Южнородопско велопътешествие 2021 – да изкачиш Еверест с колело

6 Стръмното изкачване към вр. Снежанка
(разказ от Киреца)

Миналата година осъществихме едно предизвикателство – експеримент: за 2 седмици преминахме по Трансродопския маршрут с велосипеди. Прекосихме планината от запад на изток и се получи супер. Тази година си поставихме ново предизвикателство – отново да се потопим в магията на Родопите, но по изцяло нов, съставен от нас маршрут, преминавайки през магични места, отново с деца на колела – този път от юг на север.

1 Групата е готова за старт на приключението пред ТКЗС – Митница в с. АрдаГрупата е готова за старт на приключението пред ТКЗС – Митница в с. Арда

За начална точка избрахме притихналото село Арда – на един хвърлей разстояние от границата с Гърция.

Ден 1: с. Арда – границата – с. Арда, 8 км / 150 м Д+

Бусът ни стоварва в село Арда точно за обяд. Любезните ни домакини от ТКЗС – Митница ни посрещат със Смилянски боб (който в момента е обагрил градинките наоколо в бели и червени цветове) и диня. Вече спокойни и с пълни стомаси, в шеги и закачки се запознаваме, говорим си за това какво ни предстои, споделяме нагласи и очаквания, определяме си правила. Точно преглеждаме колелата и се изсипва освежаващ следобеден дъжд. След дъжда, решаваме да загреем с кратко каране до гръцката граница и Гераница. Дъждът е окъпал планината, блика свежест и мирише на билки… Асфалтът свършва и започваме да се каляме прилично, но пък кефът е пълен. Минаваме на метър в Гърция нелегално, снимаме се с граничните знаци и се кефим на приятно, скоростно и кално спускане към селото.

2 село Арда - нацъфтял Смилянски боб и загрявка в двора на училищетосело Арда – нацъфтял Смилянски боб и загрявка в двора на училището

След вечеря, потъваме в тишината и заспиваме в очакване на предстоящото приключение.

Ден 2: с. Арда – с. Турян, 25 км / 900 м Д+

Цял ден се наслаждаваме на чуден терен за планинско колоездене. Минаваме през селата Гудевица, Буките, Могилица и Кошница. Стаяваме се от обедната жега сред красотите и прохладата на пещерата Ухловица. Финално качване към с. Турян и се настаняваме в уютна къща само за нас.

3 Над с. ГудевицаНад с. Гудевица
4 Спускане към БукитеСпускане към Буките

 Ден 3: с. Турян – х. Студенец, 26 км / 1300 м Д+

Сутрешен, прегракнал лай на млад сръндак, току до палатката ми, ме пробужда. Слънчеви лъчи над хълма на Стара махала. Миризма на мащерка и мента, гъделичкат ноздрите. Да, време е за протягане, че идва следващият етап – а той ще се окаже най-трудният за цялото ни пътешествие.

5 Смолянски езераСмолянски езера

Дълъг ден изпълнен с екшън и много „най-“:

За начало шеметно спускане към Смолян – за много от нас се запечатва като едно от най-яките спускания. После дълго изкачване по асфалт, отмора и наслада край Смолянските езера.

Дългото и стръмно изкачване към вр. Снежанка постави всички участници пред изпитание, но всеки намери повече сили в себе си, за да успее: усещането и гледката от кулата на върха ще се помнят 🙂 Това си остана най-трудното ни изкачване с най-яката гледка за награда.

6 Стръмното изкачване към вр. СнежанкаСтръмното изкачване към вр. Снежанка
7 Кулата е вече съвсем близоКулата е вече съвсем близо

За десерт се спуснахме по едно игриво трасе от байк парка и предоволни слязохме директно за най-вкусните таратор и мусака в Пампорово.

8 Прекрасно технично спускане към ПампоровоПрекрасно технично спускане към Пампорово

Ден 4: х. Студенец – с. Гела, 23 км / 400 м Д+

Денят започва с дълго и приятно каране по равния Панорамен път и продължава с дълго спускане към с. Стикъл. Въпреки, че на входа на селото към нас се втурна глутница разярени овчарски кучета, то се запечата в съзнанието на децата като едно от селата с най-красиви гледки. Нощуваме на палатки до параклис Св. Георги край село Гела.

9 Почивка за обяд край параклиса св. Константин и Елена над с. СтикълПочивка за обяд край параклиса св. Константин и Елена над с. Стикъл

10 Лагер край параклиса св. Георги до село ГелаЛагер край параклиса св. Георги до село Гела

Ден 5: с. Гела – х. Изгрев, 25 км / 900 м Д+

Дълго, скоростно и много забавно спускане към Широка лъка. Минаваме през китното градче към 10:00 сутринта и не се бавим много, защото ни очаква дълго изкачване към с. Кукувица. На Мечо гробе малко се лутаме, оказва се, че пътеката към хижата е заличена от паднали дървета. После леко объркваме пътя, после се връщаме за забравена бутилка, но все пак хващаме приятен за каране черен път. А за финал чудна пътека (макар и малко понаакана от кравите) за каране към х. Изгрев, където ни посреща кучето Аркан, което няма и година, а тежи 70 кг, но пък е много игриво.

11 Към хижа ИзгревКъм хижа Изгрев

Ден 6: х. Изгрев – х. Скални мостове, 19 км / 400 м Д+

Този етап може да бъде оценен с 10 от 10 точки за планинско колоездене. Дълго караме в прохладата на горист равен черен път на ок. 1900 м.н.в. Минаваме покрай Глухите камъни и спираме за кратка почивка на прекрасна поляна под Персенк. Продължаваме с изкачване по Античен път сред красива гора, а за финал невероятно спускане по невероятно красива и технична пътека към Скалните мостове. За мен това ще остане най-якото спускане за цялото приключение.

12 Почивка на прекрасна поляна под ПерсенкПочивка на прекрасна поляна под Персенк

Километрите се изнизаха неусетно и за обяд пристигаме на хижата.

13 Към хижа Скални мостовеКъм хижа Скални мостове

Ден 7: почивка на х. Скални мостове

Използваме почивния ден за приятна разходка, комбинирана с ориентиране в района на Чудните мостове, а следобяд си спретваме забавна проблемна задача – Строител. Приятно е да прекараме един ден, без да сме седнали върху седалките, а и се забавляваме на макс.

14 Разходка до Чудните мостове и СтроителРазходка до Чудните мостове и “Строител”

Ден 8: х. Скални мостове – с. Орехово, 17 км / 350 м Д+

Започваме с плавно изкачване към х. Кабата, която се оказа чудно преобразена и гостоприемна. Следващият път ще нощуваме тук със сигурност. Изкачваме се до Цирикова църква за разкошна панорама и последва дъъълго и приятно спускане към с. Орехово. Тук изпращаме 3 от участниците и се сприятеляваме с новите 🙂

15 Спускане към с. ОреховоСпускане към с. Орехово

Ден 9: с. Орехово – Нареченски бани, 17 км / 600 м Д+

Този ден имаше екшън: след загрявка в двора на училището на с. Орехово се спускаме към с. Хвойна. След изкачването дойде интересното. Всички повишихме много уменията си за спускане по губеща се пътечка, осеяна с паднали клони и шума в гъста дъбова гора. Малко преди с. Косово се изля и очакваният дъжд. После се спускаме по асфалт към главния път. Мокри, но в прекрасно настроение, заключваме, че това е истинско уникално приключение, за което Тренерът ни говори преди около седмица 🙂

16 Малко преди да навлезнем в дъбовата гораМалко преди да навлезнем в дъбовата гора
17 Доста е игриво в шуматаДоста е игриво в шумата

После Андро ни придружава с буса „Мирчо Кирчев“ по финалните километри до Нареченски бани. Всички сме много доволни и щастливи 🙂

Ден 10: Нареченски бани – х. Пашалийца, 17 км / 1100 м Д+

За този ден очаквахме сравнително трудна задача – 1100 вертикални метра изкачване към х. Пашалийца. Веднага след излизането от Нареченски бани  разбираме, че задачата ще е приятна. Движим се в прохладата на малка рекичка с кристална синя вода и безброй синтрови езерца. Пътят ни води плавно и неусетно нагоре. Сменят се различни горски пояси. Пристигаме към 17:30 до неработещата хижа, където ни чака Андро с багажа и студена диня. Районът на хижата е прекрасен и сме сами.

18 Игри край х. ПашалийцаИгри край х. Пашалийца

Правим си кръгче около огъня – 1100 метра денивелация вече са нищо за нас 🙂

Ден 11: х. Пашалийца – с. Белица, 17 км / 150 м Д+

Лек ден, или по-скоро полуден: почти само надолу. Денят започва с дълго спускане към Лъки и завършва с леко изкачване по асфалт край река с водопади към с. Белица. Установяваме се на чудна поляна до реката над селото.

19 В реката има супер вирчета за плажВ реката има супер вирчета за плаж
20 Следобедни игри в лагераСледобедни игри в лагера
21 Вечер край огъня винаги е веселоВечер край огъня винаги е весело

Ден 12: с. Белица – с. Мостово, 17 км / 900 м Д+

Стартираме с леко спускане по асфалт. Следва стръмно и трудно изкачване по каменист път към Кръстова гора. Край нас пробягват сърни и диви прасенца. Обядваме на Кръстова гора. След това си спретваме приключение – децата водят и леко се загубваме. Слизаме по стръмен асфалт с остри завои, после по черен път, но изведнъж пътят свършва и не намират продължение нататък. Налага се да се изкачим отново до Кръстова гора и след това слизаме към Мостово по стръмна, почти некараема пътека. Къщата ни в Мостово е прекрасна, ще останем тук 2 вечери, а ни се иска да сме повече.

