и извисяват духа“!

Ето на, примери ще дам:

  • Еволюирахме от „пиле“ до „супермен“.
  • Промъквахме се под себе си.
  • Държахме се над главите си.
  • Казвахме истини за себе си.
  • Споделяхме очаквания и нагласи.
  • Разчитахме древни писмена.
  • Събирахме стари свитъци с послания.
  • Влизахме в тъмните недра на пещера.
  • Изкачихме се по стълба към небето и стигнахме почти до небето.
  • Прекосихме влажни и задушни гори.
  • Посетихме място изпълнено със спомени за геройски битки.
  • Напълнихме сърцата си със гордост от предците ни.
  • Плавахме над отдавна потънал тракийски град, представяйки си, възхода на този град.
  • Борихме се с вятъра.
  • Изследвахме село.
  • Научихме тайните му, гозбите му, открихме историята му, запознахме се с хората му.
  • Участвахме в археологически разкопки.
  • Открихме портата на слънцето.
  • Шмугнахме се в сенчестия и тайнствен каньон.
  • Издрахме всичко, което можахме от телата си, докато прекосявахме алпийски парапет, над ледените води на планинска река.
  • Плувахме в тези води, защото нямаше път назад.
  • Изкачихме скала 200м висока, която взе много от нас.
  • Плакахме, протрихме си кожата на ръцете, имахме синини навсякъде, усетихме нечувана умора.
  • Изгубихме себе си, но и открихме себе си, по-пораснали, по-разбиращи, по-добри и грижовни към другите.
  • Изпитахме чувства, които бихме могли да разкажем единствено през сълзи, защото удоволствието от общия успех, от оцеляването, не могат да се разкажат ей така.
  • Плакахме, докато споделяме преживяванията си, защото знаехме, какво е.
  • Смяхме се от сърце на безбройни смешни ситуации.
  • Станахме приятели завинаги.
  • Ядохме крем карамел от щраусови яйца. 🙂

Виждате ли? Няма как това да е обикновенно пътешествие. Това са Тракийски преживелици!

А те станаха съвсем необикновени заради: Неда, Мина, Лора, Стефан, Димана, Макси, Йордан, Марти, Лора, Виктор, Марти, Филип, Джани, Тияна, Киреца, Косьо, Тренера и Деси!

Благодаря! 🙂

 

Posted in детски програми Tagged with: , , , , ,

Горско училище от 26 август 2019 г.

Катерене Боровец

“Ние живеем, за да правим добро на другите хора. Аз например, живея само заради това. А другите хора, интересно те за какво живеят?

Пипи Дългото Чорапче, Астрид Линдгрен

В пет дни, тренерите от Тренелариум ще помогнат на  младите приключенци да отворят ума и сърцето си за всички онези невероятно красиви и любопитни места и неща, които ще посетим, открием и изследваме по време на програмата ни «Горско училище»

Ден 1

Та-ра-ра-рам, с бодра крачка в понеделник ще се отправим на изследователски поход по еко-пътека “Златна панега”. Ще учим за карстовите извори. Ще потърсим следи от римско време, защото там, наоколо са се навъртали разни храмове на Асклепий, Хигия и Телесфор. Ще разберем, кои са те и защо са им потрябвали храмове тук.

Еко пътеката се намира по течението на р. Златна Панега. Ще се насладим на голямо разнообразие от птици и растителност,  причина, за което е необикновения микроклимат на района.

Ден 2

Ще се катерим на скали, на любимата ни Витоша. Маршрутите са обезопасени, децата ще се катерят обезопасени, само малините, боровинките и ягодите няма да бъдат обезопасени. 🙂

Ден 3

Хайде хоп и сме на с. Железница! Вече е доста горещо по планините, пък и вятър подухва, затова няма да изграждаме огнище, нито ще готвим. Но пък ще напълним този ден с приключенско ориентиране за всички групи. Ще поставяме точки, ще ги търсим, ще имаме страхотни предизвикателства в гората,  разнообразни игри и главоблъсканици. 🙂

Ден 4

Бегом към хладната гора в долината на с. Бели Искър. Има горски плодове, има река, има необикновени поляни, магическа гора, приказни места за пикник. Там ще направим мост, по който да пресечем реката. Не забравяйте резервните дрехи и обувки в този ден. 🙂

Ден 5

Басейн, с пързалки и трамплин, и място за игра, и… сладолед. Заслужена почивка, след толкова много приключения! 🙂

 

Как да се запишем за участие:

Можете да изпратите попълнена контактна форма от нашият сайт: Контакти

Можете да изпратите имейл до: desyslava.angelova@gmail.com

Всяка седмица програмата ни е различна. Поради високия интерес за тази програма, моля подайте заявка за участие поне седмица по-рано от избраната, от Вас дата.

Всеки ден се тръгва и се прибира от и на стадион “Васил Левски”.

  • Час на тръгване – 08.30ч.
  • Час на пристигане в София – 16.45ч.
  • Цена на курса  – 220 лв. за пет дни
  • Цена при записване за един ден – 50 лв.
  • Записване най-късно една седмица преди избраната от Вас дата!

 

 

 

 

 

 

Posted in Горско училище, детски програми Tagged with: , , , , , ,

Горско училище 19 август 2019 г.