22 Към Кръстова гораКъм Кръстова гора
23 Спускането по пътеката към с. Мостово е по-скоро некараемо в по-голямата си частСпускането по пътеката към с. Мостово е по-скоро некараемо в по-голямата си част

Ден 13: с. Мостово – Караджов камък – с. Мостово, 17 км / 700 м Д+

Този ден беше за почивка с пешеходна разходка. На нас обаче ни се карат колела и решаваме да се изкачим до Караджов камък. Изкачваме се по единствения път подходящ за колела. Гледката отгоре е прекрасна, лежим на скалата и се наслаждаваме. На слизане си спретваме приключение, търсим по-хубав път, който започва добре, но след това става прекалено обрасъл, че да продължим. С кратка импровизация се връщаме на пътя, по който се изкачихме и доволни се спускаме към Ряката.

24 На Караджов камъкНа Караджов камък
25 Изкачването към Караджов камък и обраслото спусканеИзкачването към Караджов камък и обраслото спускане
26 Каране в коритото на реката и супер къщата ни в МостовоКаране в коритото на реката и супер къщата ни в Мостово

 

Ден 14: с. Мостово – с. Врата, 14 км / 450 м Д+

Започваме с плавно изкачване по каменистото корито на Ряката. Следва отвратителна пътека (може би най-неприятната за целия преход) към вилно селище Сабазий. За щастие пътеката преминава в черен път и отново сме на колелата към Белинташ. Заслужен сладолед и разходка до тракийското светилище. Умората вече се усеща, но и финалът е наблизо. Следва доста приятно спускане по черен път с бабунки и приятен асфалт за десерт до с. Врата.

27 БелинташБелинташ

И това е – финал и най-накрая – дългоочакваният басейн 🙂

Сметката за цялото приключение е: изминати 250 км с 8500 метра положителна денивелация, малко спукани гуми, един счупен обтегач, един флакон Цикатридина, много доволни деца, много незабравими спомени и приятни вечери в магията на Родопа. Догодина пак, с още по-яко трасе. Обещаваме 🙂

28 Финал край басейна в с. ВратаФинал край басейна в с. Врата
Posted in детски програми, Лагери, приключения Tagged with: , , , ,

Старопланински потайности 2021 – история на “римляните”

Белоградчик - Римляни-49

Когато чуем Белоградчик всички ние си представяме червеникавите скални кули с причудливи форми. Обзалагам се обаче, че никой от вас не си е помислял, че червеният цвят, може би идва от Марс. Значи… щом сме отгатнали тази загадка ние сме не само “римско племе”, но сме “римляно-марсианско племе”. 😊Белоградчик - Римляни-120

С това прекрасно умозаключение започнаха нашите Старопланински потайности 2021-а и с много залези, но с нито един изгрев, тъй като по това време спяхме непробудно в симпатичните дървени бунгала. Лекото похъркване на съквартиранта само внасяше още по-голям уют. Петлите, като в българските приказки, ни известяваха времето за закуска.

Белоградчик, Бело – град – чик…. Защо се казва така, защо има крепост, защо там са живели римляни, траки, хуни, драки, защо в близките градове е имало стари пристанища… Какви възстания е имало там и защо почти никой не ходи в пещера “Лепеница”?

Отговора на всички тези въпроси намерихме с помощта на симпатичните местни, ексурзоводи, които срещнахме, а информацията успяхме да съберем из стари документи открити в музеите. Най-важните сведения научихме, връхлитайки в пенсионерския клуб, търсейки  приказлива баба.Белоградчик - Римляни-45

След тези истински, „енергоразпръскващи“ дейности, оставихме главите да почиват и напрегнахме всички други мускули, за да се катерим по пясъчници и конгломератни скали. Никак не беше лесно, но траките ни бяха мотивирали с писмо, което беше на върха на скалите и нямахме избор… Като едни истински, смели римляни превзехме скалните възвишения.

След посещението в пещера “Магурата”, откривателският ни дух надделя и с помощта на GPS координати, добре скрита маркировка и стръмни пътеки, открихме пещера “Лепеница”.  След множеството археологически и иманярски разкопки в района, не успяхме да намерим древни артефакти, но дупката, през която минават слънчевите лъчи, през лятното слънцестоене и осветяват тракийското светилище беше непокътната. Траките не са си разкривали тайните лесно….

Пътеката до там и обратно беше истинско предизвикателсто, но пък ни подготви идеално за изкачването на връх Миджур.

12.61 км изминати за 8 часа, около 1350м положителна денивелация и 2151 метровия връх беше в краката ни. Изкачен с „един скок“, както каза един смел, римски пехотинец. Качихме се от българска страна, хапнахме от сръбска. 🙂 Границата между двете държави се вие точно по билото, откъдето минава и пътеката към върха.

Българската страна хич не се виждаше: дебели мъгли скриваха великолепните, зелени стръмнини, но за сметка на това, от сръбска страна грееше слънце и ни подмамваше с въображаеми плескавици. Дружна прегръдка на върха, увековечаващи снимки, дълго слизане от върха, споделяне на емоциите от деня и сънища изпъстрени с велики постижения. 😊Белоградчик - Римляни-88

След като установихме, че римляните са известни със своето умния да изграждат мостове, нямаше как да не измислим нещо, за да покажем умения.

Как да се браним от врагове, скрили съкровища или просто какъв бърз път за нападение или евакуация имаме…? Отговора ни посрещна на една скала. Въжени елементи – „Рапел“, превръщащ се в „Махало“. Събрахме цялата римска смелост, екипирахме се подобаващо. Само дето вместо шлемове имахме каски. И с истински бойни викове се справихме и с това предизвикателсто. Неописуемо е усещането да си между земята и небето, в твоите ръце да е собствената ти сигурност и да поемеш отговорност за действията си. Усещаш се пораснал!

C:DCIM100GOPROGOPR5930.GPR

Трудно си тръгнахме от този лагер. Не знам дали заради компанията, заради история, заради приключенията или просто заради басейна в двора, но със сигурност с нетърпение ще се върнем там отново.

Posted in детски програми, Лагери Tagged with: , , , ,

Старопланински потайности 2021 – история на “траките”

Белоградчик - Траки-21

Куфарите са натоварени. Бусовете са пълни с жадни за приключение деца. Вече сме на път и прекосяваме Стара планина.

Нашето място за начало на „Старопланински потайности“ е в с. Извос. Над нас, стройно извисени, ни наблюдават чудните, изпълнени с мистерия, Белоградчишки скали.

Ние споделяме предприключенските емоции и нямаме търпение да изживеем всичко, което предстои да се случи!

Настаняваме се в къща “Здравец”. Страхотно, зелено и слънчево място на брега на р. Стакевска. А там, където има река, обикновено има и басейн. И то само за нас 🙂

Сега е време да се запознаем, да разчупим ледовете, да разкрием очакванията си и да разберем какво ни предстои. Определяме общите правила в нашия тракийски лагер и слагаме тракийските си подписи. Вечерта има открита дискусия под небето с тема “ТРАКИТЕ”. Кои са те? Какво са правили по тези земи? Кога са го правили?

Вечерята винаги сплотява.  Слънцето – нашия Хелиос се скрива.

Първата нощ далеч от дома, за някои започва трудно, липсва мама, познатото легло, играчките. С напредване на прочетените приказки в топла прегръдка, всички се успокояват и заспиват спокойно.Белоградчик - Траки-22

Нов ден – нови предизвикателства… и две много важни задачи. Закусваме, приготвяме багажа и се товарим в буса, за да стигнем до едно приказно място между с. Извос и Белоградчик. До скалите, които се намират на това тайно място, стигаме по пътека, покрита с магически червен пясък, с мек, ярко зелен мъх и нападали дъбови листа. След леко изкачване се изправяме пред  първата, панорамна гледка. Всички  се взираме в причудливите форми, на скалите срещу нас.

“Хей, това там прилича на човече”

“Уаау! – Това там прилича на гъба. “

Продължихме своя ход и пред нас се появи една почти отвесна, изгладена стена. Два маршрута за катерене очакваха траките, които имаха много важна задача там – да оставят послание за римляните на най-високата част от маршута.

След кратко припомняне какво е това каска, седалка, въже и гри-гри, и за какво са ни нужни, започнахме с катеренето по непозната скала. А тя е наистина много странна – тук-таме в нея се намират гладки речни камъчета, които сякаш ей сега ще излязат. Казва се брекча.

Още първият тракиец се изкатери до края на маршрута и остави, посланието. Всички, без изключение, премериха сили с маршрутите и не се отказаха да изкачат скалата. Някои се изкачиха до върха, други успяха до средата, а някои направиха няколко крачки, но истината е, че всеки превъзмогна себе си и направи крачка, отвъд възможностите си.

Истината е, че бяха нужни доста усилия за някои от пасажите по маршрутите,  на места  липсваха стъпки и бе необходимо специално стъпване „на триене“, за да продължиш нататък.

Стана време да презаредим батериите, защото днес бе необходимо да свършим още нещо.

Похапнахме и  тръгнахме да разгадаваме кодирано съобщение в местността Маркашница – местообитанието на тракийско светилище и астрологическа школа  отпреди хиляди години, а може би и повече, кой знае…

Една морзова азбука, намерена на кладенец, между лозята, в подножието на гигантските форми, на Белоградчишките скали и едно кодирано съобщение оставено на разклон, дадоха информация за тракийски владетел.

Освен това някъде там се криеше и съобщение, оставено от римляните. Бяхме получили неточно обяснение къде и какво да търсим. Но Тракийските очи са изключително наблюдателни и посланието бе открито. “Юпитер” бе написано на бележката.

Разбрахме, че това е бог, който за римляните е нещо, като Хелиос за нас, траките.

Пътят бе изтощителен и всички си мечтаехме за басейн. Заслужен сладолед за героите, които не се спряха пред нищо. Изморени вечеряхме и бързо заспахме, а на небето имаше невероятно много звезди. Светулки проблясваха в тъмното. Взели опит от предния ден, вече всички заспаха спокойно.

На следващия ден имахме възможност да изследваме, да пипнем и да видим Белоградчишката крепост, да потърсим информация и да поговорим с местните жители, които винаги се радват на децата. Обиколихме една от най-запазените крепости в България и видяхме защо тя е била почти непревземаема. Панорамата отгоре е неповторима.Белоградчик - Траки-5

Имахме задача, да скрием  едно съобщение за римляните. Къде, къде? Оглеждахме, мислихме и решихме – „при десния ъгъл до портата на времето”. Видяхме един камък в стената, който се маха и го пъхнахме там. Беше почти невидимо за чужди очи.

Следващата ни спирка бе Природонаучният музей, където трябваше да се запознаем с всички експонати. Бяха точно 477 или поне децата така твърдяха 😊.

Ококорили очи, децата бяха наскачали пред прозорците, зад които се криеха всякакви интересни птици, влечуги, растения, насекоми…. Дивата свиня, за която научихме, че е доста по-опасна от мечката; самата мечка, вълк, лисица и … белобрадия лешояд. Не липсваха орнитолози в нашето племе. След събраната информация, се запътихме към летния театър в града. Е, докато стигнем мина известно време пред чешмата, където падна страхотна разхлаждаща игра. И сладолед хапнахме. Накрая се срещнахме в театъра с римляните и разменихме събраната информация, изправени едни срещу други, на арената.

Прибрахме се в лагера, взехме по един душ, вечеряхме, хапнахме пъпеш на поляната и се захванахме да мислим за знаме. Няма как да сме тракийско племе и да си нямаме знаме!

До късно не успяхме да решим кое е най-хубаво и подходящо, да бъде нарисуване на знамето ни. Сериозна работа беше и я оставихме за утре. Старите хора казват, че утрото е по-мъдро от вечерта и ние решихме да им се доверим.

Обичайното сутрешно събуждане с леки, забавни игри. Закусихме и отново приготвихме обядите и раниците за ново предизвикателство.  Взехме и бански, за всеки случай – току виж някой вир ни изненада…

Влизаме в „машината на времето“ (така се казва нашият бус, защото ту сме в такийско време, ту в римско, ту пък отскачаме в бъдещето) и само на 10 минути, Деси и Тренера ни чакаха с въжени предизвикатлства (опънат тролей и въже за рапел).

C:DCIM100GOPROGOPR5931.GPR

При порастването си, тракийците са имали необикновени ритуали. За да покажат, че са вече по-големи е било небходимо да преминат през изпитание, което е „ между земята и небето“. Само едно ще напиша – за да полетиш като змей над скалите и да се разхождаш като паяк по тях, се изисква много смелост. Невероятни, смели, храбри, спокойни и решителни хора. Това са всички от тракийското племе! Огромно браво за всеки скок и всяко спускане!

Хапваме под скалите и с преповдигнато настроение от преживяното, отиваме към лагера, презареждаме с вода и се запътваме към Чупренска река, където се крият страхотни вирове.

Децата ги превзеха и  кръстиха “островът на Траките”. Приказно място! Вечерта в лагера имахме да довършим една работа – да изработим нашето знаме. Племето ни се залови  с тази задача и всеки остави своя почерк на него. Междувременно луната отново се появи и светулките започнаха да летят около нас. Времето минава ужасно бързо и хич не ни се ляга, но клепачите натежават…

Нов изследователски ден – експедиция до пещера Лепеница. Легендите за тази пещера са изпълнени с мистерия и причудливост, но едно е ясно – траките са я обитавали и са я използвали за астрологическа обсерватория.

Горска пътека, която се превръша в песъчливи пасажи по скалните образувания, които трябва да преминем внимателно и помагайки си, за да стигнем до пещерата. Минаваме през проход от скали, от който лъха хлад в знойния летен ден. Следва стръмен терен. Време е за взаимопомощ. „Един за всички, всички за един“!

Достигнахме до входа на мистичната пещера, която всъщност има 2 етажа.

Пещерата е изсечена в скалите, с формата на око, гледащо към 180-градусова панорама.

Плахо пристъпваме и се  изкачваме към древната тракийска обсерватория. Срещу нея има нещо, което прилача на  мерник,  в който в определени дни попада слънцето.

Наслаждаваме се на това място и вадим обядите си. Температурата е перфектна. Истинско спасение в жегата.Белоградчик - Траки-21

След като се нахранихме, сложихме челниците и тръгнахме да изследваме пещерата. Проучихме цялата пещера, търсихме сталактити, прилепи, съкровище. А както Дани каза – най- ми хареса мекия пръст на пещерата (да се чете – меката пръст на пещерата).

Оставихме съобщение за римляните в пещерата и поехме към къща “Здравец. Като едни истински потомци на Орфей, решихме да си измислим песен –  “Миджур, Миджур, ще те изкача напук“. Пяхме до късно, записахме сингъл и неусетно стана много крайно време да си лягаме. 😊

За следващия ден ще са ни необходими много сили, защото ни предстои, ако не най-трудното, то определено най-високото предизикателство.

Със своите 2169м. вр. Миджур се извисява над с. Горни Лом, точно на границата  със Сърбия. Е, горди сме с децата. Близо 13км и +1300м положителна денивелация за 9 часа.

Всички стискаха зъби до последно и въпреки умората, намериха воля, сила, кураж и причина, за да се изкачат до върха. Героично развяхме знамето на траките.

Починахме си, потупахме се по гърбовете, ухилени и изпъчили гордо гърди и поехме надолу. Очакваха ни малко над 6км до „машината на времето“.

Побързахме да се скрием между дърветата, защото вятърът бръснеше безмилостно на слизане от билото. Бързането ни бе осуетено от едно леко тракийско, стомашно неразположение. Знаете ли какво е да се справиш с тази работа, насред билото, като духа бурен вятър? Огромно предизвикателство!!!Белоградчик - Траки-30

След билото, дойде гората. Шмугнахме се в нея. След тях, онези стълби, по които сега всички подскачаха, а на отиване едва пълзяха. Настроението бе толкова преповдигнато от изкачването на върха, че всички тичаха и играеха игри в движение, с усмивки на лица. Беше един истински велик ден!

Неусетно дойде и последното ни събуждане на това магично място. Събрахме багажа (изключително трудна задача, когато си забравил коя точно тениска е твоята и коя на приятеля ти), закусихме и се върнахме назад в изминалите няколко дни. Споделихме преживяното, благодарихме си за силните, трудните, веселите, тъжните и мистични моменти.

Остана ни само едно – да сглобим всички писания, рисунки, знамена, азбуки и да запазим спомените, обвити в корица. Всеки даде много от себе си, за да се случи това приключение. Всеки оцвети нашата група с много усилия, преминати препядствия, смелост и кураж.

Благодарим за цялата смелост и всички усмивки!

 

 

Posted in детски програми, Лагери Tagged with: , , , ,

Велопътешествие на три планини – Рила

Велопътешествие Рила-4

Очарователно е, че всички – малки и големи обичат приказките!

Ето я и нашата Рилска история, по следите на една приказка …Велопътешествие Рила-11

Пристигнахме на прекрасно място в гората, близо до реката. След първоначалната суматоха по настаняване и обяд всички се събрахме, за да разберем какво ни очаква. Докато децата се суетяха, неочаквано дойде и първото предизвикателство от Деси – всички за ръка в реката… Още в този първи момент стана ясно, че един без друг няма как да се справим! Последваха множество игри на две групи и неусетно дойде време за вечеря, а след нея на поляната пред къщите започна и нашата приказка.

“Някога, много, много отдавна, в една красива страна, се намирало малко селце. Казвали му: Мацакурци….” .

Децата седяха, наострили уши. Разви се приказката до момента, на първото геройство и… Хоп, разказвачът затвори книгата.

“Приказката ще продължим, срещу преживени приключения и спечелени – „Какво?… Букви ли“? -от предстоящите предизвикателства. 😊Велопътешествие Рила-10

Първата нощ гонехме чудовища от под леглото, палехме и гасихме лампи, броихме овце (бройката им намаля до края на лагера) , гушкахме се, справяхме се с хъркащи съквартиранти, хихикахме си “тихо” в банята, без да си даваме сметка, че пречим на другите. Дълги разговори и молби, доведоха до разбиране и съгласяване, че „така е много гадно“.

През следващите два дни се разделихме на три групи.

Група колоездачи с Йо и Косьо поеха в посока параклиса “Свети Мина”. След поредица от “боли ме главата”, “ще умра”, и “ не мога повече”, преодоляха стръмната част от маршрута (около 2 км) и достигнаха до прекрасна поляна с гледка към вр. Мальовица. Последваха множество падания, локви, паднали дървета, заседнала обувка в калта и прилежащата радост от всичко това.

“Вижте сърна!” – извиква някой и вече няма следа от болката в крака.

Общо изминатото разстояние за деня е 10 км! 🙂

На следващия ден групата пое в посока с. Говедарци – х. Мечит. Натрупаната умора е налице, но по пътя децата си намериха скокче, което предизвика по-смелите.Велопътешествие Рила-2

В края на деня всички се възнаградиха за усилията си със… сладолед!

По същото време, втората група колоездачи с  Андрей и Криси, поеха с колелата към вр. Закирица.

Първото голямо изкачване, с коловози по 1м, 1,5м предизвика всеобщ рев, но бе преодоляно. След увещания за стройни мускули, сила надвишаваща, тази на Голиат и мега, ултра, гига полезността от заниманието, групата достигна  параклиса св. Мина. Е, друго си е да погледнеш света отгоре. Някак по-добре изглежда всичко.Велопътешествие Рила-3

След така бленуваната почивка идва ред на спускането. Стръмно, технично спускане, изискващо специални умения. Ами, учим се. Където страха е по-силен от уменията, слизаме и бутаме. Все пак ни е първи ден на колела. 😊

Ето я реката, слязохме от баира, но следващото предизвикателство вече дебне. Необходимо бе да пресечем реката. Събухме се и геройски преджапахме. След този вълнуващ ден, беше добре, че има заслужен сладолед!

На следващия ден, групата се отправи към х. Вада. Днес вече всичко беше наред. Малките препятствия по пътя не изненадаха никого. Скокчета, локви, камъни, вече всички се чувстват по-уверени. Групата измина общо 25 км и при спускането постави рекорд за скорост- 43км/ч. Разбира се, денят приключи със… сладолед!