Връх Полуврак

«Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно»

«Питър Пан», Сър Джеймс Матю Бари

В пет дни, тренерите от Тренелариум ще помогнат на  младите приключенци да отворят ума и сърцето си за всички онези невероятно красиви и любопитни места и неща, които ще посетим, открием и изследваме по време на програмата ни «Горско училище».

Ден 1

Така, някой от вас да е чувал, че на около 5о км от София се извисява една планина наречена Вискяр? Близо е до с. Брусник. 🙂

Ние ще се отправим в тази посока, за да изучим тази планина и ако имаме късмет, да се качим на нейния най-висок връх: „Чеканска бука“. Сигурна съм, че ни чака изненада на върха. Пътят до върха е истинско предизвикателство, защото маркировката се крие и са необходими силни следотърсачески умения. 🙂

Ден 2

Боровец, там ще се катерим по скали! Всеки ще научи поне два алпийски възела, ще хване в ръце „гри-гри“, ще усети какво е доверието между двама човека, вързани на едно въже и зависещи един от друг. Всичко това се случва в контролирана среда, където децата придобиват нови умения и знания под сключените вежди и добронамерения поглед, на критичните тренери. 🙂

Ден 3

Ще изследваме и ще оцеляваме на ново място: Люлин планина. Ще научим тайните похвати за направата на удобен заслон, ще си подготвим и обезопасим огнище, на което ще приложим готварските си способности на изпитание, ще потърсим река, за да изпробваме дали ще уловим някоя рибка, чрез самоделно направени въдици. 🙂

Ден 4

Въжената градина доста си почива този месец, но тази седмица ще я огласим отново с гръмогласен тътен и смях. Двете й нива ще предложат на смелите приключенци, предизвикателства, които ще могат да преминат само, ако вярват в собствените си възможности и усещат подкрепата на приятелите си.

Ден 5

Басейн, с пързалки и трамплин, и място за игра, и… сладолед. Заслужена почивка, след толкова много приключения! 🙂

Как да се запишем за участие:

Можете да изпратите попълнена контактна форма от нашият сайт: Контакти

Можете да изпратите имейл до: desyslava.angelova@gmail.com

Всяка седмица програмата ни е различна. Поради високия интерес за тази програма, моля подайте заявка за участие поне седмица по – рано от избраната, от Вас дата.

Всеки ден се тръгва и се прибира от и на стадион “Васил Левски”.

  • Час на тръгване – 08.30ч.
  • Час на пристигане в София – 16.45ч.
  • Цена на курса  – 220 лв. за пет дни
  • Цена при записване за един ден – 50 лв.
  • Записване най-късно една седмица преди избраната от Вас дата!

 

 

 

 

 

 

Posted in Горско училище Tagged with: , , , , , ,

Горско училище 12 август 2019г.

печем хляб

«Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече ще е свършило» « Роня, дъщерята на разбойника» Астрид Линдгрен

В пет дни, тренерите от Тренелариум ще помогнат на  младите приключенци да отворят ума и сърцето си за всички онези невероятно красиви и любопитни места и неща, които ще посетим, открием и изследваме по време на програмата ни «Горско училище».

Ден 1

В деня ни за поход избрахме свежата прохлада на Лозен планина. Ще походим из лозенската екопътека, ще си говорим за приятелството и уважението в планината. За органичните и неорганичните боклуци, за отночението към заобикалящата ни природа и грижата за нея. Ще посетим „пещерата на отшелника“, ще си сипем прясна вода от манастира Св. Спас и току виж сме се качили и на върха с много имена – Половрак, Полуврак, Половраг и т.н.

Ден 2

Боровец, там ще се катерим по скали! Всеки ще научи поне два алпийски възела, ще хване в ръце „гри-гри“, ще усети какво е доверието между двама човека, вързани на едно въже и зависещи един от друг. Всичко това се случва в контролирана среда, където децата придобиват нови умения и знания под сключените вежди и добронамерения поглед, на критичните тренери. 🙂

Ден 3

Района над с.Кладница завинаги плени сърцата ни. Всички искат да се връщат там. Затова отново там, ще отделим време на сръчността на ръцете, на въображението на ума и на изобретателността. Ще творим, експериментираме и играем.

Ден 4

Бегом към хладната гора в долината на с. Бели Искър. Има горски плодове, има река, има необикновени поляни, магическа гора, приказни места за пикник. Там ще си сготвим, ще запалим огън по безопасен начин, ще направи мост, по който да пресечем реката. Не забравяйте резервните дрехи и обувки в този ден. 🙂

Ден 5

Басейн, с пързалки и трамплин, и място за игра, и… сладолед. Заслужена почивка, след толкова много приключения! 🙂

 

Как да се запишем за участие:

Можете да изпратите попълнена контактна форма от нашият сайт: Контакти

Можете да изпратите имейл до: desyslava.angelova@gmail.com

Всяка седмица програмата ни е различна. Поради високия интерес за тази програма, моля подайте заявка за участие поне седмица по – рано от избраната, от Вас дата.

Всеки ден се тръгва и се прибира от и на стадион “Васил Левски”.

  • Час на тръгване – 08.30ч.
  • Час на пристигане в София – 16.45ч.
  • Цена на курса  – 220 лв. за пет дни
  • Цена при записване за един ден – 50 лв.
  • Записване най-късно една седмица преди избраната от Вас дата!

 

 

 

 

 

Posted in детски програми Tagged with: , , , , , ,