Освен двете групи колоездачи, в това приключение има и една трета група, без която събирането на онези, важните неща, щеше да е съвсем невъзможно. Та, те, тръгнаха и  стигнаха до р. Лакатица. Приключения не липсваха, както подготвени предварително, така и съвсем изненадващи. Многобройни игри, среща с бик, галене на овце, шляпане в реката и едно епично бавно връщане, наобратно.

На следващия ден имахме за цел да стигнем до р. Черни Искър. Освен това, бе необходимо да се справим с трудни главоблъсканици, които целяха да ни покажат важността на подкрепата и приятелството.Велопътешествие Рила-8

Всяка вечер, всички се събирахме край лагерния огън и споделяхме, кой през какво е минал, какво се случило, какво е спечелил. А те, печелеха свитъци с букви и с нарастващ интерес слушаха поредната част от нашата приказка.

Денят за въжени елементи настъпи и вълнението бе голямо. Имаше изградени въжени препятствия над пенливите води на Мальовишка река. Всеки, притаил дъх, с любопитство чакаше реда си, когато щеше да се изправи пред приключението и да намери собствен път за справяне с него. Реката бучеше, въжетата се люлееха, останалите от групата крещяха, окуражавайки преминаващия. Сила, смелост, воля, преодоляване на самия себе си! Доверие, подкрепа, споделяне. Да, това са качествата, които наблюдавахме и върху които дългоооо дискутирахме, когато небето притъмня, коремите бяха пълни, огъня топлеше и само спомена обикаляше, все още енергично, около децата.Велопътешествие Рила-6

Всяко приключение си има връхна точка. Това е моментът, когато групата се е стиковала и действа като едно цяло, решенията се взимат с лекота, има изградено доверие, всички знаят, кой в какво е силен и остава само най-трудното: всеки да се изправи пред предела на възможностите си, да направи дори и най-малка крачка отвъд и заедно с останалите, да продължи… И така, групите се отправиха на поход. Децата с Андрей и Криси поеха към х. Мечит. Задачата им беше усложнена- трябваше сами да се ориентират с помощта на навигация. Да разчиташ карта от телефон, да боравиш с чужди думи, да сравняваш терена с дисплея… трудна работа. Все пак с общи усилия, кратко лутане, лек спор, постигане на консенсус  и съвсем незабележима помощ от приятел, децата достигнаха до целта си.

Групата на Косьо, Киреца и Ива пое към параклиса св. Илия. По пътя се насладихме на страхотни гледки, последвани от стръмни изкачвания, порядъчна доза мърморене, достигане до целта и обяд. От само себе си получи ситуация, която тренерите веднага решихме да използваме. Трима човека от групата ни, се бяха отделили без видимост към нас и без да се обадят. Оставихме Ива (мен) скрита на място, от което имаше чудесна видимост към разклон на множество пътеки. След десетина минути децата се върнаха при параклиса и с изненада установиха, че там вече няма никой. Викаха известно време, след което  последва това, което можеше да се предвиди: поеха бързо в грешна посока…А междувременно групата установи, че има липсващи хора и разтревожени тръгнаха обратно да ги търсят. Тренерите наблюдавахме поведенията, изчаквайки известно време, преди да се намесим и да върнем тримата “загубени” в правилната посока. Събрахме се на едно място, поговорихме отново за това, как се придвижваме в планината и какви опасности, и рискове можем да срещнем по пътя си, съответно как да се справим с тях. Обърнахме внимание на важността, когато сме в група,  да внимаваме и да се чуваме, да следим къде са водачите на групата и да слушаме какво казват.Велопътешествие Рила-9

Този ден остана време и за бране на диви ягоди.  Щастливи, задъхани и “намерени” продължихме пътя си. Прекосихме  р. Лакатица и надникнахме в една пещера.

Последна вечер. Наредихме се около огъня. Притихнали, слушахме разказите на всеки участник от изминалата седмица. Пулехме очи, треперихме, ръкопляскахме, прегръщахме се и се смяхме, докато участниците разкрасяваха преживяванията си. Накрая получихме последните букви от приказката. Всички с нетърпение очакваха краят й. Развръзката щеше да дойде на следващата сутрин.

В събота, след закуска, всички се събрахме, за да разгадаем написаното. Дълго подреждахме събраните думи, нагласяхме изречението, точките, запетайките, докато се изписа…

Приятелството- нашето съкровище!“Велопътешествие Рила-12

Събрахме се, благодарихме си, посмяхме се, всички заедно пуснахме по едно камъче с желание в реката и определено не ни се разделяше! Имаше въпроси “ А другия път може ли пак същата приказка?”

А нашата приказна приказка завърши така:

“Нашите герои – Яни, Мони, Божура и Иглика получилили най- голямото богатство. След всичко, което преживели заедно,  те останали приятели за цял живот!”Велопътешествие Рила-13

 

Благодаря на всички замесени в тази приказна история, реализирана в различния свят на Рила планина! На Деси, Тренера, Косьо, Киреца, Йо, Андрей, Криси и всички деца, и родители, които ни се довериха!

Posted in детски програми, Лагери Tagged with: , , , ,

Приключението да се озовеш на обучение за помощник-тренери в Тренелариум

Помощник тренерски курс-3

Когато се заемеш с нелеката задача да твориш приключения, е много важно някой да седи наблизо и да проверява дали посоката на поредното такова – сътворено, е необходимата, за да се получи истинско вълшебство.Помощник тренерски курс-1

Когато вълшебствата станат достатъчно, че почувстваш леко загубване, е време да си намериш други “приключениетворци”, които да помогнат на твоите приключения да заблестят още по-силно. Те от своя страна също би следвало да имат своите помощници, които да поръсват идеите със слънце и да внасят много смях и радост.Помощник тренерски курс-2

Тази година, точно тези млади души, които са на кръстопътя на детството и порастването, се притекоха на помощ и се озоваха в един водовъртеж от емоции, чрез които бе необходимо да преминат, за да се научат да предават това, което истински обичат. А то е: планината, приятелството, споделените трудности, подкрепата в трудните моменти. Всичко онова, което прави от човека – човек и му помага да изпълва сърцето си с доволство, щастие и смисъл.Помощник тренерски курс-8

Имахме само четири дни, в които потопихме нашите млади приятели в света на „фасилитирането“, „дебрифинга“, „определянето на цели“, „инструменти за постигането на тези цели“, начините за построяване на стабилна основа за провеждането на всяко едно, от нашите приключения.Помощник тренерски курс-7

Хвърлихме ги в дълбокото, в дебрите на споделянето на емоции и трансформирането от преживяване към учене, качихме ги нависоко, за да ги изкараме от зоната им на комфорт и да погледнат предизвикателството от всички гледни точки. Защото, когато измислят своето приключение и го дадат в ръцете на други хора е важно то, приключението, да е възможно и да носи онова, незабравящото, топлото на душата: … Спомена. 😊Помощник тренерски курс-9

Дано пътят на помощник-тренерите да бъде озарен от усмивки и да успеят да предадат приключението на следващите ги, малки крачета по пътеките на света.Помощник тренерски курс-10

Posted in Лагери, Обучение Tagged with: , , , ,

Гръцко морешествие из северни Споради!

Северни Споради-1 (69)

„Деси, има една свободна лодка за юни месец. Какво ще кажеш да сътворим едно морско приключение с вас?“- каза Мартин

Ей така, започна всичко!

Защо не? –  казах си аз. Чудесен старт на работния сезон. Да отида някъде преди да съм подготвила всички списъци, графици, бусове, колела… По време на пандемия, с безкрай промени в последния момент, от гледна точка необходими документи, декларации, PLF форми, QR кодове, тестове… Яко е, нали?!?

В Гърция винаги е чудесно, пък то програмата включваше плаване, море, ветроходство, риба/и, слънце, острови, звезди, залези, изгреви. Запретнахме ръкави.

C:DCIM100GOPROGOPR5151.GPR

Разговори, консули, министерства… и накрая дойде 12 юни!

Тръпнещи, всички участници се срещнахме на стадиона. Предадохме си всички важности и поехме на път, на морско, гръцко приключение.

Единствено по рода си, до този момент.

AC/DC, Dubioza kolektiv, Faith no more, Metallica ни правеха компания по пътя.

Навигацията светна в ярко червено. Огромно задръстване на границата. Естествено минахме през с. Кулата. Граничните полицаи вдигнаха въпросително вежди на опита ни да прередим цялата опашка от нетърпеливи хора, бързащи да се пльоснат на някой плаж. След дълги обяснения, сочене на изпотените, морни, гладни деца в буса, те се смилиха и ни пуснаха. Озовахме се на 200м от границата. Четири часа и половина ни костваше това. Температура на въздуха около колите 40 градуса. Но нищо не бе в състояние да изтрие нахилените ни муцуни.

При вида на всички изискуеми хартии, митничарите и от българска и  от гръцка страна, бързо ни чекираха паспортите и ни пратиха да продължим по пътя си. 😊

След още три часа, спряхме пред нашата ветроходна яхта – Alexandros, на пристанището във Волос.Северни Споради-1 (23)

Посрещна ни Дидо, нашият капитан. Последва инструктаж, развеждане из каютите, наместване на всички багажи, припрян скок, развързване на въжетата от пристана, вдигане на котва, и ето, вече плаваме.

Усетихме вълните, вятъра, прохладата, видяхме хоризонта и изведнъж всичката умора и бързане изчезнаха. Пълно доволство се разля на всички по муцуните.

Дидо ни обясняваше в движение, за щурвала, за вантите, вахтите, автопилота, ветрилата, за фордевинда, бакщага, кила, носа, кърмата, мачтата, гика, грота, генуата.

Северни Споради-1 (19)

На смрачаване акостирахме на остров Трикери. Прекрасно място, с тих залив, няколко къщички, таверна, манастирче. Вечеряхме на яхтата, и не след дълго, вече по койките си, заспивахме, полюшвани от вълните, заслушани в звуците на прибоя.

Слънцето ярко осветяваше водата и нямаше никакво съмнение, как ще вземем сутрешния си душ. Нетърпеливи, всичко направихме по един гигантски скок, последван от писък заради прохладната вода и звучен смях, заради удоволствието да правим точно това.Северни Споради-1 (27)

Закуска, план за деня и разказ за историята на остров Трикери. Интересна и зловеща е тя. Поговорихме си за глупостта на човечеството, наречена „война“. За последствията  от тези решения и загубите, които търпят всички, в крайна сметка.

Слънцето и прекрасната вода ни примамваха към следващото приключение.

Следваща точка по пътя ни е остров Скиатос.

Лора, Марти, Марина, Алекс се редуваха да управляват лодката. Дани, Деа и Тони пък отпускаха на носа, на лодката,  излегнати на слънце. Харесахме си тихо заливче, на необитаем остров Цунгрия. Пуснахме котва и доплувахме до брега. Открихме скрито езеро, стара, много стара маслодайна фабрика, където в една от стаите, намерихме уникални, стари амфори, за съхранение на зехтин. Изкачихме се до бяло манастирче, от което се откриваща прекрасна гледка.  На връщане изобщо не бързахме. Плувахме, гмуркахме се в тази невероятна вода, пълна с риби, дошли да поиграят с нас.Северни Споради-1 (225)

Малко, бяло, пристанищно градче, чиито къщи с оранжеви покриви, шарени капаци на прозорците и изобилие на цветя, радват очите и възбуждат въображението. Скочихме от яхтата и се отправихме на разузнаване. Таверни, от които се носят аромати на знайни и незнайни гозби, музика, хорска глъч, магазинчета с безкрай, много важни за всекиго сувенири: шалове, сандали, рапани, миди, украшения, сладкиши… А, знаете ли как се харчат 30 евро само за сладки гадости, като само за миг си пропуснал, къде е хлътнала група от шест деца. За 30 секунди шест торби с близалки, дъвки, желирани очи, чипс и нещо дето даже не знам какво е. 😊

Имахме задача, да разберем максимално много за историята на острова, да открием най-стария жител на острова и да разберем кое е традиционното ястие тук. С лекота и без никаква езикова бариера, децата се справиха отлично с градската си одисея.Северни Споради-1 (52)

Ядохме сладолед, снимахме се навсякъде, разгледахме древната крепост, която сега е ресторант, бойниците, оръдията, обсъдихме странното летище на острова, което има супер къса писта за кацане и излитане, между два залива и с нетърпение се върнахме на яхтата си. Това си ни беше къщата и с неохота я напускахме, въпреки примамващата красота на всичко заобикалящо.

Подготвихме си яхтата за буря, защото прогнозата беше за 7/8 по Бофорт.

През нощта духаше силен вятър, усещахме високите вълни, но пристанището ни пазеше завет и сънят ни бе спокоен.Северни Споради-1 (4)

Сутринта, се позабавихме, защото чакахме вятъра да намали силата си. Към обяд, вдигнахме котва и се отправихме към едно закътано заливче от южната  страна на остров Скопелос.

В този ден плавахме на ветрила, с цели 8 възела. Накренена, лодката хвърчеше с вятъра. Лора управляваше без никакво смущение лодката и всички се чувствахме спокойни. Марти и Марина, също се включиха в това ново усещане. Да държиш всичко в свои ръце и най-малката грешка да е съдбоносна, пък ти да запазиш спокойствие, определено си е добър урок за живота. 😊

Тюркоазена вода, кедрови горички, причудливи скали, морски пещери. Веднага всичко бе проучено. С плуване, после с гребане с дингито, после обходено. Приготвихме се за нощуване на първото ни необитаемо място. Тишината и красотата на залеза, трябва да се усетят и видят, няма как да се опишат.Северни Споради-1 (65)

Звук на тракащи въжета, плющене на знамената, леко се размърдвам. Силен порив на лодката, еднократен, разклащане на лодката, обръщам се на другата страна. Тишина , последвана от бясно тракане на такелажа. Отварям очи, Тренера и Дидо стават и излизат на палубата. Идва буря! Пристягат въжетата, поглеждат общото положение на лодката. Вятърът беснее, вдига се вълна, но всичко изглежда наред. Лягат си отново. Унасяме се отново, но рязко биваме събудени от вълнение и брутален вятър, които все едно някой бе пуснал от торба. Ставаме и тримата. Трудно се стои прав на лодката. Тренера и Дидо изхвърчат на палабута. Започват битка с бурята. Става ясно, че силата и посоката на вятъра е такава, че не е безопасно да останем в този залив. Развързваме въжетета. Палим двигателя, за да противодействаме на силата на бурята. Тренера пълзешком стига до носа и вдига котвата. Веригата бясно удря по корпуса на лодката. Светкавици и гръмотевици, усилват усещането за истинско бедствие. Справяме се бързо, и подскачащи по огромните вълни, блъскани от вятъра във всички посоки, се насочваме към близкото пристанище. Казват му  „резервното пристанище“, явно по време на буря всички търсят укритие там.

Навлизаме в пристанището и гледката ни оставя безмълвни. По това време на годината обичайно духат северни ветрове, затова пристанището е обърнато така че,  да са на завет лодките. В нашата буря обаче духаше южен вятър, съвсем необичайно за това време. Лодките вързани за пристана подскачаха над 3м над водата и от тях се разхвърчаваха различни части. Ясно беше, че нямаме никаква работа там. Пуснахме котва на входа на пристанището. В мига, в който котвата се заклини, вятърът, като по команда смени посоката си. Котвата вече не работеше добре, трябваше да я вдигнем отново. Вълните достигаха завидни размери, вятъра бучеше бясно, светкавиците и гръмотевиците се сливаха в едно постоянно свистене. Тренера отново се добра до носа на лодката и отново вдигнахме котва, Дидо управляваше лодката на пълни обороти и противодействаше на желанието на вълните, да ни разбият в близките скали. В този момент, за секунда всичко утихна. Но само за секунда след което Дидо надвика свирепия звук на бурята и посочи нещо. Дъждът валеше с такава сила, че беше невъзможно да отвориш напълно очи, но гледката предизвика широко опулване. На нашата лодка, точно около нас се образува истинско торнадо, което завихряше дъжда и морска вода. Бавно се отдели от нас и се насочи към скалите, зачуди се, дали да не се върне към нас, но се отказа и се засили към брега. Водния му стълб беше около 20метра, добре оформен, строен и стихиен. Като на филм, да му се не види 🙂

Не гледахме дълго, веднага пришпорихме двигателя и се върнахме в малкото заливче, на което първоначално бяхме акостирали. Вълнението беше завидно, дъжда валеше с всички сили, но вятърът леко намаля. Тренера скочи в дингито и се отправи на спасителна мисия, да развърже въжетата от брега, за да си ги приберем. Геройска беше битката с вятъра и вълните. Все пак дингито е лека, надуваема лодка, а бурята си беше сериозна. Събрахме си нещата и се отправихме към остров Алонисос – пристанище Патитири. То се намира отново на остров скопелос, но е голямо, добре устроено и много тихо.

Докато пътувахме нататък, времето съвсем поутихна. Вятъра намаля, дъжда леко ромолеше, вълните си бяха големички.

Акостирахме без никакви проблеми. Надникнах в трюма, всички още спяха. На фона на всичко преживяно, децата спокойно спяха по каютите си. Някои за малко си подадоха главите, но пред вида на бурята, предпочитаха да заспят дълбоко. 😊

С Тренера и Дидо слязохме на брега и се отправихме към близкото кафене. Чай, кафе, портокалова пита, на твърда земя. Време беше да си отдъхнем.Северни Споради-1 (43)

Към 10.00 ч. слънцето напичаше, децата слушаха разказа ни за бедствието и цъкаха насреща ни.

Решихме да си направим лека туристическа разходка по една еко пътека към островното, крепостно градче Хора. 40 минути изкачване, спохождано от ядене на джанки и игра с кози, овце, мулета.Северни Споради-1 (107)

Градчето бе, като нарисувано. Невероятна гледка във всички посоки, тесни улички с бели стъпала, каменни къщи окичени с цветя, а пред тях шарени столчета и карирани покриви. Сладолед, сувенири, охкане, желания да живеем тук завинаги и надолу по пътя. Изумрудена вода, гмуркане, тичане, беснеене, кой колкото може, вечеря, разговор и сладък сън.Северни Споради-1 (137)

Отново сме на път. Към остров Перистера.

По пътя ни се изпречват причудливи пещери, високи скали, ароматни гори, пред нас е резервата където е забранено акостирането, защото там живеят на спокойствие тюлените монаси.Северни Споради-1 (122)

Вперени погледи отправяме към водата, в желанието си да видим някой, мързеливо носещ се по вълните тюлен. Скоро доближаваме бряг на остров с разбит отдавна кораб. Даже два кораба, един твърде стар, дървен, а пред него пак стар, но железен. Вълнението и вятъра не ни позволяват да акостираме, затова продължаваме напред. Децата се редуват да управляват лодката.Северни Споради-1 (28)

Отправяме се към северната част на Скопелос. Голямо пристанище, стъпаловидно градче, романтични, тесни улички, разкошни цветя, неизменните сини, изумрудени и зелени капаци на прозорците, приветливи магазинчета, безброй таверни, прекрасни гледки, апетитни миризми. Обиколихме градчето, попълнихме запасите от храна, вода, зеленчуци, плодове. Вечеряхме си на яхтата, поиграхме на криеница, споделихме преживявания от деня. Нощите на лодката са толкова блажени. Заспиваме абсолютно безметежно, широки усмихнати.Северни Споради-1 (155)

Ставаме и бързо се отправяме, защото днешното ни приключение, ще ни отведе до мятото, което всички наричат „Мама мия“, по името на едноименния филм, сниман в този район.

Закотвяме в приказен залив, отстрани на който се извисява мъничък хълм, на върха на който е кацнало малко, бяло манастирче. Стръмни, каменни стъпала водят до него.Северни Споради-1 (161)

Скачаме от яхтата, плуваме до брега. Ще останем тук известно време. Приказно е наистина. Цветни камъчета, прозрачна и прохладна вода, мънички морски пещери, приютяващи безброй разноцветни риби. След много време се отправяме към манастирчето. Красиво е!Северни Споради-1 (183)

До белите му стени, се мъдри пра-стара маслина, на чиито клони виси камбана, известяваща посещението на всеки човек. Погледът се рее, а въображението рисува минали времена и дълги корабоплавания, нататък към хоризонта. С мъка се откъсваме от това място, прекарваме отново дълго време на брега, а после се състезаваме с плуване до яхтата. Дидо ни очаква с усмивка.

Отваря гика и ни приканва да скачаме от него, после скачаме от носа на лодката, после ни връзва въже и ни тегли, после връзваме дингито и отново ни тегли. Да, никак не ни беше скучно! 😊Северни Споради-1 (191)

Акостираме на тихо пристанище, вече на континента. Това ни е предпоследната вечер. Децата прекарват все повече време управлявайки лодката или скачайки във водата. Всички усещаме, че наближава края на това приключение. Искаме да вземем още от него, за да ни остане задълго.

Последния ден изминахме около 20 мили и Волос се появи пред очите ни. Дидо забеляза, леко унилите ни муцуни и попита дали искаме да плуваме, преди да навлезем в пристанището. Е как да не искаме.

Спяхме двигателите, погледнахме дълбочината, цели 88м!!!

Скачахме, плувахме, пръскахме се до абсолютна отмала. Никой и не помисли да ни спира. Пълен кеф! Когато вече, едва излазвахме на лодката Дидо ни подкани да продължим. Северни Споради-1 (207)

Над Волос се вижда планината Пелион. Именно оттам са тръгнали навремето славните аргонавти,  в търсене на Златното руно.  И ние започнахме нашето плаване от тук, сега навлизаме в тесния воден път към пристанището и си припомняме всички преживени и сподели емоции, гледки и красота.

Не се сбогуваме с това място. Разделяме се за кратко, защото през септември, отново ще сме тук и ще приключенстваме с всеки, които има нужда от това. А то е, просто Гърция!Северни Споради-1 (214)

Сега, много е важно да се посочи истинското геройство на родителите, които в тези времена ни се довериха и се нагърбиха с всички неизвестности, за да пратят своите любими същества на това приключение.

Големи благодарности на децата, че бяха абсолютно невероятни и преживяха всичко, широко усмихнати и искащи още.

Поклон до земята на Диян Зайков, за професионализма, за огромния опит, за непоклатимите спокойствие и усмивка, с които ни дари в тези осем дни.

Огромни благодарности на приятелите ни от „Вятър и Вода“, които ни подканиха да сътворим заедно това приключение, съветваха ни, помагаха ни и ни подкрепяха на 100% в това начинание.

С Тренера ще се потупаме по раменете, че успяхме да реализираме едно чисто ново и както винаги, УНИКАЛНО, приключение. 😊

Поздрави на всички вас и до най-скорошни срещи!

Posted in Лагери, Плаване Tagged with: , , , , , ,

Курс за помощник тренери в Тренелариум!

20200516-DSC_0920

Дати на провеждане: 1юли – 4 юли 2021г.

Продължителност: 4 дни

Място на провеждане: района на Мальовица

Такса за участие: 320лв.

Вече си на 15, 16, 17, 18, 19, 20, 20 и …

Спомняш си за всички онези моменти, когато си пътувал към поредното приключение и коремът ти е правил салто, след салто от нетърпение, емоция, от предстоящите преживявания, от неизвестното?

Чувстваш се вече пораснал, за да се запишеш на поредното приключение, но никак не ти се ще да се разделяш с удоволствието да си в планината, гората, морето, да седиш около огъня, да споделяш преживявания, до откриваш нови хоризонти, нови познания, нови умения, нови приятелства, да зяпаш звездите, да ставаш рано и да гледаш изгрева, да мажеш филии, да готвиш спагети с краставици или най-вкусната мусака насред поляна, да се тъпчеш с диня и смокини, да си изморен, но изключително горд от постигнатото, да ти е студено, гладно, мокро, изтръпнало, горещо, мрънкащо, да ти се плаче или да ти се залива от смях, ей така, защото е яко…

Ако ти е трудно да се разделиш с всичко това и още много от това, то ние ти предлагаме да продължиш своето приключение, но вече като човека, който помага при създаването и реализирането на всички тези приключения, като човека, който пренася любовта към природата, към израстването на човешките ценности и качества, и подпомага развитието им.

Може никога да не си участвал в подобно нещо, никога кракът ти да не е стъпвал на „лагер“, но да имаш желание да видиш и пробваш що е това. Тогава този курс е и за теб.Курс тренери-2

Следва представяне, което може да ти се стори объркващо, прекалено сериозно, неразбираемо или плашещо. Не се притеснявай! То само така си звучи, всъщност всичко е поднесено под формата на игра, защото докато работим, ние се забавляваме много! 😊

Как работи Тренелариум?

В основата си метода, който използваме във всичките ни програми се нарича „учене чрез преживяване“.

Това означава, че когато караме ски ние виждаме демонстрация и веднага след това прилагаме в практиката. Докато участваме в тиймбилдинг програма, взаимодействаме и комуникираме с колегите ни в привидно игрови ситуации, които обаче са аналогия на работни процеси. Докато приготвяме лагер на палатки край високопланински язовир, всъщност младите участници изграждат умения да подреждат собствения си малък свят по удобен, уютен и практичен начин. Докато вървим по горските пътеки с най-малките и не спираме да се учудваме от многообразието в природата, палим любознателност към реалните чудеса на света…20200514-DSC_0195

Е лесно ли е да учим докато преживяваме? Интересно ли е, предизвикателно ли е, въобще как е?

Ще отговаряме на тези въпроси и ще откриваме какво е да си тренер, „преживявайки“ нашия курс за помощник тренери на Тренелариум.

Програмата за аутдор помощник тренери е изключително динамична и е създадена, за да подготви бъдещите помощник тренери в работата им сред природата с деца, възрастни или корпоративни клиенти. Ще наблегнем на изграждането на така  необходимите умения и поведение на един аутдор тренер, лидерство, комуникатвни умения,  безопасно движение в планински терен и отговорно пребиваване  сред природата.

По време на тазгодишния курс, участниците ще положат основите на това дълго приключение, наречено “тренерска работа сред природата”.20200518-DSC_0212

Модули:

Тези модули могат да претърпят промени, според динамиката на участниците в групата.

  • „Разчупване на ледовете”
  • „Ефективна комуникация”
  • „Доверие”
  • „Проблемни задачи”
  • „Проекти”
  • „Ориентиране в пресечена местност“
  • „Планински преход“
  • „Първа долекарска помощ“

По време на всеки един от тези модули участниците ще имат, да се включат в преминаване на разнообразни препятствия и предизвикателства и да добият опит във анимирането на игрите, тяхното представяне, воденето на дискусия,  анализиране на демонстрираните поведения и постигане на предварително зададени цели.20200517-DSC_0086

Какво искаме от теб?

Да имаш желание, докато се забавляваш, да учиш.

Да имаш желание и сърце да се занимаваш с хора, по-малки или колкото теб.

Да имаш желание да трупаш опит, умения и знание в работата с деца и младежи.

Да имаш желание да предаваш този опит по достъпен, увлекателен, любопитен, креативен и вдъхновяващ начин.

Да пробваш, да поемаш отговорност за себе и  внимавай сега „ЗА ОКОЛНИТЕ“.

Да имаш желание да експериментираш.

Да си смел в мечтите и решенията си.

Да си точен в думите и постъпките си.

Да не се страхуваш от промените.

Да вярваш в интуицията си.

Да опитваш нови неща, без да казваш : „НЕ МОГА“

И още доста неща, които ще научиш в движение!Курс тренери-1

Какво ще ти предложим ние?

Ще учиш, докато правиш нещата.

Ще си заобиколен от хора, вероятно с близки интереси до твоите.

Ще предизвикваме постоянно, решителността ти, отговорността, ти, смелостта ти, волята ти, готовността ти да не се покриваш, когато имаш задължения, емоциите ти, въображението ти, доверието ти, навиците ти, нагласите ти и поведението ти.

Ще ти дадем възможност да опознаеш своите не толкова силни, но и най-силните ти качества.

Ще ти покажем как да твориш чудеса и приключения.

Ще ти покажем как да предаваш опит и знания на другите.

Ще ти покажем как да комуникираш с хиперактивните или хиперпасивните, с веселите и агресивните, така че да постигаш резултатите, които искаш.

Ще ти покажем как да планираш, да управляваш времето си, да постигаш целите си.

Ще ти предложим едно незабравимо лято, с нашия екип, по време на което ще можеш внимателно и постепенно да приложиш наученото и вероятно да изпиташ удоволствието от добре свършената работа.

Ще можеш да спечелиш лично твои си пари, които ще спестиш за нещо важно!Курс тренери-3

Подробности и логистика:

Програмата ще бъде изцяло проведена на открито. Ще сме настанени в хотел „Дивите петли“ в местност Гьолечица.

Всички необходими материали и инвентар ще бъдат осигурени от организаторите.

Можете да пристигнете на уреченото място с ваш транспорт или да използвате организиран транспорт от Тренелариум.

Моля да заявите своето участие на имейл: info@trenelarium.com, като изпратите кратка информация за себе си, досегашен професионален опит, ако имате такъв, опит свързан с практикуване на спортове, провеждани на открито, опит свързан с планинарство до 20 юни 2021г. Кратко мотивационно писмо (пожелателно).

Моля запознайте се с декларацията за участие, както и със списъка с необходими вещи, които ще Ви бъдат изпратени след записване за участие!

Капаро и таксата за участие може да бъде преведена на фирмената сметка:

Тодо Адвенчърс ООД

ОББ

КЛОН ТУНДЖА ОФИС АЛАБИН

BG33UBBS88881000917777

Основание за плащане:

Тренерски курс, име на участника и дати на провеждане.

Posted in Обучение Tagged with: , ,

Тренелариумски преживелици 2021 година! 😊

DSC05875

Ех, че се пъне тази зима да продължава. Явно много й хареса по нашите ширини и ни подарява нови и нови количества сняг. За най-надъханите снежни приключенци, ще има условия да се кара до края на месец май (поне).

Нашият екип, обаче прибра ски и сноуборд такъмите и обърна нетърпелив поглед към свежата земя и ясното синьо небе, и топлото слънце и  цъфналите дървета и цветята… 😊20200715_122912

Приключенията носят своите имена и едно по едно се появяват на страничките в сайта ни.

Началото ще бъде дадено от Горското училище.

За този сезон сме подготвили, взривяваща смес от пътешествие, наука, изследователска дейност, творчество, предизвикателства и приключения. Както обикновено ще предизвикваме себе си в откриването и разбирането на всичко, което ни заобикаля. Тук е мястото и времето, в което добиваме увереност да пребиваваме спокойно в планината. Защото, когато я познаваме, тогава тя ни е приятел и можем истински да се забавляваме. Както обикновено, ще се катерим по въжена градина и по скали, ще готвим, ще правим заслони, ще изкачваме върхове, ще навлизаме в пещери, ще караме колела, ще използваме навигационни системи, ще се движим по карта в пресечена местност, ще плаваме с лодки, ще садим дървета, ще учим за скалите и ще си правим фосили, ще откриваме историята, ще обхождаме невероятни места, ще се сприятеляваме, ще играем и още, и още….received_2573882806162296

Следват приключенията ни, които ще ни отведат в по-далечни и непознати територии. Подготвени са за деца от 6 години до 18 години.

По време на тези преживявания ще учим за света, за природата, за историята,  за хората, за ценностите и качествата, за себе си! Ще учим, докато преживяваме, докато откриваме, докато играем. Ще спим на палатки, ще обхождаме знайни и незнайни пътеки, ще  изминаваме километри с колела, ще плаваме с яхта и с лодки, ще строим въжени мостове, ще преминаваме по тях, подкрепяни от останалите, ще изкачваме върхове, ще слизаме дълбоко под земята, ще седим с часове около огъня, усещайки приятелите си до нас, ще гледаме небето, в което блестят всички онези светещи звезди, ще плачем от умора, ще се смеем, защото сме заедно,  ще споделяме и всичко това, за да Бъдем!DSC05827

За всички, които се чувстват пораснали (от 16 до 20 годишни), но никак не желаят да се разделят с приключението Тренелариум, сме подготвили едноседмично обучение за помощник-тренери.  След него, ще можете да споделяте преживяванията на участниците, но вече от страната на тренерите. 😊

Posted in Горско училище, детски програми, Лагери Tagged with: , , , , , , ,

Странджанско морешествие

Силистар

Обичайната среща на стадиона – бусове, раници, сакове, палатки, чували… Успешно натоварваме всичко и поемаме! Този път към Морето!!! Морето през септември е винаги вълнуващо. Лятото все още не смята да свършва, но на моменти се усеща приятната прохлада на есента. Морската вода и пясъкът са топли, щурците не спят, а звездите и планктонът блестят.

Дългият път до Силистар минава неусетно. След 7 часа в буса всички вече имаме чувството,че се познаваме от години. Следва опъване на палатки. Внимателно оглеждаме терена – все пак това ще е нашият дом за следващата една седмица. Надуваме постелки, оправяме багаж, търсим  кърпи, бански, съдове, челници… Почти всичко вече е готово, когато Тренера ни вика за обяд. След това дооправяме новите си домове и бързаме към плажа. Мечтаната вода! След като й се нарадвахме, ни очакват няколко забавни игри и неусетно идва време за вечеря. А останаха толкова много неща, които искахме да си кажем и да направим! Нищо, имаме още цели 6 дни. След вечеря събираме дърва за огън, палим го и сядаме около него, да си говорим. Разбираме, че всеки обича БОБА НА ТРЕНЕРА, дори и тези, които не са го опитвали и все още не са сигурни кой точно е Тренера и защо може да готви боб. 🙂

Измисляме план за следващите дни и се заслушваме в чакалите, които вият в гората близо до нас. Още много шумове се чуват оттам. Един таралеж ни навестява и трополи, като за цяла армия. Лягаме си в палатките, наострили уши за шумовете на заобикалящата ни полу-дива природа.more

Изгрява слънцето. Всички сме чули странната птица, таралежа, чакалите и още най-различни шумове, но като цяло сме се наспали и сме готови да изследваме Странджа. Пътят ни отвежда край река Младежка. Там се пренасяме в началото на XX век с помощта на няколкото запазени Шаронски къщи. Разсъждаваме как са строени, за кого са строени, разглеждаме ги, докато ядем къпини и джанки. Тръгваме да търсим мистичните извори на река Младежка. Още с първото пресичане на реката се убеждаваме, че това са едни от най-чистите води, които сме виждали. И от най-студените, въпреки че, реката е плитка, а температурата на въздуха е 37 градуса! Стръмна пътека ни отвежда до една от най-големите тракийски и късноантични крепости в Странджа – Голямото кале. Качваме се на едната наблюдателна кула, откъдето се разкрива гледка към необятната шир на планината. В мислите си се пренасяме във времето, когато крепостта е трябвало да бъде защитавана. Представяме си как и от къде може да бъде нападната. Тренера помага на нашата фантазия, като нахлува бос и крещящ през едната наблюдателница. Не е било лесно да се отбранява тази крепост.Странджа

Разходката продължава към изворите на реката. Водата ни подканва с красотата и прозрачността си и ние се събуваме да пресечем реката боси. Е, не всички обувки останаха сухи, но си заслужаваше! Изворът е магичен! Огромно старо дърво дава начало на приказната река. В близост се намира поредица от девет пещери, наречени „Леарниците“. Слагаме челниците и влизаме в една от тях, за която знаем, че можем да проникнем донякъде, за да видим как спят прилепите. Пазим абсолютна тишина, двжим се безшумно и ето ги: те спят съвсем спокойно. Червената светлина от челниците ни, не ги обезпокоява и не след дълго на пръсти, се оттегляме. Подът е покрит с малки, жълти, сплескани топчета… Деси твърди, че това е мъх… Какви ли не странни неща има в тая Странджа!

Отново сме край морето и то в най-красивото време от деня – малко преди да залезе слънцето. Уговаряме се след вечеря пак да отидем до морето за нощно (мощно) къпане. Бързо си приготвяме храната, ядем, мием чинии, взимаме бански, кърпи и дрехи и слизаме обратно на плажа. Докато чакаме да се стъмни съвсем, си говорим за изминалия ден и ставаме все по-нетърпеливи за следващия. А ето, че вече звездите блестят и ние се приготвяме за нощното къпане. Всички челници са загасени, за да можем да видим магията на светещия планктон. Всяко наше движение предизвиква светлина от планктона, във водата. Той полепва по кожата ни и ние също блестим. Магия е!  Уникално е!!!

На следващата сутрин ставаме много рано, за да имаме повече време, защото ще  гребем с каяци по река Велека. Разделяме се на две групи, за да се съберем в лодките. Едната тръгва с Ина и Котвата на приключение по Велека, а с останалите деца отиваме на плаж Бутамята. По път намираме много смокини, които чакат да бъдат обрани. Естествено, не подминаваме тази нужда и с технично катерене, бързо усвояваме необходимото количетво смокини. Плажът ни посреща с малко вълни и много слънце. Имаме много време – играем игри, преливаме от пусто в празно, скачаме във вълните, запознаваме се със спасителите и си говорим надълго и широко за тяхната работа. Децата слушат с интерес и задават въпроси. Ето че стана време да се отправим към устието на река Велека, за да посрещнем нашите приятели и да чуем техния разказ и да се подготвим за утрешния ден.Велека

За вечеря ще ядем боб! Обаче как ще е Боба на Тренера, като ще го готви Ина??? Всички са притеснени от този факт, най-вече самата Ина. Всеки идва с купичката си, сипва си и идва моментът на истината – има ли във вселената друг човек, освен Тренера, който да може да сготви вкусен боб? Ина вече е пред припадане. Опитваме боба и… О! Чудо!!! Той е по-вкусен от истинския! Лакомо го изяждаме, даже остава да почерпим и съседите ни. Вечерта на огъня споделяме на кого, какво му се е случило. Говорим си за пробити ведра, смокини, птици, костенурки, споделяме трудности и смешни случки. Лягаме си рано, защото ни очаква още едно ставане преди изгрев.

Четвъртият ден започва рано, но всички сме нетърпеливи. Този път е ред на втората група да гребе по река Велека. Котвата вече има опит, предния ден са влезли много навътре, видели са различни животни и птици. Ние искаме повече. Разпределяме се в лодките и тръгваме. Навлизаме навътре по реката. Огромни дървета растат от самата вода. Има цъфнали водни лилии, лиани, костенурки. Около нас летят корморани и дребни ярко сини птички. Котвата каза, че днес май сме по-бавни и няма да успеем да стигнем до мястото, до което са стигнали вчера. Само това ни трябваше! Колкото по-навътре влизаме толкова по-интересно става. За съжаление, трябва да се връщаме вече…С лодки по реката

Всички сме изморени и с радост се отправяме към „вкъщи“, към  крайбрежието на Силистар, който вече наричаме „нашия“ плаж. Вечерта около огъня нетърпеливо споделяме емоциите от изминалия ден.

Един ден разходка в Странджа не ни стига и петия ден го посвещаваме отново на екзотичната планина. Срещаме се с Иван Камбуров – човекът, който знае много неща за природата в района. Той ни завежда на едно изключително диво място, близо до село Кости. Място, на което, сгушено межди стари букове и зеленика, се крие „манастирче“ (така наричат параклисите тук), а в центъра му, свещено аязмо, което чака уморените пътници да измият очите си и да се освежат. Малко по-надолу се натъкваме на картина от приказките. Сенчест дол, с малка рекичка, естествено с ледена вода. Голям камък, през който водата лекичко се стича и потъва в тюркоазено син вир, като фуния. Неизмеримо дълбок и губещ се под скали, обрасли с бръшлян. Малка пещера приютява плитко езерце с кристална вода и ситни, пъстри камъчета. Да, наистина изглежда, като роден дом на някой бог, както казват местните. Иван ни показва  как расте хмела, зелениката, дафнето… Зелениката е оцеляла още от терциера до днес. Цъфти в розово-лилаво, за съжаление само през май. Изглежда трябва да се върнем, за да я видим и цъфтяща? Иван като че ли има отговор на всеки наш въпрос. Говорим си много, на най-различни теми. Иван ни показва  постаментите на функциониращата до неотдавна железница между гр. Ахтопол и село Кости. Пресичаме река Велека по едва крепящ се въжен мост. Научаваме за ежегодните разливи на реката и факта, че местните земеделци използват наносите на реката, за да разстилат плодородната тиня по нивите, точно както правят и египтяните. Хъм, чудно кой, от кого се е учил на земеделие… Разбираме, че Велека е била плавателна река и по време на Османското владичество, хората от тези села са товарили богато и пре – богато, кораби с дини, тикви, ябълки, круши и така натоварени, корабите са плавали чак до Истанбул с вкусния си товар… Никой не знае колко време е минало.Аязмо

В лагера се прибираме късно. Едва събираме  дърва за огъня и  си приготвяме вечеря. Говорим и споделяме. Спи ни се, но впечатленията са толкова много. Всеки иска да разкаже за емоциите си и преживяванията си.

На следващия ден по навик ставаме рано. Къде по навик, къде защото нямаме търпение да ядем палачинки в Синеморец!cliff walk

Подкрепени с най-вкусните палачинки на света, поемаме по пътека, виеща се покрай брега между Синеморец и Силистар. Всеки залив ни примамва, зад всеки нос се крие изненада. Представяме си как от ей тези хълмове, които са били вулкани, се е изливала лава във водата, как е застивала на повърхността, а сега ние ходим отгоре. Къпем се на уникално красиви плажчета, ядем критама, събираме мидички. На места пътеката минава през уродливи, ниски дъбови гори, след които се разкрива гледка към поредния райски залив. Никой не иска тази пътека да свършва. Обаче всичко си има край и в късния следобед стигаме до „нашия“ плаж. Той ни посреща с вълни, в които нетърпеливо скачаме. Радваме се на морето като за последно за това лято.от Синеморец към Силистар

Неделя сутринта е и ни чака тежка задача – да съберем всичкия си багаж и някак да се разделим с приключението и морето. В началото това изглежда непосилно, но лека-полека багажът започва да добива събран вид.  Някак, за 2 часа всичко е събрано и занесено до буса. Остава време да отидем до морето и да си направим обща снимка, за спомен. Топим си краката във водата и се качваме в бусовете. Пътят до София е дълъг, но минава неусетно, защото имаме толкова много неща, за които да говорим. И още толкова много спомени, които да споделим и да ни топлят до следващото лято!

Posted in детски програми, Лагери Tagged with: , , , , ,

Трявна – Царствени земи

трявна

Какво ще правим:

Изследване на пещери, велопреходи и пешеходни маршрути, ориентиране в пресечен терен, посещения на забележителности, приключенски игри и игри за комуникативни умения.

Място на провеждане на програмата:

гр.Трявна, с.Престой, природен парк „Българка“

Това приключение ще ни отведе в Трявна – този красив град с бели възрожденски къщи, върху които са накацали каменни плочи, наместо глинени керемиди. Легендите за Трявна са интересни и все царствени.

Разположен в Централна Стара планина, град Трявна е подходящо място за планински туризъм. До двата върха в района на Трявна – Голям Кръстец (2034 м) и Бъзовец (897 м) има обозначени туристически пътеки. На върховете са изградени параклиси – “Св. Иван Рилски” и “Св. София, Вяра, Надежда и Любов”. В района са изградени кътове за отдих и заслони.

Други маркирани маршрути има на територията на природен парк “Българка”, който обхваща част от територията на Трявна и Габрово.трявна

Пътеводител на програмата по дни:

Ден първи

Настаняване – с.Престой (4км от Трявна в полите на Природен парк „Българка“). Ще нощуваме в планинска вила с прекрасна гледка към Старата планина (в античността Хемус). Следва обяд и запознаване с програмата – Опознаване и разходка из околносите  – посещение на с. Станчов Хан и късноантичната крепост, която носи следи от обитаване в периода XII в.пр.н.е

GPS: N42° 48′ 10.0″ E25° 34′ 42.8″ – Сухата пещера
GPS: N42° 48′ 08.1″ E25° 34′ 40.3″ – Мократа пещера
GPS: N42° 48′ 09.2″ E25° 34′ 44.2″ – Крепост (кула)

Вечерта – екипни и забавни игри, свободно време, дискусия на тема безопасност .

Ден втори

Ще се разделим на 2 групи – Вело и Пешеходна

Началната ни точка ще е гара Трявна: „Да, гара и Да, влак!“ 🙂

Този път приключението ни ще е допълнено от пътуване с влак, който минава през сърцето на Балкана. Много хора смятат гледките от влаковете, преминаващи през района, за едни от най-живописните и пленяващи в страната.

Маркировката – Зелена

Продължителност – 2.5 / 3 ч.

Пешеходната ни група, ще стигне до гара Кръстец – това е втората по височина железопътна линия в страната. Тук се намира и участъкът с най-голям наклон в българската железопътна мрежа. Крайната цел е връх Кръстец. Според едно старо предание, мястото носи името Кръстец заради многото кръстове на духовни лица, придружаващи шествието по пренасяне мощите на Свети Иван Рилски. Там мощите са престояли седем дни, след което шествието е продължило за Търново, където мощите са положени в построената за тази цел църква на хълма Трапезица.

Пътеката тръгва от гара Кръстец, изградени са кътове за отдих.
На мястото, където са нощували мощите е изграден параклис, който сега е възстановен и носи името на светеца. Около гара Кръстец има разнообразни  маркирани маршрути.

Вело група

Продължителност: 4 – 5 часа
Цвят на маркировка: Червен

Екопътеката започва от спирка „Бъзовец”, недалеч от гара Кръстец и върви по билото на Стара планина. Тук се намира възстановения параклис „Вяра, Надежда и Любов”. От спирката пътеката се изкачва стръмно в северна посока и набира височина по реброто на едноимемнния връх Бъзовец ( 897 м. н.в.) , от чието плоско чело се откриват прекрасни гледки във всички посоки. По – нататък пътеката се спуска към „Панорамната тераса“ с изглед към няколко живописни старопланински махали. Бъзовец е железопътна гара, от която започва пътеката, дълга няколко километра и доста стръмна. По пътя има заслон, места за отдих, информационни табели и параклис. На 4 км се намира х.Българка и „Виканата скала“ (Иван Вазовата скала). Малко преди смъртта си, народният поет Иван Вазов е посетил района и е бил омаян от невероятната природа на Стара планина и пленяващата панорамна гледка, която се открива от „Виканата скала“ към Предбалкана.

Оттук следва стремглаво спускане – 950м денивелация, 14.5 км отсечка до гара Плачковци, оттам до гара Трявна, при наличието на сили и до село Престой, където денивелацията е по 100м на 1км 🙂Парк Българка

Вечерта на 31 октомври по традиция децата носят страшни костюми, тиквени фенери и обикалят съседите за лакомства – ние, ще се възползваме от това събитие и ще проверим дали съседите имат излишни бурканчета с мед или домашно сладко. 🙂

Ден Трети

Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

Какво по-добро място от Трявна, за да си припомним малко история?! Малкият планински град е  известен  най-вече със запазената си,  възрожденска архитектура, с множеството музеи и паметници, Тревненската художествена школа и много други. От по-значимите забележителности в Трявна са: Часовниковата кула, Старото школо, Гърбавия мост, църквата „Свети Архангел Михаил“, Даскаловата къща, Славейковата къща, музей на иконата, музей на азиатското и африканско изкуство, Райковата къща и много други. Наистина, списъкът на значимите, за българите обекти, е сякаш безкраен. А Трявна е съвсем малък град с не повече от 10 000 души население.

Много приятен и интересен за разходка град, особено в старата си част. По занаятчийската уличка можем да се докоснем до автентични, авторски, тревненски творби; къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, а покривите са с каменни плочи.

Преди да се отправим обратно към София, ще опитаме домашна лимонада и легендарното Бяло сладко. Така след това приключение, ще сме заредени и с желание да се върнем отново, защото много „тайни крие Балканът и много въпроси чакат отговорите си“…

Разни важности и необходимости:

  • Декларация от родител за съгласие за участие в програмите на „Тренелариум“. Попълване на медицински формуляр за здравословното състояние на участника и/или когато е необходимо, описание на прием на съответните лекарствени медикаменти.

Лична Екипировка.

Списък с необходимата лична екипировка.

  • Такса за участие: 360 лева

Таксата включва настаняване, храна, водещи тренери, специализирана екипировка, транспорт и застраховка.

Дата за провеждане: 30 октомври – 1 ноември 2020 г.

Краен срок за записване: 10 дни преди началото на програмата.

  • Как да се запишем в програмите на Тренелариум:

Изпратете формата за записване или  писмо до info@trenelarium.com , за избраната от вас програма.

Ние ще Ви  върнем потвърждение за записването, заедно с медицински формуляр, декларация за съгласие, за участие от родител и банкова сметка за превеждане на такса. Необходимо е заплащане на капаро на стойност от 100лв от обявената такса, най-късно до 10 дни преди началото на избраната от вас програма.

Елементите в програмата могат да бъдат променени и заменени с други, подходящи за атмосферните условия или динамиката на групата!

Банковата ни сметка:

Тодо Адвенчърс ООД

ОББ

КЛОН ТУНДЖА ОФИС АЛАБИН

BG33UBBS88881000917777

Основание за плащане: име на програмата, име на родител, име на участника и дати на провеждане.

Posted in Лагери Tagged with: , , , ,